Засилва се натискът за бързо "отключване" на парите на фирми, граждани и институции, блокирани в Корпоративна търговска банка (КТБ). Българската стопанска камара настоя в специално изявление политиците да спазват законите и да престанат да взимат погрешни и користни решения. Реформаторският блок иска "в най-кратък срок да бъдат отблокирани сметките на малките и средните вложители в КТБ".
БСК предложи план в 5 точки за бързо разрешаване на кризата с КТБ. Той предвижда в най-кратък срок квесторите да дадат пълна информация за състоянието на поставената под специален надзор банка, а упълномощен от кредиторите на банката екип да разработи оздравителна програма. Камарата настоява в КТБ да не бъдат наливани публични ресурси, а парите във Фонда за гарантиране на влоговете да бъдат използвани само по предназначение. БСК предлага и механизъм за бързо отблокиране на гарантираните суми на вложителите в КТБ. Идеята е това да стане чрез договори за цесия на всички влогове, които са до 100 000 евро (това са депозитите, които по закон са защитени от Фонда за гарантиране). "Банката хикс открива депозит на името на съответния клиент на КТБ и така става кредитор на затворената банка, а вземането е гарантирано от фонда", обясняват идеята си от БСК.
Според Левон Хампарцумян, който оглавява Асоциацията на банките в България, това е техническа възможност. Според него обаче първият и най-важният въпрос е да се изясни реалното състояние на КТБ. Директорът на Банка ДСК Виолина Маринова също смята, че преди всичко трябва да се изясни какви са проблемите в КТБ и какви са възможностите за оздравяване, а после да се търсят механизмите.
Според Менда Стоянова от ГЕРБ предложението на БСК за прехвърляне на средствата на клиенти на КТБ до 100 000 евро към други търговски банки преследва добра цел - съкращаване на времето, в което титулярите на сметките ще получат достъп до парите си, но крие и много неизвестни. "Как ще задължите банките да се включат в подобна схема", попита Стоянова. Освен това според нея и за този план ще са нужни законови промени, които няма как да се приемат при разпуснат парламент.
Вчера депутати от БСП коментираха, че идеята на пръв прочит звучи добре, като вероятно са възможни и други решения. "Може да се мисли за много мерки в рамките на правомощията на квесторите. Нищо не изисква срокът за наложения от БНБ специализиран надзор да е 3 месеца при допустими 6 месеца по закон. Този срок би изтекъл през декември, когато би следвало да работи нов парламент", коментира депутатът от "Коалиция за България" Петър Кънев. Той изтъкна, че недостигащите средства за гарантираните по закон влогове в КТБ могат да се подсигурят и без законодателни промени. В момента набраният ресурс във фонда е в размер на 2.1 млрд. лв., общият размер на гарантираните влогове в КТБ е около 3.7 млрд. лв., тоест има недостиг от около 1.6 млрд. лв. Законът за гарантиране на влоговете позволява при недостиг на средства да се завишат вноските, които банките са длъжни да внасят във фонда, а също и авансово събиране на вноски, които по-късно да бъдат приспадани. Фондът може също така да заеме средства от български и чужди банки, както и да получи временно ресурс от държавния бюджет. За последното обаче е необходимо решение на Народното събрание.
Междувременно и Реформаторският блок настоя "в най-кратък срок да бъдат отблокирани сметките на малките и средните вложители - физически лица и фирми в КТБ, съгласно защитата от закона и до размера, определен от него". "Едва след това и само и единствено от активите и възстановените кредити в КТБ да се изплащат влогове над 100 000 евро, без да се дава и стотинка от държавния бюджет или от джоба на данъкоплатеца", гласи позицията на блока. Според реформаторите опитите да се прокара специален "Закон за КТБ" целят замитане на следите от кражбите в Корпоративна търговска банка и заплащане на борчовете на новите кредитни милионери с парите и спестяванията на данъкоплатците.
МЪЛЧАНИЕТО НА БНБ
Вчера в. "Сега" поиска от БНБ коментар за предложенията на БСК, включително дали ще бъде спазен фиксираният в Закона за кредитните институции 1-месечен срок, в който квесторите трябва да представят доклад за състоянието на КТБ, и какви задачи е поставила БНБ на квесторите за оздравяване на банката. На въпросите ни БНБ отвърна само, че "банковият регулатор не може да изрази отношение по въпроси от частноправен характер", визирайки предложението на БСК. Така че продължава да е неизвестно дали квесторите ще предприемат оздравителни мерки. Законът дава много възможности, когато банка е поставена под специален надзор - например прекратяване без предизвестие на неизгодни за банката договори, сключени преди влизането на квесторите.
ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ
Вчера няколко медии разпространиха новината, че КPMG възнамерява да съди управителя на БНБ и българската държава за уронване на престижа и че Иван Искров вече е уведомен. Това е компанията, която от години заверява финансовите отчети на КТБ. Преди дни стана ясно, че комисията за контрол на независимите одитори е започнала разследване по съмнения, че КPMG не е "хванала" нередности в КТБ при одитите си. До редакционното приключване на броя не получихме коментар от КPMG. "Заплахите за съд са 100% лъжа", каза пред "Сега" пресдиректорът на БНБ Александър Урумов.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай