„Произходът на хората, които управляват ГЕРБ и БСП, е един и същ. А и в европейските среди на високо ниво има оформен консенсус, че ДПС в този си вид е вредно да бъде във властта. Разбира се, „България без цензура“ ще играе важна роля и може би ще бъде основната опозиционна сила.“ Така анализира възможната бъдеща властова конфигурация председателят на Гражданското сдружение „Европейски демократичен път“ Димитър Абаджиев в специално интервю за ГЛАСОВЕ.
По думите му, ако се формира по-широк дясноцентристки блок, е възможно нещата да се променят. „Много е важно личният егоизъм да бъде оставен вкъщи и да се изведат приоритетите на общата кауза на десницата“, коментира още бившият заместник-председател на СДС.
- Г-н Абаджиев, винаги сте казвали и доказвали, че сте десен човек. Когато се оформи Реформаторският блок, прогнозирахте, че десните няма да гласуват за листа, водена от Кунева. Гласуваха. Не за Кунева. Но за Светослав Малинов ли гласуваха? Какво се случи там?
- Да, евроатлантизмът и независимостта на България от Русия са били винаги моя кауза. Казах за Реформаторския блок това, което припомняте, и то се случи. Хората не гласуваха за Кунева, но част от тях видяха възможност в преференциалния вот и гласуваха за друг в листата, Малинов.
Положително е, че сработи преференциалното гласуване, въпреки че беше използвано от някои партии като ДПС за контрол на купените гласове чрез отбелязване на номер в тази част на бюлетината.
- Що за избори бяха европейските? И защо всички така ги преекспонираха и решиха, че спешно имаме нужда от предсрочни парламентарни избори?
- Бяха важни избори, защото се видяха нагласите на хората и посоката, която зададоха. Видя се, че тази коалиция е изчерпана. Парламентарните избори бяха неизбежни не защото ГЕРБ спечелиха, а защото ДПС видя в резултата възможност да рекетира БСП и реакцията на БСП беше единствено възможната.
- Обаче кабинетът „Орешарски“ за година време под натиск отчита прилични резултати. Това ще го отречете ли?
- Не мога да отрека, че за определен период кабинетът внесе спокойствие най-вече за бизнеса и разплащане на държавните задължения към него, но през последните месеци най-вече заради ДПС и този кабинет се изроди и заработи по схемата на Доган, добре позната от неговите собствени думи за разпределение на поръчки и натиск чрез институциите върху фирмите.
- Избори така или иначе ще има. Вие не сега, когато вече партията на Бареков показа резултати, далеч преди казахте, че е много по-естествено партньорството с него и СДС, отколкото партньорството на СДС с „тези хора в Реформаторския блок и най-вече с хората около Меглена Кунева“. Днешният ви коментар на това, което се случи, и онова, което предстои?
- Един от важните резултати от тези избори беше, че има нов политически субект – „България без цензура“. От началото на прехода минаха 25 години, има нова генерация и някак си политиците пропуснаха това.
Хората имат нужда от ново представителство. Надявам се Бареков да осъзнава тази голяма отговорност, защото той е натоварен с нея.
Разбира се, че партии като СДС и ДСБ е много по-логично да си сътрудничат с него и да се формира силен дясноцентристки блок. Не знам обаче доколко те могат да се отърсят от предразсъдъци и външни влияния.
- Как стана така, че именно вие направихте връзката на Николай Бареков с консерваторите в ЕП, за да стане той част от тях?
- Не е тайна, че аз поддържам близки контакти с тях от години. Още от времето, когато бях международен секретар на СДС преди 16-17 години, имахме близко сътрудничество с английските консерватори.
Това е доверие, градено с години. За мен беше мечта европейските консерватори и реформистите да имат представители и от България и се радвам, че допринесох за това.
- Какво представлява тази група, какви са политическите ѝ възгледи?
- Убеден съм, че тяхната визия за Европа съвпада с българския интерес. Те са против супердържавата Европа като федерация, която да нарежда на националните правителства какво да правят, против бюрокрацията, за остстояването на националните специфики и интереси.
Групата им включва депутати от 12-13 държави, включително вече Германия, Гърция и България. Засега това е третата по големина група в Европейския парламент, която ще бъде незаобиколим фактор от тук нататък.
- Защо те така охотно приеха партията на Николай Бареков „България без цензура“?
- Приеха я най вече заради изграденото доверие, но и заради това, че се убедиха, че той приема и отстоява техните възгледи за развитието на Европа, и защото видяха перспектива в нея.
- Прогнозата ви за конфигурацията на хората, силите, политиците в следващия 43-ти парламент? Очертава се да го видим наесен.
- Прогнозата ми е коалиция ГЕРБ-БСП. Произходът на хората, които управляват тези две партии, е един и същ. А и в европейските среди на високо ниво има оформен консенсус, че ДПС в този си вид е вредно да бъде във властта.
Разбира се, „България без цензура“ ще играе важна роля и може би ще бъде основната опозиционна сила. Ако обаче се формира по-широк дясноцентристки блок, е възможно нещата да се променят. Много е важно личният егоизъм да бъде оставен вкъщи и да се изведат приоритетите на общата кауза на десницата.
- Бареков казва: „Аз съм следващият министър-председател“. Ще го подкрепите ли? Вярвате ли, че това може да се случи?
- Защо не? Аз вече го подкрепям. С какво той е по-неспособен от Борисов например? Даже като възраст и профил отговаря много повече на очакванията на активните, на младите хора.
Бих си позволил обаче един приятелски съвет към него – да вярва и да има самочувствието, че може да изкачи върха, но в същото време да се съсредоточи върху всяка стъпка по пътя към това изкачване и да знае, че с повече общи сили тази цел ще е много по-реална за изпълнение, а и водещият стимул да бъде подобряването на живота на хората и разбиването на този ужасно порочен модел на управление в България.
- На този етап, ако слушаме Борисов на примависта – няма кой друг да стане министър-председател освен него. Ако има, готов е той „да го сложи“. Звучи като да четеш книжка на Козма Прутков. Можете ли да подредите фигурите на тази шахматна дъска?
- Аз бях един от хората, който подкрепиха Борисов преди 7-8 години, защото вярвах, че след изчерпването на старата десница трябва да се подкрепи сътрудничеството между нея и едно нововъзникващо тогава движение от народен тип.
Бойко Борисов, разбира се, направи добри неща в инфраструктурата, в подкрепата на енергийната независимост на България чрез проекта "Набуко". По мое мнение обаче допусна две фатални грешки: първо, допусна да бъдат отблъснати и разгонени много дясно мислещи хора, които го подкрепяха. Второ, опорочи модела на управление, като позволи политиката на "нашите" фирми и кръгове да вземе връх. Негова е и „заслугата“ за огромния натиск върху бизнеса.
Той самият наскоро каза, че няма амбиции да бъде отново министър-председател и аз мисля, че това ще е полезно за самия него. Но разбира се, кой съм аз да давам такива съвети…
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай