Петък, 1 Ноември 2024

Проф. Гарабед Минасян: Имаше достатъчно симптоми в КТБ, които БНБ можеше да види

 Проф. Гарабед Минасян: Имаше достатъчно симптоми в КТБ, които БНБ можеше да види
Публикация   25 Юли, 2014   /     Христо Николов   /     527

- Господин Минасян, според вас всички ли депозити в КТБ трябва да бъдат изплатени, или само гарантираните по закон 100 000 евро?
- Идеята на подобен вид защита е осигуряване на спестителите с малки суми. Депозитите над 100 000 евро обаче не са просто спестявания, а инвестиции. Инвестициите са винаги рискови и е редно инвеститорът да оцени и да поеме своя риск. Без поемане на риск няма прогрес. Няма логика в осигуряването на инвестиции, т.е. в регламентирането на безрискови инвестиции. Затова аз съм категорично против идеята за повсеместна защита на депозитите.

- А защо, мислите, БНБ настоява да се спасят всички? Промъкнаха се доводи, че това се прави, защото е прецедент и от опасения, че ако не се спасят всички депозити, ще настане непредвидим хаос.
- Нямам представа за основанията на БНБ, но не споделям опасенията от възникване на “непредвидим хаос”. Практиката изобилства със случаи на инвестиране примерно в някакъв магазин, от който няма възвръщаемост и след време той се ликвидира. Никой дори и не си помисля, че държавата следва да възмезди собственика за неуспешно инвестирани средства.

- Според вас кое позволи безконтролното разрастване на КТБ в годините на криза и защо банковият надзор не забеляза навреме процесите?
- Аз мисля, че БНБ трябваше своевременно да охлади неоправдано големия апетит на КТБ. За четири години - между 2010 и 2013-а, депозитите в КТБ нарастваха средногодишно с по 60% главно заради предлаганите високи лихви. Кредитите и авансите нарастваха с по 35% на година на фона на почти замрялото кредитиране от страна на другите банки. И трето - административните разходи, които включват главно заплатите, нарастваха в тази банка средногодишно с по 25%. И всичко това при повсеместна стагнация на икономиката.
Желязно правило във финансовата наука е, че при интензивен несъразмерен растеж на кредитите рязко нараства рискът за трудна събираемост на раздадените кредити в бъдеще, т.е. за възникването на финансови затруднения, респективно на финансова криза.
Централната банка притежава правото и отговорността за регулиране на този процес. Именно затова ми е чудно, че са допуснали “казуса КТБ”. Имаше достатъчно данни и симптоми за нездраво развитие.

- Да, но след всичко това ни карат да вярваме, че банковата система в България е стабилна. Да вярваме ли наистина?
- Има редица съпътстващи показатели, които илюстрират относителната стабилност на другите банки. Така например средногодишният прираст на кредитите и авансите във всички останали търговски банки у нас, без КТБ, за 2010-2013 г. е около 2%, което е напълно в рамките на възможното успешно асимилиране на инвестираните средства. Така че между КТБ и останалите банки в страната има все пак огромна разлика.

- Длъжна ли е БНБ след случилото се да разпространи публично доклада на квесторите, които прати в КТБ и в “Креди Агрикол България”?
- БНБ е длъжна да реши какво и как да предприеме, за да не допусне превратно тълкуване на случващото се с всички произтичащи от това негативни последствия.

- Има ли опасност политическата ситуация у нас - предстояща оставка, служебен кабинет и предсрочни избори точно през есента, да провали процедурата по приемането на бюджета за 2015 г.?
- Страната изпадна в изключително неблагоприятна ситуация, сравнима с безтегловност. Вината е безусловно на тези партии в НС, които избраха да са на власт с цената на всичко.
Мисля, че всичко е възможно. Същевременно обаче не бюджетът е главният текущ проблем. Законът ясно казва какво се прави при негласуван от парламента бюджет за настоящата година - държавните разходи се формират в съответствие с бюджета за същите месеци на предходната година.
Основният проблем е в замразяването на инвестиционната и икономическата активност. Отчитаните от НСИ символични темпове на прираст на БВП са много повече следствие от изстискване, от едно изцеждане на икономиката, отколкото на каквото и да е друго. Чиста илюзия е да се мисли, че икономиката ще си я кара някак си независимо от случващото се в политиката. Съвременната икономика зависи в решаваща степен от състоянието на процесите в надикономиката - политика, образование, демография, култура.

- В това отношение как оценявате като цяло приноса на кабинета “Орешарски” към икономиката на България? Възможен ли беше например по-голям икономически растеж и повече инвестиции?
- Оценявам дейността както на парламента, така и на правителството през последните 1-2 години като напълно безотговорно. Показателна е не само свитата инвестиционна активност, но и бягството на местни капитали в чужбина. Актуални данни сочат, че през последните 12 месеца страната са напуснали 2,1 млрд. евро местни капитали. От своя страна домакинствата се въздържат от разходи и от потребление. Страхът от бъдещето и пълната несигурност парализират инвестиционната и икономическата активност.

- В същото време дефлацията продължава няколко тримесечия. Не започва ли това явление да носи вече опасност за икономиката?
- Така е и мисля, че повсеместно не се оценяват негативните последствия от дефлацията. Преди всичко тя въздейства негативно на производството. Нараства ценовата пропаст между еврозоната, от една страна, и България - от друга. Започва несанкционирано изтичане на БВП при всеобщ процес на стагнация.

- Напоследък износът на България към основния търговски партньор - ЕС, се представя доста колебливо. Според вас на какво се дължи това и какви ще са последиците, ако тенденцията продължи?
- Доскоро макроикономическият елит у нас се опияняваше от ръста на износа като фактор за икономическия растеж. Какво точно изнасяме изобщо не се дискутираше. А нашият износ се формира предимно от суровини и материали. Такъв растеж на износа не би могъл да бъде устойчив. Не беше трудно да се предвиди времето, когато кривата ще се пречупи.
Важни са поуките, които е редно да се извлекат. Правителството е длъжно да създаде благоприятен климат и среда за активизиране на инвестиционната дейност и за постъпателно икономическо развитие, без което приемливото бъдеще за страната някак си се размива.

 



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha

Прочети още