Проф. Валери Митков ръководи Висшата школа за подготовка на персонал за взривни работи към Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски". Заема водещата позиция на Велик майстор на Великата Ложа на Старите, Свободни и Приети Зидари в България (ВЛССПЗБ).
- Проф. Митков, какво представлява масонството - дали е философска общност, религия или може би просто един светски клуб?
- Масонството е една от най-старите организации в света - корените му могат да се проследят още до времената на античността, където може да се открие това начало в лоното на подобните му сдружения, където е поддържана и преподавана същата философия. За масонството може да се каже, че то е наука за нравствеността, обвита с воала на алегориите и илюстрирана чрез примери. Смисълът на истинското масонство се състои в това да се работи за познание и подобряване на благосъстоянието на цялото обществото. Ние смятаме, че за да нараства духовното и материалното богатство в една общност, нейните членове трябва да разполагат с определени качества, които се стремим да възпитаваме - стремеж към познание, към доброта, стремеж да се помага на хората в частност и на обществото като цяло. Това е функцията, която масонството винаги е изпълнявало. Не случайно много от най-големите умове на човечеството, които са допринесли за развитието на културата и науката, са били масони.
- Масоните атеисти ли са?
- Категорично не. Ние всички вярваме във Великия строител на всички светове или, както още го наричаме, Великия Архитект на Вселената. В различните общества и култури вярата в него носи различни имена, но смисълът е един и същ. Книгата на Свещения закон е неразделна част от "обзавеждането" на всяка Ложа.
- Казахте, че масонството има просветителска функция. Защо тогава не е масова организация, а остава затворена общност, съсредоточена върху елита?
- Не може да се каже, че се ограничаваме само до определена социална група. Кандидатът за посвещаване в Братството трябва да е мъж, роден свободен, неосакатен и в зряла възраст. Ако се направи разрез на една Велика ложа в която и да е държава, ще се види, че анатомията й е сходна с тази на цялото общество. В масонството има хора с различни занятия - наука, изкуство, бизнес и т.н. Това, което ги обединява, е, че са свободомислещи индивиди. Само такива хора могат бъдат истински креативни и да създават културни ценности, които да тласкат обществото напред. Там, където те липсват, не може да има богатство и напредък.
- Това означава ли, че не е задължително да принадлежиш към управляващия елит на обществото, за да си член на братството?
- Неправилно е да се мисли, че масоните непременно принадлежат към елита, който споменавате. Казвам само, че те са мислещи хора, които търсят истината, и работят, за да усъвършенстват себе си, а след това да пренесат това съвършенство сред останалите. В масонските ложи членуват всякакви хора. Важното е да имат добро име, да уважават законите и да се стремят да допринесат за благото на обществото. Всеки, който вярва в тези ценности, е добре дошъл сред нас.
- Но масовата представа е, че в масонските ложи намират прием хората от най-влиятелните кръгове на обществото. Доколко това е така?
- В масонството няма установена подобна практика. Има хора без висок статут от гледна точка на материално благосъстояние, но които са духовно богати. При нас има много лекари, художници, поети, писатели, преподаватели. Нима смятате, че това са хора в добро материално положение в днешна България? Това обаче не им пречи да бъдат наши членове и да работят за каузата ни.
- В такъв случай какви критерии трябва да покрие един човек, за да стане масон?
- Има определена процедура, по която се извършва приемът на хората, пожелали да се присъединят към нас. На първо място, кандидатът трябва да има поне две препоръки от хора, които вече са масони, достигнали определена степен на познание. Те трябва да го познават като човек с добро име, който е свободомислещ и иска да допринесе за обществото. Процесът по приема трае поне 6 месеца, като през това време той бива проучван. Опитваме се да вникнем в неговата същност - дали той може да бъде всеотдаен в стремежа си да се самоусъвършенства, а постигнатото съвършенство да пръска сред обществото. Това е основополагащ принцип на масонството.
- Защо тази философия не е получила особена популярност досега?
- Защото в България масонството е сравнително младо. Имало е твърде кратък живот в свободна България, докато бива забранено с приемането на Закона за защита на държавата, тъй като поради същността си не се вписва в логиката на тогавашния диктаторски режим. Обстоятелствата не позволяват съществуването му чак до идването на демокрацията, когато в началото на 90-те години масонското движение възобновява активността си у нас. Надеждата ми е, че с времето то ще стане неотменна част от обществото, а публиката ще разбере неговата истинска същност. Да си масон не трябва да е срамно, защото целта ни е да помагаме за развитието на обществото, било със знание, било с материални средства.
- Шири се представата, разпространявана включително и от някои популистки настроени политически кръгове, че масонството оказва скрито влияние върху политиката, икономиката и държавното управление. Има ли действително такова дърпане на конци?
- Съгласно масонските правила и норми в никакъв случай това, че по един или друг начин имате контакт с братя масони, не ви осигурява привилегирована позиция по отношение на каквото и да било. При нас съществува строг морал. Нито е прието, нито някой от масоните си позволява да моли когото и да било от братята си за нещо, което противоречи на законите и на морала. Така че подобни разсъждения са изключително неправилни. Ако някой постъпва другояче, причината не е, защото е масон.
- С други думи, самата ви общност има етичен кодекс, забраняващ подобни действия?
- Масонството не се занимава с политика. Ние никога не говорим за това, както например не обсъждаме и различните видове религии. Даваме възможност на всеки един от нашите членове да си избира сам убежденията в политиката, както и мястото си в обществото. Не делим хората по цвят на кожата, етнос или идеология. При нас всички са равни и се цени престижът, постигнат с достойно житейско поведение.
- Това не превръща ли масонството в някакво универсално, космополитно братство, лишено от национална принадлежност?
- Трудно е да се определи масонството като универсална организация. В организационно отношение е разделено на отделни ложи, всяка от които е самостоятелна. Усилията на дадена ложа са насочени към ориента, т.е. ареала, в който живеят и работят нейните членове. Съответно ВЛССПЗБ се стреми да подпомага и развива отношенията между братята в цялата страна. Също така поддържаме отношения с масонските организации зад граница. Масонството е развито по целия свят и в зависимост от това какви са възможностите на отделните ложи те полагат усилия за напредъка на своите общества.
- На кои от братствата в чужбина разчита българското масонство в своята дейност?
- Не бих казал, че в масонството някой разчита специално на някой друг. Всички сме част от една братска верига. Братската любов, толерантност и взаимопомощ на по-опитните помага на по-младите. Навсякъде по света масоните изповядваме едни и същи ценности.
- Това, че т.нар. Ритуал по Внасяне на Светлина, с който е възстановено масонското движение в България, е проведен от Великата ложа на Югославия, не обуславя ли някаква по-специална връзка?
- Естествено, Ложата-майка, която внася светлината, е почитана и уважавана, но отношението към нея е на една и съща плоскост с останалите. В масонството има равнопоставеност между всички ложи и всички братя. Не случайно се наричаме помежду си така, тъй като всички сме равни.
- След като на международно равнище има млади организации, като българските, и далеч по-стари, които се ползват с по-голям авторитет и тежест, къде бихте казали, че е световният център на масонството?
- Най-голяма тежест има в САЩ. Устоите на самата държава са положени върху масонските принципи. Там има и най-голяма популярност сред обществото. Тя обаче е заслужена от самото масонство, което се е поставило така, че обществото да го разпознае като организация, която е общественополезна и необходима. Други страни, в които то има силно присъствие в обществения живот, са Англия, Франция, Германия, много държави в Латинска Америка.
- Значи масонството не е само западен феномен?
- Разбира се. Масонството е неотменна част от обществото навсякъде, където има демокрация. Няма го само там, където има диктатура, била тя фашистка или комунистическа.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай