Божидар Димитров е роден на 3 декември 1945 г. в Созопол. Завършил е история и археология в Софийския университет. Специализирал е в Института за древни текстове в Париж и в Школата по палеография и дипломатика във Ватикана. Автор е на около 20 монографии и над 200 студии и статии в областта на Българското средновековие, османския период и новата история. Години наред е член на БКП и БСП, но през 2009-а е мажоритарен кандидат и водач на листа на ГЕРБ в Бургас. Избран е за депутат, а от 27 юли 2009 г. е министър без портфейл в правителството на ГЕРБ до 2010 г., когато подава оставка. Дългогодишен директор на НИМ.
- Прогнозирахте отдавна възможна коалиция между ГЕРБ и БСП, г-н Димитров, но сякаш чак сега това се оказва не толкова еретично, колкото в началото, защо е така?
- Когато направих тази прогноза, двете партии бяха най-големите и най-добре структурираните. Социологът Андрей Райчев наскоро пак припомни тези мои думи и уточни, че съм
ги произнесъл още през 2008 г. и съм бил първият, заговорил за голяма коалиция. Направих го по аналогия с големите коалиции, които тогава започнаха да се създават в други европейски държави. Като коалицията на Ангела Меркел по онова време, която бе на същия принцип, за който говорех аз. Сега вече германският канцлер работи по устоите на друга коалиция.
- Все още ли е възможно подобно обединение?
- В последните години процесите са много динамични и аз вече не съм убеден, че след вота на 5 октомври БСП ще бъде втората политическа сила. Мисля, че ДПС може да е на тази позиция. Това е във възможностите на движението, тъй като там процесите са прецизно контролирани. Освен това, ако се сбъднат прогнозите на социолозите, в следващия парламент ще присъстват 6-8 партии. Това дава възможности за съставяне на широка коалиция, но не по германски, а по италиански образец, който предполага съюз на шест партии. Такъв тип обединение управляваше в Италия 45 години, а правителствата там издържаха по не повече от 9 месеца до една година. Това едва ли е най-доброто. У нас няма да е лошо също така да се мисли за по-широка коалиция. Но от 3-4 най-много субекта. Ако ГЕРБ реши да елиминира БСП и ДПС, няма да е много здравословно, тъй като тези две партии разполагат с огромни финансови възможности. И лесно може да организират метежи срещу властта. Много ще му е трудно на Бойко да избере правилната формула за коалиране.
- Има ли рецепта за преодоляване на тези трудности в управлението?
- Те ще отпаднат автоматично, ако станем като САЩ, Франция, Русия, Турция и др. - президентска република. Но ние, българите, трудно се учим. Преди да променим формата на управление, ще трябва да изядем 100 тояги бой, 100 торби сол и да загубим 100 жълтици. Чак тогава можем и да се научим какво е належащо да направим.
- Смятате, че възможностите на парламентарната република са изчерпани ли?
- Парламентарната република се изчерпи, както това е ставало многократно и не само у нас, а и в чужбина. През февруари м.г. стана ясно, че страната ни е практически неуправляема. Конституцията позволява лесно и бързо създаване на политически партии, при това не само от група граждани, изповядващи еднакви идеи, но и от всякакви задкулисия. Това доведе дотам, че нито една партия у нас вече не може да спечели мнозинство от депутати, с които да управлява сама съобразно програмата си. От няколко години се правят коалиции, а последната беше съвсем безпринципна, защото се крепеше на златния пръст на една малка партия, която се самоопределя като националистическа.
- Възможно ли е въобще само една партия да управлява след вота?
- Предстоящите избори вероятно ще дадат пълна победа на ГЕРБ, дори е възможно да имат 121 депутати. Но това, разбира се не означава, че ГЕРБ ще равлява лесно и безпроблемно през следващите 4 години. Когато една партия управлява сама, срещу нея по стар наш народен обичай се обединяват всички останали. Организирането на метежи в България стана лесна работа. Февруарските събития показаха това много добре. Тогава се разбра, че има фирми, които срещу добро заплащане може да ти осигурят над 500 протестиращи. Имал съм невероятни случаи в това отношение. Пред къщата на Бойко в Банкя по едно време имаше по 150 души, които протестираха срещу това, че той не бил ходел в парламента. Веднъж бях там, не помня точно по какъв повод, и видях трима младежи от моята махала в „Изгрев“. Питах ги: „Не ви ли е срам, бе, какво правите тука“, а те ми отговориха: „Чичо Божо, събираме пари за море.“ Плащали им по 50 лв., за да скандират.
- Какво биха спечелили ГЕРБ и БСП от едно евентуално обединение и съответно какви ще са загубите за всяка от тези партии?
- Не съм сигурен, че само коалиция между ГЕРБ и БСП ще е достатъчна, за да измъкне България от кризата.
- Дали Бойко Борисов би се съгласил да участва в широка коалиция?
- По този въпрос точно и ясно можем да говорим след 5 октомври. За да можем да коментираме изобщо по този въпрос, е нужно да знаем как точно е сключена дадена коалиция. Ако има писмено споразумение, в него трябва да е указано какви приоритети в развитието на държавата и нацията ще гонят дадените партии. Например по отношение на демографския въпрос, за туризма, за икономиката, за образованието, здравеопазването и т.н. Ако партиите в дадена коалиция спазват тези подписани между тях цели, не
би трябвало да имат противоречия по време на управлението. Защото те са се договорили предварително. Ако обаче не направят така, резултати няма да има и още на
третия месец вече ще са се скарали помежду си.
- Много хора се чудят как биха седнали на една маса Михаил Миков и Бойко Борисов и какво биха си говорили, предвид реалностите в момента?
- А, нека да не ги мислят, те ще се разберат. Сещам се за поне няколко неща, за които мо-гат да си стиснат ръцете. Например за създаването на министерство на туризма. Бойко може веднага да каже „да“ на създаването на такова ведомство. А от страниците на в. „Дума“ Миков също да го потвърди. И така ще създадат възможност България да печели в пъти повече от туризъм. Има поне още десетина такива важни проблема, които могат да се решат светкавично, ако най-после политиците си заговорят нормално. Тогава ще потръгнат и реформите в жизненоважни области за народа ни като здравеопазването, образованието и т.н. А сега реформи не се правят, защото всяка отделна политическа партия се страхува да започне сама, без подкрепата на останалите.
- Как ще стане това, като мнозина отбелязват, че решенията на г-н Борисов често се менят. Преди време той пи кафе с председателя на ДПС Лютви Местан в Кърджали, а сега споменава, че не би направил коалиция с него?
- Кафето бе пито по конкретен повод. Нормална европейска практика е политиците да пият кафе, чай и друго и да си говорят. Тук обаче това не се възприема, прави се от мухата слон и се вещаят предателства и всякакви други земни грехове. Не трябва непременно да превръщаме в приятели и партньори двама политици, когато седнат да си поговорят. Не е редно обаче да ги правим и врагове.
- Да, ама Станишев и Борисов досега винаги са си говорили като врагове, как ще е възможно тогава обединение между тях? Или Станишев беше пречка да седнат и да си поговорят?
- Неговата непримиримост като че ли беше причината. Не разбирам защо не си говорят поне в парламента, в кулоарите. Политиците трябва да премахнат онова негласно правило: „Ние сме врагове.“ Не не сте, партньори сте, колкото и да не сте съгласни с една или друга срещуположна теза.
- Все пак не е ли по-реалистична коалиция между ГЕРБ и РБ, които са от едно семейство в ЕП - това на ЕНП?
- Вярно е, че са от едно семейство. Но РБ е конгломерат от пет партии, които са твърде различни, а отношенията между лидерите там са далеч от синхрона по основни въпроси. С очите си видяхме как те си нанасят мръсни удари - веднъж срещу Меглена Кунева, а после и срещу Радан Кънев. Като станаха свидетели на това, много избиратели си казаха - тези хора себе си не могат да оправят, та нас ли. Смятам, че РБ ще са много лош партньор за ГЕРБ и ще му правят непрекъснато кални номерца.
- Въобще ние в историята си някога имали ли сме успешно и добро коалиционно управление?
- Не, нямаме успешни коалиционни формати. Когато са правени такива опити, България е била докарвана съвсем до задънена улица. Защото партиите не са научени да гледат за
интереса на другите, за всички в цялост. Всяка дърпа чергата към себе си и нехае за общото. Но истината е, че е крайно време коалиционно управление да се случи у нас. Просто трябва да следваме германския пример.
- Как ще се получи германски вариант, направен от български електорат и политици?
- Ние избрахме демокрацията, но лошото е, че електоралното тяло у нас се отличава с някои особености в сравнение и с една Унгария и др. У нас има около 600 000-700 000 избиратели, които принадлежат на една партия и на всеки вот тя тръгва с едни гърди пред другите партии, които никога не знаят предварително на какво ще залагат. Тази партия е трудно заобиколим фактор. Единствено ГЕРБ в момента може да твърди, че има също така изначално близо 600 000 потенциални гласоподаватели.
Трябва да признаем също, че у нас има немалобройно ма цинство, което гласува само за онзи, който му плаща. Това избирателно тяло е равно също така на близо 600 000 гласа и то определено мъти опитите ни за постигане на демократичност в политиката. Корпоративният вот пък праща нашата демокрация директно на кино. Така че наистина ще ни е трудно да достигнем демократичността в други държави, но трябва да се стараем.
- Кое е качеството у българина, което му тежи като камък на шията в исторически аспект?
- Нищо не ни тежи на нас, българите. През Средновековието сме били около 500 години велика европейска сила. Нашите нещастия започват след неуспешните войни за национално обединение. Но днес България не е нито малка, нито пък чак толкоз бедна страна. Просто ни липсва национална визия и цел. Както и хора, готови да я осъществят.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай