Какво следва след референдумите в Донецк и Луганск? Пълномащабна война или омиротворяване очаква Източна Украйна? Загуби ли се Европа в конфликта или ще съумее да намери решение? Какво е бъдещето на евразийската доктрина? Има ли риск България да бъде изпъдена от ЕС? На тези въпроси "Стандарт" потърси отговор от ръководителя на Института по история при БАН акад. Георги Марков.
Евразийският съюз може да е партньор на ЕС в ерата на свръхсилите САЩ и Китай
- Акад. Марков, в неделя минаха референдумите в Луганск и Донецк, съпроводени с убийства и насилие от двете страни. Западът не призна референдумите, а Кремъл не прибързва с действията. Задълбочава ли се украинската криза?
- Има един голям проблем - след разпадането на СССР вътрешните граници на съветските републики станаха външни. В съветската епоха тези граници нямаха значение, а сега придобиват съдбовно значение и най-потърпевши са руснаците. Над 25 млн. руснаци живеят днес извън Руската федерация. От тях 12 млн. са в Югоизточна Украйна. Това е проблемът. Аз не приемам официалното им определяне за "рускоезични украинци", тъй като ми напомня за гръцкия премиер Венизелос, който след Балканските войни определя българите от окупираната Беломорска Македония за "българоезични елини". Затова смятам, че тези хора в Източна Украйна са руснаци, те имат руско национално самосъзнание.
В същото време Киев води политика, подобна на Скопие. Те посягат на средновековната руска история - според тях няма Киевска Рус, а има Киевска Украйна. По подобен начин в Скопие обявяват Самуил за македонски цар. В Украйна превеждат Гогол на майчин език - от руски на украински, по същия начин в Скопие превеждат Талев, Смирненски и Вапцаров на македонски.
- Срещата на украинския с руския национализъм като че ли ги изправя пред югославски сценарий...
- Украинският национализъм се увлече и се сблъска с руския национализъм. Руският има вековни корени. Още някога в империята са се делили на великоруси, малоруси и белоруси. Тогава на украинците са им казвали малоруси.
Украинският национализъм избуя в крайни форми. Учудвам се, че Десен сектор още не е забранен. Те компрометират цялата власт в Киев, като обявяват Степан Бандера за национален герой. Бандера беше съюзник на хитлеристите, а тяхната СС дивизия "Галичина" се състоеше от 15 000 украинци, които извършваха зверства през Втората световна война. С присъствието на неонацистите Киев много глупаво даде повод за отцепването на Крим, а сега и на Луганск и Донецк.
През 2008 г. имаше война между Русия и Грузия, където стои същият исторически проблем. Навремето грузинецът Сталин е подарил Южна Осетия и Абхазия на Грузия. Украинецът Хрушчов пък подарил Крим на Украйна. В съветско време тези подаръци нямаха значение, но сега стават поводи за войни и преначертаване на границите.
- Не наблюдаваме ли всъщност война от нов вид - десанти върху сградите на властта, инфилтрация на диверсанти, сражения, които избягват населените места?
- И двете страни водят военни действия, които щадят цивилното население. Москва разчита на руските жители, те не могат да си позволят да разрушават и да убиват. Русия има опора сред руснаците в Украйна. Преди година Барак Обама я разжалва, като каза, че преди СССР е бил свръхсила, докато сега Русия е регионална сила. Москва е унизена велика сила, но да не забравяме, че руснаците разгромиха Наполеон и Хитлер. След краха на СССР в епохата на Елцин имаше тежнения да се разпадне и Руската федерация чрез отделянето на Северен Кавказ, Поволжието, ако може и Сибир. Путин спря разпада и сега започна да възвръща територии с руско население.
- Сегашният конфликт не върви ли към военно противопоставяне?
- Руската армия действа професионално, докато украинската не показва качества. Киев обаче създаде Национална гвардия по американски образец и опасността е в нея да се включат отряди на Десния сектор. Историята учи, че най-големи зверства вършат не армейските части, а паравоенните групировки, башибозук, както са ги наричали в Османската империя. Ако стане още едно голямо кръвопролитие сред цивилното население, подобно на пожара в Одеса, Русия вероятно пряко ще се намеси с войска.
- Как виждате ролята на Европа в решаването на кризата?
- Европа не трябваше да обещава интеграция на Киев и да им вдъхва надежди за ангажименти, които не може да поеме върху себе си. Украйна е фалирала по същество държава и ЕС няма как икономически да я приобщи, особено с тези конфликти. Съюзът се състои от 28 държави с различни тези и интереси и трудно постига единна позиция. Когато се въведат санкции, някои ще ги спазват, а други - не. Още повече, че европейският бизнес, а не американският, ще бъде основният потърпевш от санкциите. Германската икономика също е доста обвързана с руската и не случайно Берлин заема въздържана позиция. Проявяват се историческите вражди в отношенията на Полша и Швеция към Русия. ЕС не биваше да възлага на поляците водеща роля в украинската криза. Полша смята себе си за жертва на Съветско-германския пакт през 1939 г., когато двете сили си разделиха Полша и Прибалтика.
- С какви лостове ЕС може да спре разрастващата се война?
- Трябва да има отговорно правителство в Киев. Давал съм примера, че със светски диктатори като Муамар Кадафи и Саддам Хюсеин може да се преговаря. А сега в Ирак и Афганистан с кого може да се преговаря? Тези управления не могат да издържат дълго. Ако на 25 май изборите за президент в Украйна се проведат нормално и излъчат силен национален лидер, може да се върви към умиротворяване. Защото сегашните власти в Киев не отговарят на никакви критерии.
- У нас също избухнаха спорове какво да честваме - Деня на Европа или Деня на победата?
- Уморих се да обяснявам на десницата, че не бива да се противопоставя Деня на Европа на Деня на победата. Без 9 май щеше да има една друга "нова Европа" на Хитлер. Тази Европа също щеше да бъде обединена и подредена, но под германско ръководство и осеяна с концлагери. На Запад празнуват Деня на победата на 7 май, когато германците подписват капитулацията в Реймс, но Сталин не я признава и впоследствие подписва в Берлин.
- Евразийската доктрина може ли да стане жизненоспособна основа на възраждането на Русия в рамките на готвения Митнически съюз?
- Евразийската доктрина беше отхвърлена и заклеймена от СССР навремето. Русия има своето историческо влияние и в Кавказ, и в Средна Азия. Много от елитите на бившите съветски републики продължават да говорят на руски. В Казахстан пък 1/3 от населението е руско. Страните от Евразия могат да направят свой политико-икономически съюз и въпросът е в какви отношения ще встъпи той с ЕС. Смятам, че Герхард Шрьодер е прав като казва, че освен САЩ има и друга свръхсила - Китай. Европа не може да издържи геополитическата и икономическата надпревара с двете свръхсили. Затова Шрьодер счита, че технологиите на ЕС трябва да се опрат на ресурсите на Русия или на Евразийския съюз. Според тази концепция Евразийският съюз не е заплаха, а партньор.
- Върви и друг дебат у нас - възможно ли е да ни изключат от ЕС с цел пренасочване към Евразия?
- Не могат да ни изключат. В ЕС ни приеха през 2007 г., когато не бяхме готови, но ние имаме своята геополитическа цена. Натискът срещу "Южен поток" също е спекулативен. Както германците си направиха "Северен поток", така и италианците ще си направят "Южен поток". Допреди това Полша играеше ролята на Украйна и непрекъснато висеше във въздуха заплахата за спиране на газа. Със "Северен поток" заобиколиха Полша. Сега Украйна играе като Полша и стремят да я заобиколят и нея.
Всичките идеи за добив на шистов газ и за внос на втечнен газ засега са само приказки. България трябва внимателно да си изиграе картите и да престане с този закъснял стамболовизъм.
- На прага на евроизборите кампанията тече вяло, а нашите политици така и не успяха да изградят своя визия за Европа и мястото на България в съюза...
- Българските партии воюват помежду си и не търсят пресечните точки на националния интерес. Изявяват се на махленско ниво. Нашите лидери не виждат също, че евроскептицизмът набира скорост в Англия, Франция, Австрия и редица други страни. Германците също се чувстват ощетени от въвеждането на еврото и още въздишат по германската марка. Евробюрокрацията се превръща в привилегирована прослойка. Някои от нашите политици също се стремят единствено към високоплатени длъжности в ЕС и НАТО. За тях България е само трамплин и те се стремят само да се издокарат пред факторите в Брюксел. Нужни са ни повече чест и достойнство. Преди да бъдат европейци, нашите политици трябва да се научат да бъдат българи.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай