В програмата на ГЕРБ изрично е записано, че промяна на данъчни ставки на преки и косвени данъци няма да има. Ще възстановим 10-процентния размер на ставката за доходите от лихви. Последните събития около КТБ показват, че пари от бюджета ще се използват да се платят част от гарантираните депозити в банката, затова е справедливо получателите на лихви да си плащат данъците върху тях, както това правят всички за трудовите си доходи и тези от наеми и собственост.
ГЕРБ предложи и опция общините да могат да събират допълнителен данък върху доходите. Това ще е решение на общините, с което те ще предлагат самооблагане. То трябва да е целево. Хората и чрез представителите си в общинските съвети,трябва да могат да кажат за какво биха дали пари - конкретна програма или проект. Възможно е това да става с референдум.
Спешно ще променим и закона за хазарта, защото предишният парламент остави някои видове игри без облагане. Ще възстановим облагането на всички видове.
Бихте ли увеличили/намалили осигуровките ?
Промени в ставките на социални и здравни осигуровки не предвиждаме. Първо трябват сериозни промени в двете системи. Ще засилим ефективността на използване и контрола. При инвалидните пенсии, при които има сериозен ръст, и заради широкото сито на комисиите, ще има преоценяване.
Трябва да има промяна в осигурителната база - както има пряка връзка между максималния осигурителен доход и максималната пенсия, такава трябва да има и между минималния осигурителен доход и минималната пенсия. През 2010 г. увеличихме базата на самоосигуряващите се на 420 лв. на месец, тогава тази сума осигуряваше минимална пенсия. Оттогава досега минималната пенсия е вдигана многократно, но прагът не е пипан. Законът трябва да обвърже минималната осигуровка и минималната пенсия. Земеделските производители пък се осигуряват на половината от 420 лв. Така останали хора в системата плащат, за да осигурят останалата част от пенсията на земеделските производители. Това не е справедливо. Затова никой не трябва да се осигурява под прага.
Стои и проблемът с ранното пенсиониране. Както и с висококатегорийните работници, които са осигурени в професионални фондове. Те трябваше да получават първо пенсии от фондовете от 2012 г., после се оказа, че са събрани малко пари и срокът беше удължен до 1 януари 2015 г. Синдикатите отново искат удължаване на срока. Но така не може да продължава. От догодина трябва да се даде възможност хората да избират между професионален фонд и от НОИ. И ако изберат втория вариант, да се прехвърлят вече внесените вноски в НОИ.
Трябва ли да се увеличи минималната работна заплата?
Не трябва да има минимална, средна, максимална или каквато и да било заплата, която да не е обвързана с производителността на труда. Не е добър подход да се определя по административен начин. Минималните осигурителни прагове се договарят по браншове, което ги свързва с реалния ръст на производителността.
Нужна ли е актуализация на бюджет 2014?
Необходима е. И служебното правителство заяви, че вече работи по нея. Ние не разполагаме с конкретните параметри за изпълнението на бюджета, за да говорим за точен размер. Но трябва да се актуализират приходите - в намаление, а оттам и на дефицита - в увеличение. Трябва да се отчетат и поетите от бюджета плащания по европейските средства. Ако не ги получим обратно до края на годината, това ще доведе до допълнителен дефицит.
Лимитът на дълга. Първо, той трябва да покрие дефицита и сумата зависи от размера на дефицита. Второ, трябва да подсигури банковата система - 1.5-2 млрд. лв. за КТБ и още около 1 млрд. лв. за Първа инвестиционна банка. Отделно за следващия януари трябва да се осигури ресурс за земеделските субсидии - около 1.1 млрд. лв. Така, ако сумираме, лимитът на дългът трябва да се увеличи с около 5 млрд. лв.
Какви са възможностите за финансиране на дефицитите в бюджета?
Трудно е да се каже дали ще влезем в границата на дефицит от 3% от БВП в този момент. Не съм убедена, че сегашният министър на финансите ще успее да го ограничи до 2.8% на начислена база. Причината е, че са договорени проектите от програмата за 500 млн. лв. за общини и министерства и дори и да се отложат за плащане догодина, те се отчитат на начислена основа. Ако се отложат плащания, само за да се задържи дефицитът под 3%, ще поставим и фирмите в затруднено положение.
Освен това финансовото министерство обяви, че има договори за 1.1 млрд. лв., които са финансово необезпечени. Дори да не се платят до края на годината, ще се включат в дефицита. Не съм убедена, че с каквито и да е мерки може да останем под 3% на начислена основа. Не смятам, че това е такава драма, защото на целия свят е известно, че когато социалистите управляват, дефицитите растат.
Трябва ли влизането в еврозоната да се превърне в приоритет за България?
Такава цел трябва да има, но ще влезем в еврозоната и в банковия съюз, когато сме готови. Да влезем като в ЕС, преди да сме готови, няма смисъл.
Не трябва да носим негативи, изпълнявайки условията на тези съюзи. Да не правим грешката, която направихме 2009 г. Тогава, за да влезeм в ERMII, изкуствено намалихме дефицита под 3%, но на начислена основа това не може да се скрие.
Има повече негативи, отколкото ползи да сме в Единния банков съюз.
Нужна ли е на България помощ от МВФ?
Нямаме нужда от финансова помощ от МФВ. Имаме достатъчно нисък външен дълг, стоим добре на пазарите, можем да вземем от тях. Но да използваме капацитета на МВФ, както го прави Полша. Те имат споразумение, с което той подпомага реформите в различни области, експертно, чрез контрол и едновременно е предоставил кредитна линия, която не е пипана, но би могла да бъде използвана от тези реформи, ако се вземе решение.
Можем да използваме подобна схема там, където не можем да постигнем консенсус - здравеопазване, образование.
Какво е най-удачното решение по казуса КТБ?
Няма никакви данни какво става в КТБ. Да се пита БНБ има ли капиталова дупка и колко е тя. Има ли желание и възможност от собствениците да я попълнят и да осигурят ликвидност на банката, която е със силно нарушен имидж?
Категорично не смятаме, че държавата трябва да прави тази операция. Има си закон, който трябва да бъде спазен, това значи, че фондът за гарантиране на влоговете има смисъл да съществува. Всички останали вземания следва да бъдат погасени при правилата. Но БНБ трябва да каже - преминава ли към несъстоятелност или не. ГЕРБ е за спасяване на банката с пазарно решение или преминаване по пътя на закона.
Трябва ли да има промени в структурата на финансовите регулатори?
Поискахме персонални промени и това е нормална отговорност след този случай.
Трябва да има промени в законовите уредби. Да бъдат кадрово стабилни и да имат правото на собствено решение. БНБ няма самостоятелна възможност да подпомогне банка, ако за това не се вземе политическо решение. Това ограничава независимостта на този надзор. Не искаме нови правомощия, но да видим къде са пропуските, които доведоха до случая с КТБ, и да бъдат запушени, ако има такива. Но в случая с КТБ не само тези пропуски са причините за ситуацията.
Трите направления на БНБ са изключително самостоятелни и управителният съвет не може да оказва влияние на подуправителите. Защо е нужно да има такъв съвет, ако те не взимат решения и не контролират решенията на подуправителите? Това трябва да се промени.
Предвиждаха се промени в КФН, така че то да излезе от обхвата на държавния бюджет, да се самофинансира от събираните такси. Не ги подкрепям.
Имате ли конкретни идеи за подпомагане на бизнеса?
Не е работа на държавата да открива работни места, а на бизнеса. Този път няма да говорим за регулации и регулационни режими, а за електронното правителство. То е акцент в програмата на ГЕРБ и ако управляваме, ще свържем доста създадени вече услуги, като има нужда от още малко усилие. Смятам, че до първите две години трябва да се случи.
Според мен по-важно е регулаторните режими да бъдат ясно разписани и да не се дава възможност на държавни и общински служители да рекетират бизнеса.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай