- Г-н Йорданов, добър ход ли е в започващите преговори за ново правителство да не участват партийните лидери. Няма ли риск излъчените екипи да не могат да поемат отговорност ?
- Мисля, че решението е добро. В сериозните случаи, като преговори между САЩ и Русия, не говорят лидерите, а подбрани екипи. Това се прави, защото има много детайли за уточняване и е добре позициите да бъдат обмислени. Когато преговарящият екип води разговори по определени позиции и интереси, след това може да се върне и да бъде упълномощен легитимно да сключи договор. На тези разговори е важно да се подготви споразумение. Има твърде много детайли, които изискват експертност от по-широки екипи.
- Как оценявате преговарящия екип на ГЕРБ, който е съставен само от дами?
- Само на пръв поглед в екипа на ГЕРБ няма мъж. Сред трите дами има една с мъжкарско поведение. На много места се дискутираше, че в преговорния екип би трябвало да е и една Лиляна Павлова.
Но макар да е диалогична, тя е човек, който повече би действала като мениджър. В смисъл да изпълни конкретна задача, а не толкова като част от екип, който трябва да построи мостове. По принцип от тактическа гледна точка подборът на ГЕРБ е много правилен. Жените са добри преговарящи, те като психологична конституция са по-сговорчиви, консенсусни, това улеснява разговорите.
- Как оценявате шансовете да се намери компромис в преговорите ?
- Нелепо е да приемаме, че всичко, по което няма взаимно съгласие, е противоположно и проблемно. Това е абсолютно погрешна позиция. На практика много малко от публично изразените позиции на евентуалните участници в бъдещо общо управление реално са противоположни - особено между Реформаторите и ГЕРБ. Дори социологически изследвания показват, че проблемите им са много сходни. В случая може да има различия по начина, по който това да се случи, по стратегията.Аз съм оптимист, че ще се роди нещо добро.
- Кое е най-доброто правило за водене на преговори ?
- Най-хубаво е правилото на водопроводчика - преговорите за цената се водят, когато мазето е пълно с вода. Т.е. когато има обща заплаха, което пък е добрата канава за водене на преговори. Друг важен принцип е преговарящите страни да определят разстоянието между най-добрата алтернатива и най-лошата. Това е зоната, в която да се простират разговорите. Защото често преговарящите не знаят целите си.
- А какво вреди при преговорите ?
- Връщането към миналото. Приказки от сорта"а, бе, аз те знам какъв си", "аз съм ти гледал магариите", "помниш ли на времето..." и т.н.
Това просто не бива да бъде слагано на тезгяха. Ако някой започне да го прави, това ще е мръсен номер. Другото нещо е суетата.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай