- Г-н Тодоров, решението на БНБ да удължи срока за отваряне на КТБ с още два месеца как ще се отрази на политическата ситуация у нас?
- Това решение, при това взето не много категорично, допълнително ще засили недоверието към всички, които са ангажирани с този проблем. Неяснота, несигурност - това е излъчването след решението за удължаване на срока с три месеца. Растат подозренията, че има активни лобита, най-вече на едри вложители в КТБ, които искат да заобиколят решението, взето в понеделник при президента от всички политически сили. Опитите да бъдат гарантирани всички вложители ще имат още по-катастрофални последици в доверието към институциите.
- Как си обяснявате предпазливостта на политиците в последните дни? Изчакване, задкулисни договорки или...
- Предпазливостта е знак, че истината не се казва докрай. И че мнозина политици по някакъв начин са ангажирани с това, което очакваме да се случи в банката. Тази липса на категоричност може да има и друго обяснение. Да не се създава паника, да се даде още малко време, за да се изяснят нещата. Това обаче е твърде оптимистично, за да е вярно.
- Да очакваме ли оставки до изборите?
- Единствените очаквани оставки трябва да дойдат от БНБ. Избор на ново ръководство на БНБ е възможен само при работещ парламент, а този е с ниско обществено доверие. А и той всъщност е в оставка след решението за предсрочни избори. Така че сме в типична патова ситуация, дори не пат, а цугцванг, и каквото и да направим, все ще е лошо.
- В този объркан и сложен момент на кого можем да се доверим. Вие с кои финансови експерти сверявате часовника си?
- Аз трудно се ориентирам кой представя достоверна версия. От всичко чуто, повече неща разбрах от Емил Хърсев и от Лъчезар Богданов. Но не знам доколко и тези позиции не са свързани с лични отношения. Притеснява ме, че дори самите експерти започват да гледат с подозрение на експертизите на свои колеги. А какво остава за широката публика, която не вярва на никого.
- А как да вярва? Излиза Иван Костов и казва, че може и знае как да спаси банката. След това става ясно, че семейството му има 1 милион в КТБ.
- А де. Вероятно има група хора, които са загрижени за своите влогове в КТБ, които са се подвели по високите лихви или са били уредени с тази възможност и сега правят всичко, за да спасят парите си. Аз ги разбирам, но не одобрявам това, защото не смятам, че със средствата на всички нас трябва да се покриват такива рискове. Някой, ако е направил погрешни сметки и инвестиции - да е мислил по-рано. В крайна сметка гарантирани са влогове до 100 хиляди евро. Слагам ръка на сърцето си и казвам - за мен това е огромна сума. Би трябвало стотици хиляди хора като мен това напълно да ги удовлетворява.
- Но в КТБ са парите и на много държавни и частни фирми, болници...
- Така е. Но едно е да си вложил голяма сума за лихва, друго е да имаш разплащателна сметка, с която оперираш. Би трябвало да може да се намери формула да се разграничат двете, без за това да е нужен специален закон.
- Политиците и партиите, които са срещу спецзакон за КТБ, ще успеят ли да извлекат някакви дивиденти?
- Не вярвам да извлекат дивиденти. Вероятно ще стигнем до предсрочни избори, прекратяване на пълномощията на парламента и назначаване на служебно правителство. То обаче ще е с вързани ръце и не може кой знае какво да прави, така че няма да се справи с кризата. Напротив, ще има поражение и в крайна сметка всички политици и политически партии ще пострадат. Кризата на доверието ще стане тотална. Хората ще си кажат - за какво ни е държава, която не може да се грижи за конкретни неща.
Не изключвам такова развитие, защото наблюдавам колко трудно политиците успяват да се преборят със собствения си егоизъм. Както и да мислят малко по-широко и в по-далечна перспектива. Всичко случващо се напоследък изглежда много евтино. Няма нищо дългосрочно. Всички се опитват да се възползват от ситуацията. Днес ще получиш дивидент. Утре този дивидент ще се превърне в гигантска загуба. Но няма кой да мисли за утре.
- Като политолог можете ли да направите прогноза - добрите или лошите сили ще победят в казуса КТБ?
- Моето усещане е, че в момента на терена не са останали добри сили. Абсолютно всички в някакъв смисъл имат дълбоки зависимости и свързаности, които им пречат да действат държавнически. От друга страна обаче, познавайки човешката природа и без да съм прекален наивник, вярвам, че хората могат да се променят и че в критични ситуации могат противно на непосредствения си материален интерес да действат държавнически. Всъщност това за мен би било някакво решение. Т.е. няколко души от различни партии да могат да постигнат държавническо съгласие. Защото провалът и на политиката, и на държавата ще бъде провал именно за тях.
- Какво означава държавническо поведение в случая?
- Държавнически означава да се действа в интерес на голямото мнозинство на българското общество, а не в интерес на петдесетина или шестдесетина неразумни, да ги наречем богати хора, които са склонни да направят всичко, дори да провалят валутния борд, само за да запазят състоянието си.
- А те ще го запазят, ако има спецзакон за влоговете над 100 000 евро.
- Да, защото такъв един закон гарантира абсолютно всички влогове. Но защо? За да може всеки след това да прави неразумни вложения ли? За да може всяко неразумно бизнес начинание да бъде покрито от бюджета ли? И без това покрай тази криза видяхме в много страни по света, включително и в САЩ, правителството да плаща за гигантски грешки на големи корпорации. Ама от тях зависело много. Сигурно от тях зависят и работни места и какво ли не. Обаче - правиш някаква глупост като частно лице, след което тръбиш, че частната собственост трябва да е свещена и неприкосновена. А след това, когато закъсаш, искаш публичните финанси да те подпомагат. Това е абсолютно неприемливо.
- Да разбираме ли, че допускате точно това да се случи и в България?
- На фона на моя песимизъм има и нещо оптимистично. В крайна сметка демократичните механизми работят. Това означава, че на едни, на втори, на трети избори ще сгрешим. Накрая ще поискаме да дойде някой със здрава ръка да въведе ред. Но това не е никак лесно сега, когато България е член на ЕС и НАТО. Така че едва ли ще се случи. Ще опитваме пак и пак и все нещо ще се промени. Това означава, че всеки управляващ трябва да е наясно, че неочаквано може да се скъси срокът му във властта. Добре е да го осъзнаят всички, които са на политическия терен.
- Има ли кой да скъси този срок?
- Има. Избирателят може да скъси срока на всеки управляващ. Това е позитивната новина.
- Растящото недоверие към банковата система какви как ще рефлектира в обществото?
- Ако управляващи и опозиция, както и всичките отговорни банкови фактори - експерти и всякакви наблюдатели, чиято дума се чува, не вземат една и съща позиция, с която да успокоят обществото, че банката няма да има проблем с ликвидността, т.е. с възможността да плаща това, което хората очакват, може и да се стигне до паника. Но говоренето на тази тема трябва да е изключително премерено. Всеки политик и анализатор трябва да си дава сметка, че каквото и да каже, то ще се отрази върху поведението на хората. Хората вече нямат никакво доверие и са склонни да реагират бързо на всякакви слухове.
Визитка
Роден през 1957 г. в София.
Завършил международни отношения в УНСС.
Специализирал в областта на политическата социология и изборния процес.
Преподавател и професор по политически науки в НБУ.
Автор на книгата “Граждани, избори, партии. България 1879-2009 г.”
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай