Прилича на по-близката до човека гугутка, но има по-тъмно тяло с някои характерни цветови нюанси. Плашлива е, с много зорко зрение и забележи ли човешко присъствие, не се оставя да бъде приближена. Полетът й е бърз и стремителен, с някои резки чупки и отклонения, които затрудняват ловците да я хванат на мушка. Всъщност оттам идват и споровете в ловните среди дали по нея да се стреля в полет или когато е кацнала.
Естетите в лова са категорични – тръпката е да я улучиш във въздуха, с всичките рискове и неизбежни ялови изстрели, ако ще се прекара цял ден навън с цел ловуване. Практиците не се главоболят да я дебнат на прелет. Предпочитат да я причакват на сенчесто местенце, да кацне по върховете на околните дървета или телеграфни стълбове и жици и чак тогава да вдигнат пушката.
На разстояние от 30-40 метра имат всички шансове за сполука по неподвижна цел. Може да я издебнат и в покрайнините на слънчогледови ниви, където в края на лятото се навърта, за да щипне някоя и друга семка. Този лов е по-ефективен и лесен, но не е дотам спортсменски, особено пък ако се причаква на местата за водопой.
Ловува се и групово, и самостоятелно. Има спорове дали е нужно куче, понеже постоянното щъкане насам-натам може и да изостри вниманието на птиците. Такъв аргумент е уместен, но ако прелетялата гургулица е улучена и пада някъде в слънчогледовия масив, иди че я търси без четириногия помощник! Добре е да има куче, но да е обучено и да изпълнява командите на господаря си съобразно конкретната обстановка. В противен случай може и да провали лова.
Гургулиците са прелетни птици. През есента се събират на малки и по-големи ята и се подготвят да отлетят към Африка, където прекарват зимата. Законът дава достатъчно време и възможности за отстрел на гургулици. Ловува се почти 4 месеца – от втората събота на август до края на ноември.
На практика обаче силните излети стават през август-септември. По-късно се отварят и други интересни възможности пред българските ловци.
От началото на октомври тръгва и свинският лов, а това неизбежно избутва гургулиците в периферията на вниманието на ловната гилдия. Но сега, когато слънчогледовите пити се наливат със зърно и започват да натежават, амбицирани погледи са вперени в небето и чакат със затаен дъх приближаващите птици.
Ловците са добре маскирани, за да не будят подозрения, и само цевите на пушките стърчат, подготвени да реагират при първата възможност. И току отекнат изстрели в ранното утро или по вечерна хладина. Ловно време е сега…
За гургулица са подходящи патрони номер 7 или 8 при препоръчваната стрелба в полет. Ако ще се чака на гюме и ще се стреля по кацнала на дърво птица от по-близко разстояние – може и номер 9-10.
Според закона, дневната отстрелна норма е 10 гургулици на ловец.
Къде, какво, как
По родопските язовири – костури и бабушки
Рибарското присъствие по големите родопски язовири продължава да е внушително въпреки отиващия си летен сезон. Хващаните риби са познати – предимно костури и бабушки, а ако се излъже някоя пъстърва (на „Доспат” или „Въча”), това се приема като бонус. Кефалът пък е разнообразието по „Беглиците” и „Широка поляна”. Все още със стабилна популация от шаран се слави „Ивайловград” и в разлятата му приустиева част преобладават именно биваци на шаранджии.
По язовирите в равнинната част на страната ловят предимно мирни риби – каракуди, платики, бабушки. Това е обичайна картина на „Тича”, „Цонево”, „Копринка”, „Жребчево”. Вестите от язовир „Искър” са преобладаващо негативни – хващат се редки и неголеми риби, и то не повсеместно.
Има известно раздвижване по реките. Янтра се показва в добра светлина с разнообразна риба, включително сомове и шарани в долното си течение. По река Искър в участъка от Роман до Червен бряг вече се хваща по някоя бяла мряна, а на Огоста (пак в долното течение) идва времето на щуката, която от години налага хегемония и привлича рибарите.
Морските риболовци са в очакване на пасажите от зарган. Засега се хващат единични риби от така наречените каиши, но голямото прииждане предстои. Сафридът също е рехав, лови се предимно по някоя граца на свечеряване. Попчетата обаче винаги са готови да спасят положението.
Великобритания
Щастливо бъдеще за каракудата
Британски биолози са притеснени от намаляващата популация на каракудата на Острова. В по-далечното минало тя е била основен обитател на вътрешните водоеми, но с разселването на по-стойностни видове нейната роля става второстепенна и тя отстъпва позиции.
С намерение да се възвърне позагубеното реноме на каракудата в страната стартира национална програма под название National Crucian Conservation Project. Амбициите на учени и риболовци са бъдещето на тази риба да бъде по-оптимистично. Нещо повече, ще се обособят водоеми, в които да живее чистокръвна златиста каракуда, без да се допуска досегашната грешка рибите да се смесват и да дават хибридни поколения.
Главният инициатор на Програмата за опазване чистокръвната каракуда Крис Търнбъл от Норфолк споделя, че тази риба е станала рядкост и в неговото родно графство, а на многобройните въпроси на колеги къде биха могли да си наловят каракуди, той самият се затруднявал да отговори. Но е оптимист за бъдещето, защото предприетата национална програма се подкрепя от редица обществени организации във Великобритания, а даже и от властите.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай