В професионалната кариера на посланика на Румъния в България Антон Пакурецу се вписват много длъжности. Той е бил съветник в Постоянното представителство на Румъния в Женева, зам.-шеф на Дирекция за човешките права и ОССЕ, първи съветник в Постоянното представителство на Румъния в Страсбург, съветник в кабинета на министъра на външните работи. Завършил е филологическия факултет на Букурещкия университет и право в Университета "Титу Майореску". Дипломатът е полиглот - владее английски, френски, български и руски език. Женен е и има дъщеря.
- Ваше Превъзходителство, стокообменът между България и Румъния за 2013 г. надхвърля 3 милиарда евро. На какво се дължи този рекорд?
- През последните години, особено след присъединяването на Румъния и България към ЕС, стокообменът между двете страни достигна рекордни нива. Той се утрои за кратко време, благодарение на диверсификацията на предлаганите на пазара продукти, както и на постоянно увеличаващите си компании с интерес да търгуват на двата пазара. Освен това общoто поречие на река Дунав и принадлежността ни към Черноморския басейн е много благоприятен фактор за развитието на икономическите ни отношения. Принос за растежа е и новият мост между Видин и Калафат.
Съоръжението стимулира интереса на компаниите да действат в съседната им държава. Но това е естествен резултат на отличните ни отношения като добри съседи и партньори.
- Има ли статистика за румънските фирми, които работят в България и обратното, както и за смесените предприятия?
- Данните показват, че на румънския пазар оперират над 1500 компании с българско участие. А у вас работят повече от 600 наши, много от тях са със смесен капитал. През 2013 г. България е сред първите 10 страни за румънския износ. Важен е и фактът, че
Букурещ е третият пазар като дестинация за износ на български стоки в ЕС
след Германия и Италия. Примерите са много. През 2013 г. компанията "Дачия" стана първи износител на нови автомобили на българския пазар. Важни фирми като "MOBEXPERT", "Ромстал", "Ромпетрол" започнаха бизнес в България. Бих отбелязал, че една от най-големите инвестиции извън територията на България е в Румъния. Това е фирмата "Монбат " - един от най-големите играчи на румънския пазар в производството и рециклирането на акумулатори. Нараства и интересът и желанието сред наши компании да участват в тръжни процедури по проекти в България с европейско финансиране. Румънската компания UTI спечели неотдавна два подобни проекта в София и Бургас, за изпълнението на интегрирани системи за управление и сигурност. SIVECO е друг партньор, навлязъл на българския пазар в сферата на ИТ с проекти в областта на образованието и общественото здраве. Като се има предвид растящата тенденция на икономическото сътрудничество, мисля, че неизползваният потенциал трябва в бъдеще да бъде ориентиран особено към инвестиции в региона с потенциал за икономически растеж и нови работни места в нашите държави.
- Какво е мястото на трансграничните проекти в двустранното сътрудничество, към което след неотдавнашната среща в Русе на премиерите на България, Румъния и Сърбия се включват и западните ни съседи?
- Добихме вече опит в прилагането на Програмата за Трансгранично сътрудничество Румъния - България в периода 2007-2013 г., която е получила значителни средства от ЕС, около 250 милиона евро. Стратегическата й цел е да сближи хората, общностите и икономиките на граничните региони на Румъния и България. Сега насочваме вниманието си към периода 2014-2020 г. на тази програма. От разговорите с кметове на селища по поречието на Дунав се вижда растящият интерес към европейските средства за развитие на инфраструктурата, подобряване на плавателността по реката, съвместните проекти в културната и социалната сфера и т.н.
По време на последното съвместно междуправителствено заседание в Русе на 7 март се проведе и срещата на премиерите на Румъния и България със сръбския им колега. Постигна се споразумение за асоцииране на Сърбия към серия проекти в логиката на регионалното сътрудничество. Въз основа на общия интерес за привличане на инвестиции, премиерите на трите страни се обединиха около необходимостта да се идентифицира портфейл от проекти, обхващащи всичките три страни, за да се оползотвори значителният потенциал, с който нашите икономики разполагат.
