Земеделското министерство е почти готово с промените в правилата, по които малките производители могат да продават директно на клиенти месо и млечни продукти. Две са основните поправки, които леко облекчават режима: първо, ще може да се продава и в съседна област, а не само в района на производството. И, второ, двойно се вдига процентът на разрешеното за продажба количество.
Макар че идеите са в правилна посока, новите текстове не изглежда да решават някои от най-сериозните проблеми при този тип бизнес, свързани най-вече с покриването на различни, често формални изисквания за хигиенни условия и др. Освен това двете промени пак са ограничителни - не се разрешава продажба в цялата страна и административно се налага таван на директно продаваната стока.
Повече, но не цялата продукция
След като още при идването на новото правителство беше обявено, че ще се работи по промени в наредбата за директни продажби от фермите на продукция с животински произход, предложенията вече са почти готови. От земеделското министерство съобщиха, че ЕК е изпратила преди дни одобрение на готвените текстове, като предстои те да се обнародват в Държавен вестник в следващите седмици.
Една от готвените промени е свързана с увеличение на количествата, които малките фермери ще могат да продават на крайни потребители, обясни Тодор Тодоров от дирекция "Здравеопазване на животните и безопасност на храните" към ведомството. Така например животновъдите, отглеждащи до 50 кози, овце и биволи, след промените ще могат да продават 60% от произведеното мляко при 35% досега. Увеличават се ставките и за другите категории животновъдни стопанства - фермерите с между 50 и 100 животни ще могат да предлагат 50 вместо досегашните 30% от млякото, а тези с над 100 животни - 40 вместо 20% от продукцията.
Агроминистерството планира да увеличи и възможните продажби на яйца и риба. Птицевъдите вече ще могат да предлагат на крайни потребители 1000 яйца седмично, което е двойно увеличение на количеството спрямо сега. Над два пъти е ръстът и на прясната риба - от 2 на 5 тона годишно.
Логиката на административно сложените тавани е, че произвоидителят не може добре да съхранява и транспортира продукта. Това обаче няма икономически смисъл - един фермер може да планира 100% за директни продажби и щом може да съхранява добре половината, защо да не може и цялото количество.
Повече клиенти
Променят се и териториалнате възможности за продажба. Досега наредбата на агроведомството разрешаваше на фермерите да осъществяват директни продажби на собствената си продукция само в административната област, в която се намират. Това ограничение важеше за всички видове продукти с изключение на мед и дивеч, които могат да се продават в цялата страна. Тодор Тодоров обясни, че новите текстове ще позволяват продажби и в съседни на стопанството области. Това означава, че един птицевъд от Пловдив ще може да продава яйца от стопанството си още в област Пазарджик или например в област Стара Загора, но не и в София. Слагането на граници е основен проблем, който явно и новата наредба няма да реши. И тук логиката е свързана със съхранението, въпреки че няма причина сирене от Родопите да не може да се предлага в столицата или по морето.
Готви се и възможност животновъдите да могат да използват за търговия мобилни хладилни витрини или мобилни мандри. Това ще им позволи да пътуват с продукцията си на различни места или пък да я преработват, без да се налагат трайни инвестиции.
Къде са проблемите
Готвените промени не са обсъждани с бизнеса до момента. В първите си реакции производители съобщиха, че одобряват увеличението на възможните количества за продажби, както и разширението на териториалния обхват. На този етап обаче няма информация агроминистерството да планира облекчаване на изискванията за хигиена и други подобни, които изключително много затрудняват бизнеса.
Десислава Димитрова, която е координатор на Slow Food в България, коментира, че например в държави като Холандия и Франция за един животновъд е достатъчно да обособи отделна стая, в която да произвежда млечни продукти. "Тук формалните изисквания са много по-тежки", коментира още тя.
Производителите дават пример с изискванията за доставка на мляко. Освен че фермерът трябва да закупи различни инсталации за поддържане на определена хигиена и температура, от него се иска още например "да има записи от термометъра с външен дисплей, които да се съхраняват най-малко една година" или пък да водят различни по вид дневници.
До 2010 г. директните продажби от ферма на краен производител бяха напълно незаконни, макар че такива се извършваха навсякъде, включително и около главните пътища в страната. След като агроминистерството разреши частично продажбите на малки количества продукция, започна известно раздвижване, но не във всички сектори. Така например най-голям интерес към новия канал за дистрибуция на продукцията имаха пчеларите, които и към момента са над 70% от регистрираните за директни продажби производители. В други сектори, където трябва да се направят повече инвестиции в активи обаче, като например животновъдството, интересът беше слаб заради малките разрешени количества или заради желанието на фермерите да продължат да работят в сивия сектор. В последните две години на различни места в големите градове се организират и импровизирани фермерски пазари, на които малки производители предлагат продукцията си. Поръчки се извършват и чрез интернет сайтове. Търсене явно има, но предлагането ще остане ограничено и след промените.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай