Общото ниво на цените отбелязва лек ръст за пръв път тази година през април. Спрямо март инфлацията е 0.3%, колкото беше и през последния месец на миналата година. Основната причина за покачването на ценовите равнища са хранителните стоки заради големия си дял в потребителската кошница. Най-много са нараснали цените на плодовете (5.9%) и зеленчуците (1.7%). С принос за инфлацията са и обувките (ръст от 9.3%) и дрехите, както и въздушният транспорт (ръст от 18.5%). Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за инфлацията през април.
На годишна база обаче цените продължават да спадат вече девет поредни месеца. Основният фактор е административното понижение на цените на електроенергията, които бяха свалени на три пъти миналата година (март, август и декември). Така годишната дефлация през април е 1.6%. За трети пореден месец от 1996 г. насам националната статистика отчита и средногодишна дефлация, като през март тя е била -0.9% - най-ниската стойност, откакто НСИ поддържа исторически данни.
Продължаващата вече девет месеца дефлация беше включена и в официалните прогнози на правителството. От Министерството на финансите ревизираха очакванията си надолу до -0.2% динамика на ценовите равнища средно за 2014 г. В макрорамката към бюджета за тази година се предвиждаше положителен ръст от 1.8%.
Еднократни ефекти
Добрата новина е, че макар и да продължават почти година, дефлационните процеси се дължат основно на еднократни фактори – например административното понижение на цените на тока, както и цените на храните на световните пазари. Затова и прогнозите са те постепенно да започнат да отстъпват. "През второто и третото тримесечие на 2014 г. очакваме постепенно забавящ се темп на спад на общия индекс на потребителските цени, което ще отразява главно намаляващ отрицателен принос на контролираните цени и преустановяване поевтиняването на хранителните продукти", пише в последния икономически преглед на Българската народна банка (БНБ).
"От догодина ще започне и по-чувствителен растеж на инфлацията, което донякъде ще се дължи и на увеличаване на цените на тока, които в момента са изкуствено задържани", заяви Иглика Василева, един от авторите на годишния доклад за икономическо развитие в България на Българската академия на науките. По думите й инфлацията все пак ще се задържи на ниско ниво поради умереното развитие на международните цени, ниското вътрешно търсене и не на последно място – забавеното увеличение на административните цени.
И рисковете
Най-голямата и трудно предвидима и измерима опасност е спадът на цените да потисне инфлационните очаквания на домакинствата. Това може да доведе до отлагане на потребление, което да забави икономиката и да намали приходите за бизнеса. Това би принудило фирмите да ограничат разходи, което на свой ред да се отрази обратно на домакинствата и да завърти дефлационна спирала. Засега обаче икономическите анализатори не считат това за вероятен сценарий. "Вътрешното търсене постепенно ще се възстановява и ще има положителен принос за растежа в резултат на бавно възстановяване на частното потребление и инвестициите в основен капитал", се казва в анализа на БНБ.
Въпреки това остават рисковете, свързани с външните фактори, които влияят на цените в България. "При продължаващо поевтиняване на петрола и на храните на международните пазари, съчетано със спадащо или слабо потребителско търсене, е възможно темпът на спад на общия индекс на потребителските цени да се запази", отбелязват от централната банка.
Официалните прогнози на Брюксел за България също вече са годината да завърши с дефлация. Европейската комисия (ЕК) също ревизира очакванията си надолу с пролетната си прогноза от положителен ръст от половин процент до дефлация от 0.8%. През следващата година пък инфлацията трябва да премине на положителна територия до около 1.2%, смятат от институцията.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай