Снимки - авторът 1,2,3
Ако някой се пита що за интерес към някого, който прави нещо на землището на Русенска област, то отговорът е в интригата до колко един успял в САЩ българин ще успее да успее и в родината си...
Любен Рабчев е роден през 1942 г. в с. Бяла Черква, Павликенско. Завършил е Механотехникума в Русе.
Напуска България през 1968 година. Преживява две трудни седмици, за са стигне до лагер за емигранти в Австрия. Там се ражда и дъщеря му Албена.
Всъщност това е четвъртият му опит, като предишните три са били неуспешни /при първия е едва 15-годишен/. Сега признава, че сърцето му го е влечало от малък към Америка, приема го като своя съдба. Въпреки че не е имал много информация, за него това е било символ на свободата, към която определено е имал афинитет.
Пристига до мечтаната Америка и отива в малък град в щата Ню Джърси. Първоначално условията са били толкова тежки, че бебето е спало близо два месеца в чекмеджето на една маса поради липса на легло. Първата му работа е да мете подове за кратко, но скоро намира препитание като техник. След това купува занемарена газстанция и я пуска в експлоатация.
Според самия Рабчев влиза в бизнеса доста бързо заради знанията и уменията, които русенският Техникум по механотехника му дава навремето. Успелият в САЩ българин с гордост споделя, че тогава училището е обучавало по германски модел, което му е помогнало да се докаже бързо в страната на неограничените възможности.
И като собственик на газстанцията Рабчев има няколко случая, които също му помагат да се развие по-бързо. Един ден при него спира мъж, който се оплаква, че мигачът му не работи. Повредата е била доста дребна и предприемчивият българин оценява труда си за 1 долар, въпреки че автомобилът е престоял почти цял ден. Това кара клиента да се учуди и предлага двойно повече.
Скоро друг собственик на автомобил иска да се смени крушката на единия фар. Рабчев вижда, че проблемът не е в крушката, а в контакта. Почиства мястото и отстранява повредата пред клиента. И казва, че услугата не струва нищо…
Не след дълго идва трети, който има повреда на карбуратора на колата. Рабчев се справя и този път професионално при нищожно заплащане.
По-късно става ясно, че единият от клиентите е бил кметът на града, другият- свещеникът, и третият- шерифът. Ходенето при него е било по-скоро начин да се срещнат с новодошлия емигрант. При последващи срещи с всеки един от тях се оказва, че цената на услугите, които Рабчев е извършил, във всеки друг американски сервиз са били десетки пъти по-скъпи.
Всъщност на това място от своя разказ Любен Рабчев разкрива, че целия свой успех той постига благодарение на проявяваната от него честност. Една честна постъпка ни носи дивиденти, а една некоректна постъпка може да събори граденото с години.
Клиентелата се увеличава значително. След два месеца купува впечатляващ с размерите си тогава електронен уред за диагностика, слага един мек стол, облича бяла манта, слага бели тънки ръкавици. И печели нови и нови клиенти.
Така на територията на газстанцията се извършват диагностика и различни малки ремонти. Рабчев вижда, че ако той купува на едро авточастите, които влага, печалбата му ще е поне двойно по-голяма. Така слага начало на търговска дейност с авточасти като открива един магазин. Решава и продава газстанцията. За три години вече има 6 магазина за авточасти. Продава ги и се премества. Отива в Хюстън, щата Тексас, където отново развива успешен бизнес с авточасти. От 1976 до 1984 г. разкрива 16 магазина. Голяма корпорация ги купува.
В Тексас Рабчев вече разполага с доста пари. Решава и купува голяма 60-тонна, 18-метрова яхта. На този „пенсионерски” начин на живот издържа около година и половина. През това време разбира, че трудно може да стои, без да прави нещо. Тогава се хваща със строителство. Изгражда луксозни апартаменти в палм спирнс, които иска да задържи по-дълго време, защото са носели добри доходи. Но отново идва едно изкусително предложение и Любен ги продава.
През 1987 година напористият българин вече е собственик на фабрика. Вече е разбрал, че не му е дошло времето да се пенсионира и купува фабрика за производство на пластмасови опаковки за плодове, зеленчуци и медицински и индустриални цели. През 1988 година дъщеря му Албена го запознава с бъдещата тогава и настояща съпруга Джо. Любен вече повече от 2 години се е разделил цивилизовано с първата си жена Ана /тя и сега работи в семейния бизнес и двамата поддържат много добри отношения/.
Този му бизнес намира място през 1990 г. в предаването на Иван Гарелов „Успели българи в чужбина.” От 80 работници в началото техният брой в най-добрите времена достига до 1050 в два щата- Мексико и Сантяго Чили. В първите години в нея работят много българи, които са се чувствали образно като при Странджата от „Немили-недраги”. Рабчев е доволен, че поне за 15 от тях знае, че са станали успешни бизнесмени със собствен бизнес и предприятия. ..
И така до момента, в който Любен Рабчев решава да погледне по-сериозно на идеята за завръщане в България. Естествено, най-мило и най-близко до сърцето му е родната Бяла Черква. Но въпреки дарителската си дейност на църквата и на читалището, скоро се убеждава, че идеята му да се потопи отново в родовия винарски бизнес няма да е там. Въпреки че той е петото поколение от рода Рабчеви, за които винарството е и хоби, и орис. Първата винарна е създадена през 1882 година. В нея дълго време са се произвеждали по 800 000 литра вино годишно…
Случайна среща с арх. Цвети Русинов се превръща в едно ползотворно партньорство и приятелство. Така Рабчев купува 36 декара земя , построява къща, след което купува и малък гроздов масив в землището на с. Мечка, който разширява с времето. Сега вече имението разполага на над 1200 дка. земя, на която мечтите на Любен Рабчев ще се превърнат в реалност, а и целият район ще придобие един запомнящ се с визията си облик. Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му, вярва Рабчев и това го прави уверен, че те все повече се сбъдват.
До вида, в който сега се намира винарски комплекс „Седем поколения”, се стига като се доверява на виждания и предложения на всички, които имат отношение към това, което се случва. Изграждането на комплекса е една еволюция, една нова история, която продължава да се пише…
Г-н Рабчев , аз съм сестра на Вашия познат от Л.А. Огдън Пейч / Огнян Пейчев /. Той ще бъде в Русе след 1 месец . Има доброто желание да Ви посети.