- Като икономист какво решение виждате по проблема с дефицита на здравната каса?
- Всяка година го има този дефицит и здравната каса и болниците са свикнали, че извън гласувания бюджет ще им дадат повече пари. Затова и няма стимули за спестявания. А причината за дефицитите е в дефектния модел.
- Кои са грешките на модела?
- Моделът на клиничните пътеки чисто икономически създава стимули на болниците да
Злоупотребяват с пътеките, да търсят пациенти по скъпите пътеки и понякога даже без да има нужда да хоспитализират пациенти, за да получат пари.
А правилният подход е клиничните пътеки - както е по света - да не са за остойностяване на медицинска дейност, а да се опише какво трябва да се изпълни при една медицинска процедура. В едно телевизионно предаване наскоро например показаха как в болница в малък град има остойностена клинична пътека за пневмонии и поне половината от тези, които ходят в болница, се бяха оказали болни от пневмония.
Този модел стимулира директорите на болници да ходят да лобират да им бъдат позволени колкото може повече клинични пътеки. И след това, като дойде някой болен, даже да има нужда от по-проста процедура, стимулът е да го запишат в клинична пътека, за да вземат пари от касата.
Вторият проблем в здравеопазването е, че здравната каса е монопол и трябва да се създаде конкуренция. В най-добрата за България в икономическо отношение през този век 2008 г. Националната здравноосигурителна каса имаше 1,7 млрд. лв. бюджет. През 2013 г. е похарчила 2,74 млрд. лв., одобреният бюджет за тази година е 2,82 млрд. лв., а искат още 350 - 400 млн лв. Тоест да изхарчат през 2014 г. 3,4 млрд. лв. което е два пъти повече от 2008 г. А натрупаната инфлация за периода е само 18%.
Има фармацевтични компании, които лобират, за да могат да продават все по-скъпи лекарства. Докато има монопол, винаги ще бъде така. Ако мислим, че ще дойдат девет ангели в ръководството на здравната каса и проблемът ще се разреши, се лъжем. Нищо чудно, че последните 10-ина години парите за здравеопазване станаха двойно повече, а няма двойно по-висока инфлация, нито двойно по-добра услуга.
- Тоест казвате, че дори да се дадат сега парите за актуализация, това няма да реши проблема?
- Да, ще запушат дупката и догодина пак ще има дефицит на здравната каса. Докато не се създаде конкуренция на здравната каса и докато не се направи така, че да има много стриктен контрол за клиничните пътеки, нищо няма да се промени. А стриктен контрол става и когато има конкурентна здравна каса. Защото оттам ще кажат на болницата - извинявай, но искам лекар, който аз ще наема, да каже има ли нужда от тази или онази дейност, която сте направили.
И това, че не работи добре частното здравно застраховане, и това, че ГЕРБ национализира милиард и половина лева от натрупани здравни осигуровки, много изкриви модела, защото правилният модел бе хората да спестяват повече по лични партиди, за да ги ползват, когато имат нужда от здравна помощ.
Допълнително държавата трябва да не пречи на развитието на частно здравно застраховане, което също ще допринесе за увеличаване възможността на хората да получават качествена здравна услуга.
При частното здравно застраховане наемат лекари, на които работата е точно това - да няма злоупотреби при предоставянето и ползването на здравни услуги. Както е в застраховането на колите.
При животозастраховането и при вноски за пенсии в лични сметки има данъчна преференция от 10% за целите на данъчното облагане. Това го няма при частното здравно застраховане. Ако бъде въведено, ще бъде стимул за повече хора да си направят здравни застраховки, които биха им помогнали, когато имат проблем със здравето.
- Какъв може да е механизмът за намаляване на разходите за лекарства?
- Комисия определя какви лекарства като терапевтика трябва да има за лечение на съответния тип заболявания и казва - тези лекарства трябва да бъдат използвани, без да определя брандове. И бюджетът трябва да реинбурсира само най-евтиното генерично лекарство. Следва свободна конкуренция кой ще ги достави на най-ниска цена.
- Има ли според вас нужда от актуализация на държавния бюджет?
- Има икономическа теория за т.нар. морален риск, който се създава в случай, когато държавата спасява фирми, лица и институции от собствените им грешки с парите на данъкоплатците.
И в здравеопазването, и в държавния бюджет го има този риск. Когато се излезе на дефицит, веднага излизат хора да говорят колко е лошо положението, как няма пари за това и онова и моментално политиците се поддават на този натиск и актуализират. А начинът да актуализират е един-единствен - ще се плаща от данъците на тези, които работят
Сега или по-нататък. Като вземат нови заеми, те ще се връщат от бъдещи приходи от данъци.
- Как ще коментирате безпрецедентната случка - синдикати и работодатели излязоха с ултимативна декларация към политиците, а след това имаха срещи в парламента?
- Ако синдикати и работодатели накарат парламента да работи по-ефективно, докато му свърши мандатът след месец, това е положително.
- Не си ли противоречат поначало интересите на синдидкати и работодатели?
- Има противоречие в интересите, но не е задължително да са антиподи.
- Кога според вас може да започнат реформите в различни области, за които много пъти сте говорил?
- Не е вярно, че служебно правителство не може да започва реформи. Те не могат да бъдат гласувани поради липса на парламент, но такова правителство спокойно може да изготви реформаторското “меню” и да го предложи на следващия парламент.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай