Икономическото наследство на БГ правителствата

Публикация 05 Окт, 2014 / Стив Ханке / 360

Или как се променя индексът на мизерия от Виденов насам

Българите отиват на избори на 5 октомври и е добре преди да дадат гласа си, да погледнат назад, за да видят какво направиха в икономиката на страната последните правителства от 1995 г. насам.

Всяка държава цели да намали инфлацията, безработицата и лихвата по кредитите, като в същото време увеличава брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението. Чрез просто сумиране на първите три индекса минус ръста на БВП, аз направих индекс на мизерията на всяко от последните 6 български правителства от 1995 г. насам (б.р., не са включени служебните кабинети).

Първото правителство е социалистическият кабинет на Жан Виденов. Той беше катастрофа. Пред погледа на Виденов стана хиперинфлация, като месечната ѝ стойност достигна 242% през февруари. Индексът на мизерия нарасна с 529% по време на краткото управление на Виденов.

България имаше ясна липса на икономическа конституция - такава, която да осигури фискална дисциплина и монетарна стабилност. Така че по средата на сътресенията на хиперинфлационния епизод на 1996-1997 г., България направи важна крачка към това, което щеше да стане нейната икономическа конституция.

Като съветник на президента Стоянов аз изиграх роля в слагането на край на хиперинфлационния кошмар. Шест месеца след като представих плана за валутен борд в България на президента, валутният борд беше създаден (юли 1997 г.). С неговото въвеждане индексът на мизерия падна като камък, смъквайки се с 97% по време на мандата на костовото консервативно правителство. Фискалната дисциплина и монетарната стабилност бяха основани.

От годините на Костов България имаше 4 правителства и стойността на индекса на мизерия се въртеше около 20 пункта. Валутният борд ясно беше осигурил фискалната дисциплина и валутната стабилност.

Стив Ханке е професор по приложна икономика в университета "Джон Хопкинс", Балтимор, САЩ. Като съветник на президента Петър Стоянов (1997-2002 г.), Ханке участваше и в създаването на българския валутен борд. Текстът му е публикуван в неговия блог на сайта на института "Кейто". Клуб Z публикува текста с известни съкращения заради ограниченията в т.нар. Ден за размисъл.