- Кога ще бъде открит конекторът за газова връзка през Дунав между България и Румъния и какви ще бъдатвъзможностите на тази тръба за диверсификацията на енергийните източници?
- След откриване на моста Видин-Калафат приключването на газовата междусистемна връзка Русе-Гюргево е приоритет. Проектът е в последна фаза на изпълнение. Прогнозите са, че до средата на годината връзката ще влезе в експлоатация.
- Какъв ще е нейният капацитет?
- Газопроводът ще може да транспортира между 0,5 и 1,5 млрд. куб. метра газ. TRANSGAZ и BULGARTRANSGAZ работят заедно от много години. Интерконекторът ще бъде още един успешен проект между двете компании.
- Има ли перспектива за трети мост на Дунав? Това силно се желае в целия регион.
- Мненията ни за нуждата от построяване на мостове над Дунав съвпадат, като за изпълнението има няколко идеи. Една от възможностите е
изграждане на хидроцентрала между Никопол и Турну Мъгуреле
Подобна връзка освен енергийната облага, има и предимство по отношение на регулирането на корабоплаването по реката, както и за земеделието, защото ще бъде и точка за пресичане с мост. Дунав предлага огромен енергиен потенциал, чието използване ще повиши енергийната сигурност, регионалното развитие и икономическия растеж. Местните власти от Силистра и Кълъраш, от Бекет и Оряхово също са изразили интерес за изграждане на мостове в тези области.
- Румънските туристи по Българското Черноморие стават все повече. Какво да очакваме това лято?
- През последните 6 години румънците са най-голямата група туристи в България. За разлика от преди, когато сънародниците ми се насочваха главно към Българското Черноморие, в последните години значително е увеличен потокът към ски курортите през зимния сезон. Това е заради гостоприемството, с което са посрещани, както и защото румънците искат да опознаят южния си съсед. Важно е и нарастването на броя на българските туристи в Румъния, които през 2013 г. бяха 400 000. Вече се появяват и инициативи за създаването на съвместни туристически пакети и общи туристически маршрути като "Пътят на римските императори". Този исторически път пресича Румъния, Сърбия и България.
- Тревожи ли се Румъния от обстановката в Украйна и въздействието й върху проблема с Приднестровието в Молдова?
- Румъния е загрижена от напрежението в региона. Огнищата за нестабилност се отразяват негативно върху процесите на регионалното развитие. Румъния, заедно с европейските партньори, изрази
неодобрение на действията на Русия за анексиране на Крим
Ние сме загрижени, че това едностранно изменение на международните граници може да стимулира съществуващите продължителни конфликти в непосредствената близост до Румъния, съответно до ЕС и НАТО. Има опасност това да се отрази върху стабилността и сигурността на европейското пространство. Влошаващото се положение в Украйна може да повлияе отрицателно и на ситуацията в Приднестровието. Допълнителен фактор на комплексна ситуация е руското военно присъствие на територията на сепаратистския регион на Приднестровието.
- Тази година се навършват 135 години от установяването на дипломатическите отношения между България и Румъния. Как ще бъде отбелязан юбилеят?
- Планираме множество културни събития. В началото на годината в Националната библиотека в София бе открита изложбата "Кралица Мария на Румъния - История и съдба", а през февруари се състоя в Русе изложбата на стари карти "Български земи - исторически доказателства", сборник документи от румънските музейни архиви. Ще представим поредица от изложби на различни теми, свързани с историята, изкуството, културата на Румъния както в София, така и в големите градове на България. Много румънски театрални групи са потвърдили участието си на български сцени. Присъствието им вече започна с представянето на "Театър Одеон" в София. Ще бъде подписано и споразумение за побратимяване между Видин и Калафат, както и между Бургас и Брашов.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай