Известният германски философ и социолог Юрген Хабермас, един от най-авторитетните гласове на нашето време, за болните проблеми на Обединена Европа.
Интервюто е в контекста на наскоро проведените избори за Европейския парламент, в които най-много места спечели Европейската народна партия, и на предстоящия избор на председател на Европейската комисия, за който фаворит е Жан-Клод Юнкер, конкуриран от социалиста Мартин Шулц.
Г-н Хабермас, как оценявате случилото се на срещата на върха в Брюксел, която се проведе в края на май?
Като доказателство, че от управляващите в момента няма нито един политик, който е в състояние да излезе от рутината на всекидневния властови покер и да се постави в ситуация, която изисква нови отговори.
Разбирате ли защо възраженията на Дейвид Камерън и Виктор Орбан не бяха формулирани още при номинирането на Жан-Клод Юнкер?
За останалите правителства в ЕС тези очаквани възражения бяха добре дошъл предлог. Ангела Меркел от месеци се противопоставяше на номинацията на водещ кандидат от социалдемократите. А тяхната листа отприщи демократичен тласък.
Затова и дистанцираната институционална Европа попадна във водовъртежа на поляризирано гласуване на европейците. За първи път Европейският парламент получи фактическа легитимност – противниците му спечелиха места в него, за да разтърсят отпадналите духом приятели на Европа и за да отделят „овцете от овните”.
Човек се пита на коя страна всъщност е фракцията на ЕНП, след като не иска да припознае дори собствения си кандидат Юнкер. И в същото време не изключва от редовете си такива вражески настроени към ЕС членове като депутатите на Орбан и на Берлускони.
Възможно ли е председателят на Европейската комисия да бъде избран в разрез с желанията на Великобритания и Унгария?
Процесът има политическа и правна страна. На тези избори, от една страна, съществуваше разпознаваемата алтернатива между Юнкер и Шулц, и от друга, принципната алтернатива между тях и глашатаите на идеята за разрушаването на европейските институции. Европейският съвет е длъжен да се съобрази с предложението на парламента при избора на председател на комисията.
И как отговарят правителствените ръководители?
Те затръшват вратите, за да запазят агресивната изпълнителна власт от потопа на предполагаемо нерационалната народна ярост.
Но все пак се надявам, че в Европейския съвет (където членуват министър-председателите на страните от ЕС – бел. ред.) ще се случи промяна в мненията.
Ако двамата фаворити за Еврокомисията бъдат изместени от трета личност, европейският проект ще бъде улучен в сърцето. Защото никой гражданин повече няма да отиде да гласува на евроизбори.
Сега вече Европейският съвет трябва да одобри избора на председател на комисията с квалифицирано мнозинство, както казахме обаче, това решение е част от един умен и балансиран процес, според който предложеният трябва да бъде избран от парламента.
Заради това изискване за съгласие предложението трябва, още преди да бъде направено, да бъде съобразено с разпределението на силите в парламента.
В тази ситуация може да бъде предложен само този водещ кандидат, който има основателна перспектива да събере зад себе си мнозинството от гласовете на депутатите. Ако някой от правителствените ръководители настоява на правото си на вето по отношение на това демократично предложение, останалите членове на Европейския съвет би трябвало да го помолят страната му да напусне ЕС.
В много държави се появиха евроскептични и антиевропейски партии. Каква комисия ни трябва при това положение и каква европейска политика трябва да води тя?
Ясно е, че над 10% от избраните в Европейския парламент искат да го закрият или да орежат правата му. Но тази аномалия е огледало на обстоятелството, че ние все още се намираме в един спорен етап от конституционното развитие на съюза.
Намирам за добър факта, че противниците на ЕС си намериха форум, от който да заявят на политическите елити крайната необходимост да включат гражданите в процеса на обединението.
Десният популизъм избуя именно от загърбването на хората от елитите и изисква смяна на режима на работа от елитарен към участие на гражданите. Това само може да има благотворно влияние върху парламента и влиянието му върху европейското законодателство.
Друго е влиянието му обаче върху националните политики в страните членки. Има опасност партии в някои държави да бъдат сплашени.
С ужас наблюдавахме успеха на Националния фронт във Франция - крайната десница спечели най-много мандати на евроизборите там...
Докосвате невралгична точка. В нощта на изборите ме обзе ужасяващата идея, че европейският проект не само може да се провали в средни срокове вследствие на растящото икономическо неравенство в Еврозоната, но и в краткосрочен план заради вътрешнополитическите последствия от дестабилизирането във Франция, която все по-силно е засенчена от Германия.
Създава се впечатлението, че от началото на кризата през 2008 г. федералното правителство се държи все по-високомерно към най-важния си партньор. Вероятно равновесието може да бъде възстановено само посредством политическа промяна в Европа, която трябва да се случи – с наложителен ремонт на финансовата общност.
До каква степен неравнопоставеността между водещите европейски нации е следствие от германската политика?
След обединяването на двете части на Германия се случи ментална промяна – Германия отново се чувства като нормална национална държава. Така в най-лошата криза ЕС загуби тихия, но настояващ за повече интеграция глас на старата федерална република, която беше наясно с изходната си позиция след 1945 г. Този важен глас е нужен повече от всякога.
Вместо да налага на слабите членове на Европейския финансов съюз курса си, който изисква жертви само от другите, германското правителство трябваше да направи отстъпки и да продължи традициите в стила на Аденауер, Хелмут Шмид и Хелмут Кол.
Но без да се трогне от неравнопоставените позиции на страните, пострадали от кризата, Германия дори спечели от кризата.
И мислите ли, че изборните резултати в други страни са останали незасегнати от това?
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай