Високите банкови лихви за бизнеса и домакинствата възпират икономическото възстановяване и растежа в България. По цена на кредита страната е сред първите в Европейския съюз въпреки стабилните си макроикономически показатели. Сред причините за високите лихви са политическата несигурност и институционалната слабост, които заплашват да парализират администрацията и да направят икономиката неуправляема. Това показва анализ на Уникредит Булбанк, представен от главния й изпълнителен директор Левон Хампарцумян на конференцията Forbes CEE Forum в Букурещ. Според него основен двигател за икономическо възстановяване остава износът, който обаче не е фактор за раздвижване на кредитирането, а освен това в голяма част е представен от експорта на суровини.
Скъпият кредит убива растежа
Според данните, изнесени на конференцията, средният ефективен лихвен процент по корпоративните заеми със срок над 5 години в България е 7.1% в евро и 7.8% в левове, което е най-неблагоприятната ставка сред 28-те страни - членки на Европейския съюз. При ипотечните кредити позицията на България е втора в Европа с ефективни лихви от 7.5% и 7.8% за кредитите в евро и левове със срочност над 5 години. Причината за това не се корени единствено във фундаменталните показатели, които се вземат при определянето на банковите лихви, но и в несигурността, се посочва в анализа. По думите му липсата на сигурност и доверие, както и слабостта, която показват институциите, са проблеми, които следва да бъдат разрешени. Няма усещане за върховенство на закона или за надежден контрол над корупционните практики, се посочва още в анализа.
Твърде големи очаквания от износителите
Анализът на Уникредит Булбанк потвърждава констатациите, че икономическото възстановяване на страната се крепи на износа, който в реално изражение през второто тримесечие на годината е с 25% над равнището за същия период на 2008 г. Тревожен остава и фактът, че износът на суровини продължава да формира 40% от общия стоков износ. Това, освен че е признак за изостаналост на икономиката, не създава условия за разкриване на нови работни места.
По отношение на преките чуждестранни инвестиции, които също имат потенциал за раздвижване на икономиката, от Уникредит Булбанк посочват, че нивото им се стабилизира - от 22.7% от БВП в годините от 2005 до 2008 на 3-3.5% от БВП (или 1.1-1.3 млрд. евро) в периода 2010 - 2013 г. Според Левон Хампарцумян тези потоци са променили ролята и структурата си. В момента най-важното за тях е, че са източник на ноу-хау, нови технологии и мениджърски практики в българската икономика.
Банките да управляват по-добре риска
Големите западни банки, които имат присъствие на пазарите в региона, нямат основания да се оттеглят освен от по-малките структури, които владеят в момента. "Ние трябва да подобрим начина, по който генерираме приходи, и да управляваме по-добре риска, защото се изправяме пред нова ситуация, в която банките ще трябва да оперират с по-строги капиталови изисквания и буфери за ликвидност", определи задачите пред индустрията Левон Хампарцумян по време на форума, открит от румънския президент Траян Бъсеску. Според него ключът към възстановяване на растежа в държавите от региона не е банковото финансиране, а структурните реформи, тъй като те водят до акумулиране на капитал и повишаване на производителността, което намалява волатилността в икономиката и води до понижение на лихвите.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай