Роден в Габрово на 12 август 1959 г. Върховете, които е изкачил за тези 51 години, показват, че не си е губил времето. Класацията на 100-те най-богати у нас поставя Цветан Василев на 24-то място със 173,2 млн. лева. Банкер на годината за 2004, за 2008, през 2010 отличен със специален приз за “пазарна устойчивост”. Трезорът му отчита печалба за м. г. над 74 млн. лева. “Когато идва буря, някои строят стени, а други - вятърни мелници” - с тази стара китайска поговорка иска да покаже: “Аз съм добре подготвен за нестандартни ситуации.”
Това стремително изкачване не е безпроблемно. Докато едни аплодират Цветан Василев, други го атакуват. Едни свързват бързото му забогатяване в годините след 1997-а с благоразположението на правителството на Иван Костов. Василев обаче не само отхвърля тази теза, но дори смята, че Костов и приближеният по едно време до него кръг “Капитал” са основните му противници.
Утвърждаването на банката като едно от най-големите публични търговски дружества в България стана по време на тройната коалиция. Тогава гръмна и скандалът за високия дял средства на държавни предприятия, предоставени на неговия трезор.
Заподозряха го в политически приятелства на високо ниво. За кратко време човекът, който винаги е стоял в сянка, влезе в топновините. Отхвърли всички атаки лаконично: “Ние даваме най-добрите оферти!” А днес допълва: “Аз съм най-силен в бурята.” Вероятно е така, щом парите на държавата в банката му не само че не намаляват, но са се увеличили
По две книги на ден
Произхожда от обикновено семейство на работници. В училище бил не само добър математик - амбициозният Цветан е пълен отличник, първенец на випуска на Математическата гимназия в Габрово. "Като ученик четях по 300-350 книги на едно лято, по 15 часа на ден, или решавах по 5-6 часа задачи." Звучи невероятно! Сега съжалява, че вече "нямам време за книги."
След уволнението от казармата през 1979 г. го изпращат да следва в Полша. Не по негов избор, а защото "нашите" деца ги пращат в Москва, а него - в Лодз, външна търговия.
Във форумите определят този трамплин в живота като здрав партиен произход - следване в чужбина.
Той казва: "Не! Диплома на отличник!" Не съжалява за "заточението си на Запад", защото периодът съвпада с началото на "Солидарност". "Имах невероятния шанс да видя и друг начин на мислене освен ортодоксалния комунизъм, който властваше в България по това време."
Преподават му светила от Харвард, включително бившият полски премиер Марек Белка. След първата година го обявяват за най-добрия чуждестранен студент и му предлагат втора специалност - иконометрия. Но през 1981 г. го връщат, за да "не се разврати идеологически". И записва в София втори курс МИО - международни икономически отношения. Със странен мотив: до този момент нито един габровец не е приет в тази специалност. "Кандидатствах заради амбицията да покажа, че мога да бъда първият." И завършва пак с отличие.
През 1985 г. започва работа в Института по международна икономика и пазарни отношения. Преломната 1989-а го заварва като научен сътрудник втора степен, пред вътрешна защита на дисертация.
Авантюрата
Към банкерството тръгва, воден от авантюра. Нито е учил за банкер, нито знае за какво става дума. Максим Димов, вече нагазил в бизнеса, го кани през 1991 г. да се насочат заедно към финансите. Цветан трябва да избира между сигурната държавна работа и джунглата на частния бизнес. "Тогава разсъждавах така: свободата е синоним на това да няма какво да изгубиш."
И се впуска в авантюрата. С Максим откриват първата у нас финансова къща "Бромак". Завъртат колелото успешно, но през 1995-а се разделят. Остават добри приятели. "Станах финансист и банкер, учейки се на собствения си гръб."
Обидата
Опитът върху собствен гръб се оказва най-добрата школа. В края на 1995 г. Стоян Александров кани Цветан Василев в Централна кооперативна банка. "Изкарахме 4 страхотни години. Беше въпрос на оцеляване. Ние не само оцеляхме, но и се наредихме сред първите пет най-добри банки в България." И днес е горд с този успех. "Показахме какво можем, независимо че то не бе оценено по достойнство от тогавашните властници." Камъните са в градината на Иван Костов. По-точно на неговия финансов министър Муравей Радев, който участва в съсипването на ЦКБ. Стоян Александров и Цветан Василев са натирени. Василев решава да напусне, обиден, че не са оценени усилията му за стабилизиране на трезора. "Създадох модел, който след това повторих почти със същите хора, които работеха с мен в ЦКБ, само че сега са изпълнителни директори в КТБ."
С мустаци до края на живота
Винаги е със строг костюм. Пура или цигара? - Нищо! Като бивш сериозен пушач от 20 години днес не си позволява лукса да опитва каквото и да било. От страх да не се поддаде на изкушението. Уиски или вино? - Вино. Рядко в края на деня - уиски. Сирене или месо? - Месо. Обича да прави салати, умее да готви крем карамел. Докога с мустаци? - До края на живота!
Когато влиза в казармата, старите кучета го принуждават да си обръсне мустаците. Оттогава се зарича: Докато съм жив, ще нося мустак! И вече е въпрос на навик. Когато разказва това, вметва: "Посегателство върху личността му или семейството се наказва."
Любов между две жени
Две жени - съпругата и дъщерята, изпълват личното му емоционално пространство. Гордее се с Радосвета, в която вижда самия себе си. Вероятно защото и тя като него винаги се стреми да е на върха - най-добрата във випуска (2003 г.) на Американския колеж в София, обрала всички награди в училището, завършила "с невероятен успех един от престижните американски университети в Бостън и след това мастърс в Париж". Сега менажира проекти на банката. Но държи да има свой път на развитие. А съпругата? Класическа схема на студентска любов с интелигентна дама, доцент в УНСС, която дава пълната си подкрепа и разбиране на мъжа, когото е избрала преди 28 години. Вечерите са задружни - за разговори, заобсъждане, за слушане на музика - рок, джаз. Той присъства само на задължителни коктейли, тя никога не го придружава. Светският снобизъм е презрян. "Не обичаме светлината на прожекторите. Имаме си наш начин на живот. Не казвам, че не ходим по луксозни места, но масовките не са по вкуса ни."
Личните глезотии
Кара нормален "Мерцедес". Но няма да си купи нито яхта, нито "Майбах". Е, ако доживее до 80, може да подкара "Ролс-Ройс". Пак го казва със смях.
Хобито? Не ходи на лов, не лови риба, не кара яхта, едно време обичал футбол, затова сега станал "финансов благодетел" на "Ботев" (Пд), както обичал да казва неговият приятел Гриша Ганчев.
Ако има един свободен ден, Цветан Василев ще се качи на Витоша. "Търся спокойствие, защото всекидневието е много напрегнато." Е, ако имаше син, би поритал топка, но с дъщерята няма как да стане. Пак се смее.
В Полша се заразил по бриджа, като студент играел непрекъснато, сега е само председател на Федерацията по бридж.
Греховете на политиците
Колкото и да бяга от политиката, Цветан Василев държи политиците да знаяттой какво прави. И затова не крие мнението си за тях. "За тези 20 години преход българските политици не реализираха обществените стремежи и надежди." Смята, че драмата на прехода ни е липсата на подготвени политици. Сравнява тяхната със своята отговорност за грешките. "Моите грешки аз съм ги покривал от моя джоб, техните ги плаща целият народ." Цветан Василев упреква политиците, че "гледат на бизнеса като на средство за забогатяването им, докато са на власт". И ги кори, че "в същото време успяха да създадат на бизнеса образа на носител на корупционни практики".
Смята, че е пагубно в обществото да се отглежда омраза към богатите.
За разлика от някои социолози твърди, че преходът ни още не е приключил, че сме "в ембрионалния стадий на развитие на капитализма". Затова е убеден, че и днес съществуват "рудиментарни връзки между минало и настояще" и това спъва развитието на държавата.
Като всеки банкер не приема резките ходове, които биха разклатили държавата. Ваденето на досиета? - Страната има да решава по-важни проблеми! Реваншизъм? - Твърдо против! Против е и оцветените фирми, защото бизнесът не е за един мандат.
Дано Борисов се еманципира
Подозират го в близост с Борисов. Отговорът му е: "равноотдалечен съм от всички политици". И все пак се изкушава да признае, че "надеждата му е Борисов да успее да се еманципира от минало и зависимости". И че ще успее да пресече "порочните практики от миналото". Изповядва максимата, че ролята на държавата като стопански субект трябва да нараства, както е навсякъде по света.
Дядо Коледа
Смятат го за суховат и дистанциран. Той обаче си има емоционален остров. Освен финансирането на строежи на църкви, спортни събития и концерти, издръжка на студенти и детски SOS селища, платил и част от чернодробната трансплантация на едно прекрасно момиченце. Това почти му го изтръгвам пред снимката на малката Ели. Най-голямата му радост е да влезе за нея в ролята на Дядо Коледа...
Това е за баланс на битките, от които и да иска няма как да се спаси. Защото и банкерите си имат освен слабости и врагове. Още повече, когато скоростта, с която се изкачват, е опасно висока.
Противно за независимостта на банкера Цветан Василев го свързват с определена политическа сила. Заради близостта му с депутата от ДПС Делян Пеевски - връзка, която той не само не отрича, но казва, че приема Делян като свой син. Запознали се още по време на управлението на царя. Но, подчертава, това е личен контакт. Посочиха го като близък на Доган. Ядосва се и на тази провокация: "Нарочиха ме за дявол! С Доган съм се виждал два пъти за последните 10 години. И с нищо не ми е помогнал. Ако ме уважава, то е за това, което правя."
Противно на публикациите във в. "Капитал" Василев твърди, че нито едно ведомство или министерство, смятано за приближено до ДПС, не е работило с КТБ.
Упреците, че е станал "банка на властта", както по времето на тройната коалиция, така и сега, Цветан Василев отбива професионално: "Банката се развива не защото някой е вложил средства, а защото добре се управлява." Категорично отхвърля съмненията - "Не съм продукт на никого!"
И още по-твърдо заявява: "Не се поддавам под никаква форма на политически натиск, отстоявам своята равноотдалеченост от всички партии." Почти го декламира. Ядосва се, че близките му четат глупости за него из пресата. Но няма да тръгне срещу Иво Прокопиев, от чийто вестник започна атаката срещу него. "Той не е мой проблем, а на кредиторите му."
Изрично подчертава - не финансира медии чрез банката. Това е в отговор на публикациите, че с парите на държавата финансира частни медии. Вади лични средства, когато види в даден проект потенциал. Развива го и го продава. Прави го от инвеститорска страст.
Изкачиш ли втория етаж на Корпоративна търговска банка в центъра на София, погледът се спира на старинно масивно бюро със сребърна мастилница, старинни фотографии в рамки, лампион... Оградено с червено въженце. Доближавам - бюрото на топбанкера Атанас Буров, чиято банка преди 1944-та е била в същата сграда. На две-три крачки от него е вратата, зад която е кабинетът на сегашния собственик и управител на трезора Цветан Василев.
Защо не е посмял да седне на това бюро светиня е първият въпрос, с който отварям разговора с един от най-мълчаливите банкери у нас, чието име е обвито в тайнственост. "Би било прекалено претенциозно. Буров е икона. За мен е удоволствие дори самият факт, че някъде тук може би витае духът му." Цветан Василев казва това без апломб. Подчертава, че показността не му е присърце, че предпочита да говори с делата си, а не с предметите, че работата на банкера изисква консерватизъм, че трябва да всява респект, а не да търчи от коктейл на коктейл. Всичко останало е загуба на време...
През 2000 г. Цветан Василев купува от Булбанк Корпоративна търговска банка. Взема екипа си от ЦКБ и през 2001 г. прекрачва прага на достолепната сграда в центъра на столицата. Прави ремонт, връща й атмосферата отпреди век, изкупува всичките й етажи и съседни крила, за да каже днес, че притежава цялата сграда, в която е била банката на Буров.
Сега ще организира конкурс за дизайн на фасадата. Ще я освети и ще върне някогашния й блясък.
Не крие амбициозността си, смята посредствеността за самоубийствена. И влиза от проект в проект. Досега все успешни. Така стига и до султана на Оман. Напук на световната криза успява да продаде 30% от КТБ. Точната цена на сделката е неразкрита - между 210 и 250 млн. лева. Колосална сума, казват експертите. Със султана на Оман не са се виждали, но общите им проекти се разрастват. Печалбите - също. А инвестициите на банкера не спират: бизнес център на мястото на ИПК "Родина", мол на мястото на бившия железопътен завод, енергетика, недвижимости, информационни канали.
Казва, че не мисли за собствените си милиони. "Тежат ми отговорностите в банката. Да управляваш 3 млрд. лева, от които 90% са чужди пари, е жесток товар." Затова следва максимата на Буров: "Никога не забравяй, че работиш с чужди пари!"
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай