Петък, 1 Ноември 2024

Русенският университет провежда за първи път ежемесечни предварителни кандидатстудентски изпити

          Русенският университет провежда за първи път ежемесечни предварителни    кандидатстудентски изпити
Публикация   23 Апр, 2014   /      Интервю на Румен НИКОЛАЕВ   /     762

Ще се кандидатира ли за кмет ректорът проф. Христо Белоев?

        

          

 

 

-                     Проф. Белоев, повече от месец откакто стартира кандидатстудентската кампания в Русенския университет. Какво е положението към настоящия момент?

-                     Тази година започнахме малко по-рано кампанията. Това се случва и в повечето университети. Трябва да отчитаме и демографската криза, заради която кандидатите постоянно намаляват. Стартирахме с предварителни изпити и вече имаме около 800 кандидати.

Ние се съсредоточаваме в региона - Русе, Разград, Силистра и Търговище. Традиционно 75 - 80 % от нашите студенти са от тези области. Затова и акцентираме върху тези региони. Затова и поддържаме 50 специалности, което е доста трудно, но го правим, за да може младежите да имат по-голям избор.

-                     Казахте, че около 800 са били кандидатстудентите досега, а какви резултати показаха?

-                     Резултатите са добри. Слабите оценки са много малко-десетина. Колкото до критериите, от две години провеждаме тези изпити с тестове. Скалата за оценяване от 2 до 6 е предварително зададена. Който е получил слаба оценка, има възможността да се яви отново. Тази година за първи път предварителни изпити ще се провеждат на всеки две седмици до официалните изпити през юли. Миналата година имахме само един предварителен изпит през април.

            Предварителните изпити са възможност за получаване на по-висока оценка от тази на матурата и за проверка на знанията. За  по-голямата част от специалностите може да се ползват оценките от матурата. При формиране на бала за кандидатстване се взема автоматично по-високата оценка. Предварителният изпит е един шанс кандидатите да получат по-високи оценки и да бъдат класирани в желана специалност. Разбира се, има и специалности, при които задължително се полага изпит - право, промишлен дизайн, мед. сестри и акушерки, кинезитерапия.

            Към момента мога да твърдя, че с предварителните мерки и организация, която сме предприели, ще може да изпълним приема в границите на този който реализираме в последните години.

-                     Т.е.

-                     Над  2100 студенти. Смятам, че това ще е добре на фона на ситуацията, която е за цялата страна. И тази година, въпреки че има държавна поръчка, която се прави на база заявките на ВУЗ-овете и образователният им капацитет, ще има над 70 000 обявени места в университетите. Това е въпреки очакванията да завършат около 55 000 абитуриенти. Като се има предвид че някои от тях ще кандидатстват в чужбина, а други няма да кандидатстват въобще, реално кандидатите ще са около 40 000 души.

-                     Проф. Белоев, този парадокс бе отчетен миналата година, тази ще се повтори отново, така ли?

-                     Този въпрос сме го поставили пред министерството и държавата трябва да го реши. Сега дори и да бъдат намалени бройките наполовина- на 40 000, то пак решението няма да е пълноценно. Защото ще има 40 000 кандидати за 40 000 места, т.е. няма да има място за конкуренция. Трябва да има решение за държавна поръчка за специалности, които са необходими на икономиката и на обществото и те да бъдат финансирани.

            Всички знаят, че има голямо търсене на инженери, на педагогически кадри. Въпреки това кандидатите, особено за инженерните специалности, ежегодно намаляват. Няма желание и интерес да се изучава тази специалност, въпреки че има много работа за инженери, а и заплатите им през последните години нараснаха значително.

-                     Липсата на желание от страна на студентите да стават инженери рефлектира в края на краищата и при бизнеса. Университетът може да научи онези, които искат да учат, но явно не са много ентусиастите…

-                     При инженерите специално вече има специалности, които традиционно не ги попълваме…

-                     Това са…

-                     Това са специалности в Машинно-технологичния факултет, въпреки че има най-голямо търсене на такива специалисти от бизнеса. Постъпвайки по-малко студенти и отчитайки факта, че една не малка част от тях отпадат по време на следването, към бизнеса постъпват много малко висшисти. От първоначално приетите завършват около 40 процента. Това от друга страна показва високото ниво на обучение на студентите в университета. Дипломата при нас не позволяваме да стане самоцел. Ако се преследва само субсидията и това да имаме повече студенти, означава да падне авторитетът на университета, нещо, което няма да се допусне в никакъв случай.

-                     До кога трябва да се реши въпросът с намаляване на броя студенти държавна поръчка?

-                     Вече е създадена в министерството работна група, в която и аз участвам- за създаване на Стратегия за развитие на висшето образование. След проведените вече две заседания има и конкретни предложения, включително и за намаляване на приема.

Но първо държавата трябва да определи приоритетите и да финансира определени специалности. Това не означава, че другите специалности няма да ги има- те ще бъдат платени.

-                     Да, в Русе юристите вече сами помежду си се шегуват заради изобилието им…

-                     Не, нямам предвид тях, юридическият факултет произвежда качествени специалисти, които отстояват името си в страната. Но дори и за повечето юристи- не е лошо един специалист да е икономист, дори и инженер, който да има и юридическо образование. Така ще тежи още повече като специалист.

-                     Въпреки кризата за кадри, увеличавате специалностите във ВУЗ-а. Ще бъде ли печеливш ход това?

-                     Тази година ще открием една нова агрономическа специалност за бакалаври и три магистърски. Ще има и нова специалност по Строително инженерство. И двете специалности са по искане на бизнеса в региона. От такива специалности има нужда в Северна България. Редица са причините, заради които студентите предпочитат да учат в района на населеното място, където живеят, като основната причина е издръжката…

-                     Лесно ли „откъснахте” агрономството от министър Греков, предвид факта, че той е ректор на Аграрния университет в Пловдив?

-                     Нямаме проблем с министър Греков. Ние ще създаваме кадри за нашия регион. Това са студенти, които няма да отидат да следват в Пловдив по икономически причини. Дори колеги от Аграрния университет ще подпомагат обучението в Русе.

 

-                     Да оставим студентите и да поговорим за една по-деликатна тема. Става въпрос за предложението ректорите да не се ограничават в два мандата, до къде се стигна и ще бъде ли прието?

 

-                     В момента се обсъждат промени в Закона за висшето образование и са в няколко аспекта – мандатността, таксите на студентите и работата на студентските съвети. Не става въпрос за премахване на ограничението на мандатите. По-скоро предложението е въпросът с мандатността да се решава от академичните общности на всеки един ВУЗ. Мандата е с продължителност от четири години, а Общото събрание ще реши въпроса за броя на мандатите – те могат да са един, два или повече. Дали един ректор ще получи следващ мандат зависи от работата му. Така че в случая не става въпрос за увеличаване на броя на мандатите, а за обективна оценка на академичната общност. Има редица други позиции, в които няма мандатност, въпреки че и те са с пряк избор. Ректорът се избира с тайно гласуване от академичната общност. Дори и  да бъдат гласувани от Общото събрание 2 или 3 мандата, това не означава, че те са гарантирани. Има примери, и то в Русенския университет, че след първия мандат ректор не е получавал втори, въпреки че се е кандидатирал.

 

-                     А каква е ситуацията в Русенския университет по отношение броя на мандатите на ректорите?

 

-                     Повечето ректори за получавали доверие и са изкарвали два мандата.

 

-                     Проф. Белоев, Вие сте общински съветник и представител на определена политическа сила. Вече се завъртя рулетката за предстоящите догодина кметски избори. Смятате ли да се кандидатирате?

 

-                     Както казахте, аз съм общински съветник от определена политическа сила. Но на територията на университета не се позволява и не се води никаква политическа дейност. Не си позволявам да провеждам такава и досега съм го показал с действията си. Винаги съм казвал, че моята партия е Русенския университет и университетът е моят приоритет. Мисля, че всеки е забелязал резултатите, които са постигнати през последните години. Те са в резултат от съвместната работа на екипа с който работя и работата ни с централните и местните власти, народни представители, институции и фирми, международни организации и др.

 Колкото до това, че и моето име се споменава сред кандидатите за кмет в публичното пространство- много е рано още да се мисли в тази посока. Изборите са чак след година и половина. А хората могат да си говорят каквото си искат, никой не може да ги спре…

-                     А имат ли все пак някакво основание да говорят?

-                     Да, хората говорят за различни имена… и аз мога да ви кажа някои, но много е рано още да се говори на тази тема…

-                     Проф. Белоев, не е невъзможно да сте кандидат за кмет?

-                     Ако кажа ДА, или пък НЕ, ще има определени реакции…лично аз имам много други приоритети.

-                     Имате предвид че не е здравословно предвид българската политическа култура да оклепва кандидатите, първият влязъл в мелницата да бъде изяждан? Това ли е причина и други, които имат подобни помисли, да не смеят да ги покажат достатъчно рано, за да може хората да се запознаят с техните приоритети и да чуят намеренията им?

-                     Това го казвате Вие. В момента има много други теми, които ме занимават. Те са свързани с университета и с неговото развитие, така че кметският пост не ме вълнува в момента. Но нека да не бъда неправилно разбран – доброто управление на университета е и обществен ангажимент. Добрият имидж на ВУЗ-а се отразява и върху доброто име на Русе. Университетът е призван да помага в развитието на града и на региона. Много важно е управлението на община и на университет да вървят в една посока.

    Русенският университет се утвърди като лице на Русе- тук идват всички или почти всички важни персони- държавни мъже или представители на икономическия и обществен живот. Всъщност в университета се обучават над 10 000 студенти и работят над 1100 преподаватели и служители, които са част от живота на Русе. Русенците, които учат в университета, са около 40 на сто от студентите.

 

            

 



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha