- Има ли консенсус сред политическите сили и в обществото, че е по-добре да има някакво правителство, отколкото да се върви към нови избори, г-н Михайлов?
- Нови избори са малко вероятни. Имаме етнически вот, купен вот и вот с отвращение. Какъв въпрос би решила скъпо струваща мобилизация? А и доколко е възможна? Влачат телата си до урните, без всякакъв ентусиазъм, пак ли да го правят? В общественото настроение фигурира, струва ми се, следният парадокс: длъжни са да управляват, защото са негодни. Нека съставят правителство. Иначе няма кой да извози боклука, ще пипнем ебола. Държавата е на ръб, предприятието е пред фалит. Ако персоналът се разбяга, защото е скаран, възниква въпрос за неговото дисциплинарно уволнение, локаут. Съставянето на кабинет е въпрос на надпартийно самосъхранение. Иначе губят всички.
Правителство с Борисов начело е трудна задача. Борисов иска цялата власт, а не част от нея. Идеята да я дели с учениците на Костов, като бъде обвързан с коалиционно споразумение, е наивна. Редукцията на Борисов е мисия невъзможна, това трябва да е ясно. Борисов е непоправимо съвършен, идеята да бъде преправян е кощунство. ГЕРБ с Борисов начело е окупационна сила, триумфалистки проект. Властта му е или тотална, или скандално отнета. Делима харизматична власт не съществува. Проблемът е, че му се радват. Това е проблемът. Проблем на проблемите. Културен проблем.
Изходът от това персонално задръстване е да стане президент. Дотогава ще е мъка, което не означава, че и след това няма да бъде. Мъка, но по друг начин.
- Какъв е хоризонтът на политическата стабилност? Май никой не очаква пълен мандат на новия парламент. Едни искат Велико народно събрание, други - програмно правителство...
- Картината не предполага стабилност, а джумбуш и нервни кризи. Говорят за „смирение", но няма да се сбъдне, защото би било непостижимо извисяване. По-благоразумно е да се разчита на класовия страх. Не смирението, а страхът е извор на стабилност. И охлаждането на реформаторската страст. „Красивите и интелигентните" ще преживеят трансформация от агенти на промяната в сила на статуквото. Това е почти сигурно. Властта „вразумява". Няма да питат „кой", както питаха миналото лято, защото ще управляват с този „кой". Кунева и Кънев ще скокнат в скута на Борисов, по силата на „дълг" и за тяхно неприлично удоволствие. Да живее моралът! Долу Путин!
- Как ви изглежда порастването, съзряването и стареенето на партиите? Премина ли Реформаторският блок фазата на детинския инфантилизъм?
- Реформаторският блок се котира прилично, някои го наричат хит на сезона. Но това е силно преувеличение.Тези 9% са ефект от протеста, квота на традиционните сини. Гласуваха мобилизирани от ехото на вувузелите, с които опищяха София. Днес този грачещ звук звучи автопародийно, защото моралният им патос е нелеп в подножието на Борисов. Оттук нататък предстои морална пауза, заслужен нравствен отдих. Това трябва да се помни, за да се проумее, че и „красивите и интелигентните" подлежат на реформа, за която изглежда нямат нито въображение, нито ценз. Мисля, че оттам трябва да се почне.
РБ има всички шансове да повтори съдбата на десните партии, които загиват от фанатизъм и непоследователност. Правилно е да искат реформи, но не могат да ги натрапят на Борисов, даже и да искат. А не е сигурно, че искат. Ако се откажат от реформите бламират себе си, заглавието им е блок за реформи. А и трудно ще се откажат от властта, защото ги тегли и защото са под натиска на дясната клиентела. Тази клиентела ще запита „за какво се борихме". Това пита всяка клиентела.
Борисов не реформира, а строи зали, магистрали и Лувър. Борисов не е самоубиец, а хедонист на властта. Борисов знае много добре, че неутрализацията на реформаторските претенции минава през реално участие във властта, през загуба на девственост. Станете министри, заповядайте в бардака. Ще ви се намери сводник. Станете професионалисти.
- Има ли накъде повече да се развива ГЕРБ в зряла възраст?
- ГЕРБ ще живее до президентските избори, след тях ще се бори за живот. Борисов ще се премести от "Дондуков" 1 в "Дондуков" 2. И после ГЕРБ ще съществува с крамоли и спомени. Това е оптимистичният сценарий. Песимистичният е дълговечност по аналогия с БСП, от добрите й години. Мащабна клиентела, абонирана за власт. Култура на рекета и чалгата, с колаборационисти от всички съсловия. Корпорация по модела на ДПС. ДПС в смесените райони, ГЕРБ навсякъде. Борисов и Доган до свършека на българския свят.
- След втори пореден нисък резултат върви ли БСП към старческа немощ?
- БСП е отровена от своето минало и гасне. Левите енергии наказват тази грешница, която симулира левица, макар че от утробата й се родиха всички чудовища на прехода. Мачът се води между евроконформизма на партийния елит и традиционния сантимент на левия избирател. Ту леви, ту десни. Около украинската криза бяха жалки.
- Патриоти, националисти и популисти само си сменят местата и имената или могат да сервират и по-големи изненади?
- Патриотите имат бъдеще, но не трябва да повтарят грешките на Сидеров. Патриот не означава истеричен ретор, безскрупулен демагог или нарушител на обществения ред. Нито жалък опортюнист, по финансови причини. Патриотите имат мисия да припомнят националния интерес, дори и да са неспособни да го формулират. Има риск обаче да се превърнат в специалисти по заканата, в оратори на съмнителна мъжественост. Българските националисти черпят електората с поводи за лоши чувства и после ги обсъждат в сутрешните блокове. Това доскучава.
- 2013-а в началото бе година на един тип протести, после на други, продължили и в 2014-а. Какво се задава в 2015-а?
- Летният протест избухна след абсурдно назначение. Знаехме, че стандартният политик е клоун или акробат, но ни припомниха, че може и да е формен глупак. Станишев ни припомни. Арогантната глупост срещна масов отпор. Но после всичко се изроди по „десен" образец - заеха се да отървават света от „отровната му плесен", от флуидното зло на „червените боклуци". Ето резултата: Борисов, когото един протест изгони, друг протест върна, и то със смехотворното самомнение, че ни връща в Европа и ни отървава от Путин. Закъснява гражданското осъзнаване, че проблемът не лежи на повърхността на опозицията сини - червени, а по-дълбоко в патологиите на българското мислене. В гражданската незрялост, в предразсъдъците и лумпенизацията. Иначе биха се сетили, че Борисов не е никакво решение, а недопустим компромис между официално и подземно, между СИК и Европа. Българите забравиха какво е скандално, ако изобщо са знаели.
Мисля, че през 2015-а февруарският протест ще вземе реванш на летния. „Грозните и глупавите" срещу „красивите и интелигентните". Рунд трети.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай