Законите на търсенето и предлагането важат със същата сила за пазара на труда точно както за всеки друг пазар. Вдигането на данъците върху наемането на труд няма как да има други ефекти, различни от ефектите на данъчно облагане на всяка сделка - вдигане на цената за купувача (работодателя), спад на ползата - в случая нетния доход - за продавача (работника), свиване на равновесното количество труд, което се наема. Има и редица "невидими ефекти", познати в теорията като deadweight loss.
В момента данъчно-осигурителната тежест върху най-масово разпространените трудови договори е 33.5%. Това означава, че само 2/3 от разходите на работодателя за труд стигат до джоба на работника. Новите предложения на служебното правителство за данъците върху труда през 2015 г. биха вдигнали тази разлика между разходите за труд и нетния доход до 34.7%.
Предложенията за по-високи осигуровки винаги са в "интерес на хората на труда", поне ако слушаме политическата реторика. Но най-често тежестта се понася от всички участници в икономиката - работници, работодатели и техни клиенти. В един краен случай, ако предлагането на труд беше безкрайно нееластично, данъчното облагане щеше да се поеме изцяло от работника (неговата нетна заплата би паднала при увеличение на осигуровките, докато печалбата на работодателя би останала непроменена, нивото на заетост – също.) Но при всички останали сценарии, които са много по-срещани в реалността, негативните ефекти биха се разпростирали върху всички участници в икономиката, биха свили нетни заплати, печалби, инвестиции, заетост.
Технически и исторически в България познаваме три форми на вдигане на данъците върху покупко-продажбата на труд: (1) вдигане на процентна ставка на осигуровки и/или данък върху дохода на физическите лица, (2) вдигане на минимален осигурителен праг и (3) вдигане на минимална работна заплата. Новите предложения на служебния министър на труда за "пенсионна реформа" залагат и на трите. Г-н Христосков е от политиците, които смятат, че парите са "просто някъде там" - важното е да ги разпределим в правилни пропорции.
Най-системно защитата на по-високите данъци върху труда идва от пазителите на сегашния пенсионен модел - те сякаш наистина вярват, че парите в НОИ не стигат просто защото ставките на осигуровките (и праговете) не са достатъчно високи. Чисто теоретично, ползите от по-високите данъци върху наемането на труд са изцяло фискални. Те обаче могат да бъдат реализирани само когато частният сектор им позволи да бъдат реализирани, тъй като неговата воля да произвежда и да плаща данъци все пак е относително свободна - има различни опции, включително сив сектор, преместване на бизнеса, свиване на дейността или изобщо спиране на дейността и съответно спиране на плащането на каквито и да било данъци.
Без да задълбаваме в емпирични примери, все пак е редно да припомним, че увеличените минимални осигурителни прагове и максимален осигурителен доход се очакваше да донесат 65 млн. лв. повече в бюджет 2014. На практика вероятно ще се окаже, че приходите от вноски за пенсия са с около 200 млн. лв. по-малко от планираното за 2014 г. Макроданните показват съвсем леко възстановяване на заетостта, но в същото време имаме свиване на трудовите договори през последните 12 месеца, за които има данни. Това трябва поне леко да обезпокои тези, които правят сметки да обложат с повече пазара на труда през 2015 г.
Трудно е да убедим политиците - фенове на социалната политика и на сегашния пенсионен модел, че свиването на трудовите договори се дължи на грешни политически решения, включително подобни на предлаганите промени през 2015 г. При емпиричен спор те ще ви кажат, че глобалният инвестиционен климат е виновен за свиването на работните места и стагнацията на инвестициите. Няма да признаят, че за това има поне частично вина и увеличението на минималната работна заплата и на минималните осигурителни прагове по професии и индустрии.
Ако основната цел на по-високите данъци върху труда е "балансирането на пенсионната система", тогава нека видим какъв точно е размерът на дисбаланса. Държавата е обещала да плати пенсии в размер на 8.1 млрд. лв през 2014 г. В същото време е заложила приходи от осигурителни вноски в държавното обществено осигуряване в размер на 4.26 млрд. лв. Последните няма да бъдат изпълнени и нещо по-важно - около 900 млн. лв. са вноски от държавата за нейни служители. Тоест от небюджетно финансирани сектори под формата на вноски във всички държавни социално-осигурителните фондове влизат около 3.5 млрд. лв. Следователно става дума за дисбаланс в размер на 4.6 млрд. лв. годишно, или 131% от всички ДОО вноски на реалния сектор.
Ако има политик, който вярва, че е възможно този дисбаланс да бъде преодолян чрез по-високо облагане на трудовите договори, той най-вероятно не познава добре текущото ниво на облагане на трудовите договори. И дори реалният сектор да ви позволи (т.е. да не избяга от България) да увеличите тежестта от 33 на 50 процента, пак няма да успеете да запълните дори 1/3 от този дисбаланс. При запазване на относителното ниво на пенсиите спрямо средните доходи голямата част от разходите за пенсии ще продължи да бъде финансирана с приходи от други данъци.
Политиците, които обещават по-високи пенсии, е редно да познават демографската реалност в страната. От гледна точка на пазара на труда населението на България е разпределено по начин, който не позволява на зависимите от бюджета (в т.ч. пенсионери) да получават значително по-високи доходи. При положение, че едва 41% от хората в България работят, няма ниво на преразпределение на доходите, което да направи много от останалите българи щастливи.
Няма политически сценарий, при който пенсионната система може да продължи да съществува в сегашния си модел и параметри. Скритият дълг на правителството към бъдещите пенсионери все по-силно ще се усеща като сериозна тежест за бюджета. Това е и част от причината точно сега да възобновим дебата по тази тема - когато бюджетът влиза вероятно в най-тежкия си период след 1997 г. Фокусът на промените обаче трябва да е другаде. Промени ще са наложителни за увеличение на заетостта както по линия на съкращаване на стимулите за незаетост (включително ранно пенсиониране), така и чрез подобрение на бизнес средата и създаване на шансове за заетост на повече българи.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай