Често питам мъжете в компанията харесват ли татуировки на жени и тайно се надявам да кажат не. Отговорите обаче са различни и най-много ме озадачава неопределеното „зависи къде е самата татуировка“. Татусите определено са на мода. Миналата година на плажа видях едни от най-ужасните татуировки на жени. А сега пролетта дойде и започнаха пак да се показват пипала от дрехите...
Какво искат да кажат чрез тях, за мен е непонятно. И могат ли, направили една, да спрат дотам? Разбира се, има и идейни и забавни дори, друг е въпросът дали са на място. Попадам и на класации как татуираните жени са по-секси, хм, затова ли e всичко? Някои са изписали стихове и любими песни по телата си, изрисували са градините на кой знае кое китно селце, „избродирали“ са пера – ангелски :), огради, мрежи и бодли, покрили са едната ръка с „ръкав”, после и крака – с „чорап”?! И така де що има място. Не приемам подобни „модни” изстъпления. Може би в арт средите и това е начин да те забележат, но все пак, все пак... Сякаш крещи: „Модерното не е за хора без капчица вкус“.
За да не остана погрешно разбрана – аз харесвам малки и сладки татуировки на „тайни“ места. Дори почти всяко лято си правя временна с морско конче или птиченце на рамото, например:) И се забавлявам, докато я има за седмица-две. Но съм на мнение, че реалните, „смели“ демонстрации на егото, се правят, когато си на около 19-20 години. Тогава адреналинът е в пъти повече. И ти се иска да заплюеш целия свят, като жертваш себе си. В случая – тялото си. Някои го правят и в по-ранна възраст, други, по-късно. А за мен колкото и време да минава, се отдалечавам все повече от подобно „маркиране”, макар и на мода.
Попадам и на класации как татуираните жени са по-секси, хм, затова ли e всичко?
Така или иначе, студията за татуси се увеличават във всеки град. Ако сте решили да покажете освен хубаво тяло и философия на живота чрез татус, в подобни студия могат да ви предложат много идейни: готик, дарк, хеви, анимационни и др., всичко, от което адреналинът се разлива от мозъка до пръстите на краката. В морските градове, местата, където можеш да се татуираш, са в пъти повече. Варненци, например, живеят насред купона, но тези, които са само „на почивка” и им се иска да пощуреят за няколко седмици, накрая сигурно се питат "Как споменът, поне от последното лято, да се запази? Поредно ново гадже или татуировка? Кое ще пази спомена ми по-дълго?". Очевидно избират татуировката.
Еlectric Аrt е едно от студията, в което надникнах. Отварям вратата на малко дворче, а на масичка пред самото студио е седнало красиво момиче. Снимах арт розата на гърба й. Имаше още една мини татуировка – котвичка на малкото пръстче на крака. Каза, че е на 19, а аз се чудих дали ще продължи да се рисува и кога ще изпише така заветното „Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен (най-татуираната фраза за 2013-та).
Тялото все повече прилича на стена във фейсбук, която така и не можем да скрием. Преди време имах друг подобен разговор: татус на ръката на момиче в 10-ти клас, беше си татуирала малка панделка. Призна нещо от рода: „Мама знае, а на татко още не знам как ще кажа“.
Налага се да направя някои лични, случайно появили се, изводи:
- Лошият вкус провокира мода!
- Нашето себеизразяване стига до забранени граници. И... бащите нищо не разбират от мода:)
- На 19 години имаш най-голяма нужда да те забележат, което с годините съвсем не се израства.
- Аз бях една страхливка на 19. Но пък съм на мнение, че едно тяло не стига да изкажеш и частица от това, което младостта ти дава, а душевността обогатява.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай