- Доволен ли сте от световното първенство по футбол?
- Да, беше чудесно зрелище, а накрая спечелиха германците, което е полезно. Ако не бият периодично на футбол, изнервят се и са склонни да нападат Полша.
- По какво заслужава България да стане световен шампион?
- А, ние отдавна сме световни шампиони по оправдания. Виновен ни е всеки друг, но не и ние самите. Не си измазал къщата - турското робство е виновно! Да беше австрийско робство - къщи да видиш! Футболът е велика игра - последното място, където легално можеш да си купиш негър. А, и баскетболът също. Говорил съм с Бареков - като стане министър-председател, освен да забрани ретроградния Меркурий, да доведе Суарес тук да ухапе нашите национали. Имам една надежда, че добрият футбол може да е заразен…
- Ще има ли нов сезон на “Пуснете водата”?
- Трудно ми е да кажа в момента, но в по-общ, метафоричен, смисъл тази есен ще трябва не само да се пуска водата, но и да се търка с четката. Трябва да се работи за възстановяване на хигиеничните навици на населението. За гражданство не съм убеден, че все още можем да говорим, затова предпочитам термина население.
- Кой пусна водата на КТБ?
- Очевидно близки приятели от близкото минало. По-важното е как може да имаме толкова слабо дуракоустойчива държава, толкова неефективни и неумни институции, толкова безотговорно политическо дрънкане. Пари се изкарват, но доверие се възстановява много бавно и много трудно. Хора, които искат утре да управляват, още отсега се държат и говорят като бъдещи политически емигранти. Недейте така, бе! Държавата е договор между членовете на населението, за което стана дума по-горе. Държавата не е вражеска армия! Утре как ще управлявате чрез същите тези институции, по които сипете огън и жупел сега? Или световното първенство по оправдание с миналото ще продължи по нашите географски ширини безспир?
- Политическа, финансова или олигархическа е войната?
- Всяка война бележи нови граници. Всяка сегашна граница е бивша война. Предстои да се ориентираме по новите граници за характера на войната.
- Ще има ли промяна в коалицията ВМРО - “Гергьовден” - ББЦ в контекста на този скандал?
- Не съм специалист по темата с коалицията, но знам, че социологията е благосклонна към нея и че в момента се водят интензивни преговори за разширяваното така, че да гони над 15% на предстоящите избори.
- От момента, в който политическите партньори БСП и ДПС се скараха, държавата се тресе от скандали - финансови, здравни, политически. Трябваше ли да се отлага толкова много оставката на кабинета “Орешарски”?
- За жалост основните три политически фигури в държавата - Борисов, Местан и Станишев очевидно не са на висотата на предизвикателствата, пред които са изправени. Да, предизвикателства, които сами си създадоха, неволя, която сами извикаха. Оставката на правителството и съставянето на служебен кабинет е акт на съгласие и трезвомислие, които отсъстват. Политическият ни елит е като блондинка в кола, внезапно пуснала чистачки в слънчево време: ясно е, че ще завива, но предстои да разберем накъде.
- Коя е алтернативата днес на това управление?
- Първо трябва да има избори. Трябва избирателите да поемат отговорност за случващото се, за да не се озоват отново в ситуацията “кой ми яде от паничката, кой ми е спал в креватчето, кой ми ... в гащичките?!” Не ни трябва просто нова политическа Снежанка, а съгласие за ремонт на конституцията, за предоговаряне на основни отношения: в съдебната система, в социалната сфера… Надявам се политическата безизходица да роди такова съгласие, но как ще го артикулират хора, които мучат, вместо да говорят - това вече е много сложен проблем. Със сигурност ще имаме коалиционно управление с недостатъчна коалиционна култура.
- Навремето казахте за Бойко Борисов - “Народът искаше юнак и си получи юнак”. Какъв човек ще поиска народът на следващите избори?
- Наистина е проблем, че хората бъркат “държава” със “силна ръка”. Силната ръка не е държава, държавата е просто договор между гражданите. Но за да е ефективен този договор, за да работи държавата, трябва да има съгласие между страните, че ще го спазват. Вие виждате ли готовност за такова съгласие?
- Не.
- Усещате ли например шофьорите да са готови да спрат да предлагат почерпки на катаджиите, а те да спрат да ги взимат? Готови ли сме да спрем да паркираме на местата за инвалиди; да оповестяваме публично, когато чиновник ни поиска подкуп дори да пострадаме от това; да кажем без страх какво мислим за крадливия кмет, от когото ни зависи сергийката?
- Президентска или парламентарна република?
- Винаги съм смятал, че президентската република е по-добра форма на управление за България в този момент от развитието . Но не забравяйте, че и при хората и идеите е валиден принципът, че машината се появява на определен етап от общественото развитие. Може да закъснее, но няма как да подрани. Въпросът президентска или парламентарна република днес при тези политически практики е същият като в баснята за гаргата и лисицата. Каквото и да каже гаргата, сиренето ще тупне при лисицата!
- Влак дерайлира на нов път, за съжаление с жертва. Трасето е реновирано наскоро и струва милиони. Намирате ли някаква метафора в това?
- Да. И при машината, и при държавата най-важно е задкормилното устройство. Човекът, който кара. А ние като общество, дори да правим някакви плахи инвестиции в машини и пътища, най-малко инвестираме в хора. А хората са единственото, с което не само се сдобиваме по приятен начин, но и единственото, което не правим с ръцете си, така че има някаква надежда да ни се получат. Трябва да инвестираме повече в хората! На първо място - в образованието им, в душевното им спокойствие. За второто голяма отговорност носим журналистите. При всяка катастрофа бих искал да се прави проучване какво последно е гледал шофьорът по телевизията. В момента го намирам за по-важно даже от пробите за алкохол. Убеден съм, че след сутрешен телевизионен блок склонността към самоубийствено поведение по пътищата рязко нараства.
- Бойко Борисов обяви преди година, че Ахмед Доган е поръчал убийството му. Самият Доган беше обект на атентат. Бившият шеф на ДАНС (макар и за ден) Делян Пеевски обвини Цветан Василев, че е поръчал убийството му. Василев е обявен за обирджия номер едно. Почти срещу целия бизнес елит се водят дела. А държавата затъва все повече и повече. Що за елит имаме в тази държава?
- В селото на въртоглавите всеки ден е панаир, казва поговорката. Мисля, че политическият елит на прехода не е готов да говори откровено за грешките и престъпленията си. Единствените, които могат да го заставят да го направи, са гражданите и журналистите. Прокурорите и съдиите очевидно не могат или не искат. На предстоящите избори няма да се сблъскат идейни платформи, а икономически групировки. При това групировки от много лош тип - рекетьорски и прекупвачески организации, комисионери. Защото хората, които реално произвеждат принадена стойност, нямат време и желание да участват в политиката. Те предпочитат да дадат някой лев като индулгенция. Да се откупят от бъдещите управници и така произвеждат не политически елит, а кърджалии. Това трябва да спре. Хората с пари и предприятия в България, онези, които хранят останалите с труда си, трябва да си дадат сметка, че не можеш да се откупиш. Нито тук на земята, нито на небето. Трябва да участваш активно, да диктуваш условията и да носиш отговорност не само за бизнеса си, но за цялата среда, в която сам си се поставил - природна, човешка, законова. Апелът ми е към тези хора - излизайте от уюта на собствения си бизнес и поемете отговорност за общия ни живот. Колкото повече хора го направим, толкова по-малка ще е индивидуалната тежест на тази отговорност.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай