Георги Ангелов е старши икономист в Институт “Отворено общество”, зам.--председател на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация и член на Американската икономическа асоциация.
- Г-н Ангелов, как ще коментирате дупката от 3,5 млрд. в Корпоративна търговска банка (КТБ) и изтеглянето на над 200 млн. лв. от мажоритарния ѝ собственик Цветан Василев?
- 200-те милиона са чисто криминално деяние, то трябва да се преследва и да се вземат тези пари. В крайна сметка, ако той (б.авт., Цветан Василев) е във Виена или някъде в ЕС, веднага може да се издаде заповед за арест и да се конфискуват активите.
Но 200-те милиона не са големият проблем. Проблемът са унищожените досиета за половината и даже повече кредити. Дали са унищожени или ги няма въобще, не знаем, но без тях не може да се оцени колко от тях могат да се съберат, какво е обезпечението по тях и т.н.
Това ще затрудни събирането на парите, защото както се казва, "длъжниците може да избягат". Събирането на тези кредити ще изисква много работа и не се знае дали част от тях ще се съберат при липсата на документи. Това също е извършено от някой човек. При всеки кредит има документация и това, че я няма, означава, че някой го е направил и трябва да се намери кой е той и да се накаже.
Положителното от цялата ситуация е, че все пак, доколкото разбираме, лошите кредити и депозитите на свързани фирми остават в КТБ. Те няма да си получат парите. Въпросът е колко са тези средства и каква част от дупката могат да покрият. И как може да се докаже, че са свързани, ако няма документация. Това също е голямо предизвикателство - наистина свързаните фирми да понесат загуби, а не държавата да покрива и техните средства.
И колкото повече от загубите се прехвърлят към акционерите и свързани фирми, толкова по-добре за данъкоплатците.
- Добро ли е решението на БНБ, което взе за КТБ и дъщерната ѝ "Креди Агрикол България"? Какво ще се случи с тях?
- "Креди Агрикол" се одържавява, докато на КТБ се отнема лицензът и тя отива към фалит. Тя се закрива, няма да се наливат там пари, а там ще останат депозитите на свързани лица. Което може би означава, че парите на БТК ще останат в КТБ и тя няма да си ги вземе, докато не се съберат парите от лошите кредити, ако се съберат.
Докато парите на несвързани лица отиват в "Креди Агрикол" и там държавата ще ги защити.
Затова е много важно да се направи разпределението, кои са свързани лица и трябва да страдат и да останат в КТБ, и кои са нормалните вложители, на които държавата да защити парите.
БТК е пример за фирма, която очевидно е свързана със собственика и според мен не трябва да ѝ се защитават депозитите. Трябва да си понесе загубите, както и големите акционери, които са управлявали банката и имат сметки и депозити в нея.
Големият въпрос е да се установи свързаността и всички тези фирми да си понесат загубите, за да не ги понесат данъкоплатците.
- Виждате ли риск за бюджета, свързан с решаването на проблема с КТБ?
- Със сигурност това ще изисква бюджетни средства. Разбира се, ние не знаем точно колко са добрите активи на банката, които ще се прахвърлят на "Креди Агрикол", и колко точно са депозитите на несвързани с акционерите лица. Разликата между тези депозити, които трябва да се прехвърлят в "Креди Агрикол" и добрите активи, които имат стойност, ще трябва да се допълни от държавата и Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Това ще бъде сумата за рекапитализация.
И отделно, вече ако има теглене от новата банка, когато тя се отвори, трябва да се предостави ликвидност. Това е временна ликвидност, която ще бъде възстановена.
Големият въпрос е каква ще е загубата, която накрая трябва да се покрие. Ние в момента ще разберем частично колко е тя. Пълния резултат ще разберем, едва когато когато съдия-изпълнител започне да продава обезпеченията и видим, колко може да се събере оттам. Може да се окаже, че по тези кредити има недвижими имоти, които могат да се продадат, и да се върнат част от парите.
Но това ще разберем вероятно след една-две години, когато се реализират тези обезпечения. Сега ще разберем стойността на парите, които трябва да се дадат за рекапитализацията и ще остане под въпрос колко от тях ще се върнат обратно чрез разпродажбата на заложеното имущество.
Но към момента не знаем и двете неща. Не е ясно колко ще са необходимите средства и как ще бъдат разпределени между данъкоплатците и фонда за гарантиране на влоговете.
Сметката от данъкоплатците ще повлияе и върху бюджетния дефицит, докато Фондът за гарантиране на влоговете е на банките, това не влияе на бюджета. Разпределението на това кой колко ще поеме от загубите ще бъде важно за държавния бюджет.
- Необходимо ли е актуализация на бюджета, за да се увеличи таванът на дълга?
- Да, задължително трябва, защото за разлика от банковата паника, която беше с Първа инвестиционна банка, където имаше краткосрочно ликвидно подпомагане, което ще се възстанови в рамките на годината и то не оказва влияние на дълга, при КТБ или по-скоро "Креди Агрикол", тази банка няма да бъде подпомогната краткосрочно.
Доколкото разбирам, може би около 1-2 години се предвижда държавата да бъде собственик, докато ѝ намери нов собственик. В този смисъл има нужда от по-дългосрочно финансиране. 1-2 години за рекапитализация и ликвидна подкрепа.
Когато бъде намерен нов собственик, той ще възстанови парите. Не може с краткосрочни държавни ценни книжа да се реши този проблем, ще трябват по-дългосрочни, което изисква промяна на тавана на дълга. Както за тази конкретна банка, но второ, не е лошо да има възможност при нови банкови паники да може да реагира служебното правителство, защото то няма възможност за увеличението на тавана на дълга.
Неизбежно е да се вдигне таванът на дълга поне временно, докато се възстановят загубите и се намери нов собственик на банката. Не мога да кажа към момента с колко, но говорим за значителна сума.
- Каква е оценката ви за качеството на контрола, осъществяван от банковия надзор и одитора на КТБ - Кей Пи Ем Джи, все пак в случая става дума за много сериозни злоупотреби?
- Случаят трябва да се изследва много задълбочено. Първо, самата БНБ споменава, че едва ли не фактически банковият надзор се осъществява от един човек, който каквото ѝ каже, това тя знае. Т.е. явно останалите членове на управителния съвет на БНБ за първи път научават какво прави банковият надзор.
От тази гледна точка може да се мисли за промени, но основният въпрос, който трябва да се изследва, е дали когато Кей Пи Ем Джи е правил заверката на одита, е имало кредитни досиета. Едната хипотеза е, че тогава е имало кредитни досиета и те са изчезнали, някой ги е откраднал или унищожил. Другата е, че Кей Пи Ем Джи са си затворили очите. И в двата случая има различен проблем. Единият е проблем с одиторите, другият - с човека, който е унищожил данните.
Но въпросът с банковия надзор стои - дали е знаел или не за тези неща. Така, че този проблем трябва да се реши, да се докаже или едното или другото, не може да се остави така.
Ако банковият надзор е знаел, че тези досиета ги няма или са изчезнали, трябва да има сериозни промени в начина, по който той работи. А ако не е знаел, че тези досиета ги няма, също трябва да се мисли за промяна в законодателството. Явно трябва по-често да влиза на място и да проверява какво има и какво няма.
При всички случаи ще има нужда от едно задълбочено изследване и промяна на начина, по който функционира надзорът. Мисля си дори на по-генерално ниво да се помисли за структурни промени от гледна точка на промяна на начина на финансиране на Фонда за гарантиране на влоговете. Т.е. по-рисковите банки да плащат повече, един вид като наказание, за да се обезпечава рисковото поведение.
- Но КТБ не беше рискова банка, по отчет беше може би най-финансово здравата...
- Все пак банка, която расте с по 50% няколко години поред..., това е рисково. Когато даваш лихви по депозити в пъти по-високи от пазарните и кредитният ти портфейл расте с десетки проценти, това е един от възможните индикатори за риск. В този случай банката трябва да плаща по-високи вноски във фонда. Едно е банка лека-полека да расте 15 години и да я наблюдаваме, друго е за 3 години да стане толкова голяма.
Не става дума за индикатори, които показват дали портфейлът е добър или лош, а показват, че портфейлът бързо се променя и трябва да се плати. Това беше малка банка, нямаше системен риск от нея, а сега стана една от топ петте банки. Съответно, вече е системна. И този преход от несистемна към системна банка трябва да бъде направен по-труден и който иска да стане банка в Топ 5, трябва да внася повече пари във фонда, повече капитал, за да не се достига до такива случаи на подкрепа или ако има, да има натрупани повече пари, за да не трябва да се поемат от данъкоплатците.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай