Понеделник, 23 Декември 2024

АБВ - предизвикателствата пред здравната политика в България

АБВ - предизвикателствата пред здравната политика в България
Публикация   12 Апр, 2014   /     akcent.bg   /     647



  За да се изработи нова цялостна стратегия за здравеопазването в България в дългосрочен план е необходим обществено-политически консенсус на всички нива за развитие на сектор здравеопазване. Ние предлагаме за основни цели:
   Здраве за всички – основна цел, която следват европейските здравни системи, функциониращи на солидарен принцип – осигуряване за всички свои граждани на основното човешко право на достъп до здравеопазване;
Здраве във всички политики – основен европейски принцип, който насърчава планирането и изпълнението на всяка една секторна политика, във всяка една сфера на обществено-политическия живот в държавата, които са съобразени с опазване на живота и здравето на хората и осигуряване на здравословен начин на живот;

   Политиката в сектора на здравеопазването в България трябва да следва основни принципи:
 ДОСТЪПНОСТ до системата на здравеопазване;
 ДОСТАТЪЧНОСТ на здравната помощ;
 КАЧЕСТВО на здравната услуга.
 Крайна цел – повишаване на здравния статус  и качеството на живот на хората.

 Конкретни стъпки за постигане на основните цели:
Осигуряване на финансова устойчивост и реалистично финансиране на системата в краткосрочен и дългосрочен план

   В краткосрочен план:
1.Осигуряване финансова стабилност на НЗОК, предвид оформящия се дефицит от около 250-300 млн лева до края на текущата година, който създава сериозен проблем при финансиране на дейността в сектора.
Конкретни действия/механизми:
Повишаване събираемостта на здравните вноски;
Актуализация на бюджета на НЗОК в средата на текущата година.

  В дългосрочен план:
Реално остойностяване на здравната услуга, при което НЗОК плаща реално извършените медицински дейности, а държавата поема капиталовите разходи за реновиране и модернизация на здравната база и осигуряването на модерна, високо-технологична апаратура за сектора;
Държавата следва да плаща пълния размер на здравно-осигурителните вноски за групите от населението, за които има ангажимент;
Поетапно увеличаване на здравната вноска до оптимални, но поносими нива за държавата и хората;
Системен и ефективен контрол на разходваните средства – крайно време е въвеждането на електронен идентификатор за подпомагане контрола на финансиращата институция;
Необходим е експертен дебат по отношение на възможност за промяна размера на основния пакет здравни услуги, който се предлага и заплаща от НЗОК. В тази връзка стои въпросът за демонополизацията на НЗОК и допускането на други финансиращи институции в системата на здравеопазването.
Равен достъп до здравеопазване
Социалната държава, каквато е Република България по конституция, е длъжна да осигури навсякъде на територията на страната онези здравни структури в доболничната и болничната помощ, които ще гарантират равен достъп на всички свои граждани до здравна помощ. За това е необходимо:
Доразвиване на системата на извънболничната здравна помощ:
Осигуряване на необходимия не само брой, но и местоположение на „джи пи“ практики, гарантиращи достъпа до здравна помощ на всички граждани на България;
Кадрова и финансова обезпеченост на тези практики в труднодостъпни и непривлекателни райони на страната – за сметка на бюджета на МЗ извън финансирането по НЗОК.
Преструктуриране на болничния сектор
Осигуряване навсякъде на територията на страната на онези здравни структури – на ниво областен или общински център – които да разполагат с необходимия минимум подразделения по определени специалности, гарантиращи достатъчността на здравната помощ и съответното й качество, съобразено с демографския профил на населението
Държавата да осигури пряк и непосредствен достъп до съответно здравно заведение за оптимален срок от време при възникване на спешни състояния и ситуации.
Това предполага изключително добре развита система на действие и мрежа за спешна помощ. За целта е необходимо доразвиване на системата от филиали за спешна медицинска помощ /ФСМП/ и достатъчно оборудване с необходимата техника и обезпечение с екипи от нужните специалисти, особено в по-отдалечените и труднодостъпни райони на страната.

Крайно време е създаването на санитарна авиация към системата за спешна помощ – начините за това за два:
или държавата да отдели необходимия финансов ресурс;
или да се прибегне до публично-частно партньорство – начин добре познат в Европа.

    Планиране, организиране и реализиране на здравните кадри в България
Държавата е длъжна да планира дългосрочно необходимостта от съответните здравни кадри на всички нива и всички необходими специалности, за да гарантира адекватно здравеопазване:
Усъвършенстване на системата на медицинско образование – учебни програми, оценка на знанията, практически стажове по време на обучението, гарантиращи оптимални знания и практически умения при започване на работа;
Обучение на медицински специалисти за нуждите на спешната помощ и болничния сектор – парамедици, лекарски асистенти, медицински сестри с различна степен на квалификация;
Нова система за квалификация и специализация на лекарските кадри.
Тази нова система трябва да позволява специализация и придобиване на специалност по оптимален начин без да натоварва допълнително финансово специализантите и да ги откъсва за продължително време от работното им място;
Стимулиране на качествени научни изследвания и разработки, гарантиращи пряка връзка между науката и практиката в областта на здравеопазването.
Модернизирането на системите на медицинско образование и на кариерно развитие в здравната сфера в Р България са част от дългосрочните мерки за обезпечаване на качеството на здравните услуги.
Профилактиката – основа на здравеопазването – но не само на думи
Създаване система за скрининг, регистър и ефективна диспансеризация на социално значими заболявания:
Сърдечно-съдови заболявания
Онкологични заболявания
Диабет
Редки генетични заболявания.
Вече има създадени действащи /с помощта на европейски средства/ програми за скрининг за определени социално-значими заболявания, с последващо създаване на регистър на всички досега съществуващи и новооткрити случаи на заболяване.
Всичко това предполага и реална ДИСПАНСЕРИЗАЦИЯ на пациентите, страдащи от едно или друго от горепосочените заболявания. Целта е не само регистрация, но и проследяване и активно лечение на установените вече заболявания.
Санкции за неявяващите се на задължителните профилактични прегледи – отпадане от системата на здравно осигуряване.
Майчино и детско здравеопазване
Предвид тежките демографски проблеми грижата за майките и децата би трябвало да бъде основен ангажимент на държавата, особено в сектор здравеопазване. За това държавата да осигури за сметка на бюджета на МЗ:
задължителна здравна грижа, изследвания и лекарства за бременните жени;
поемане разходите за лекарства на децата до тригодишна възраст.
Адекватна и ефективна лекарствена политика от страна на държавата
Лекарствената политика е ангажимент, по закон, на държавата. Правени са много опити за намаляване цените на лекарствата, в по-голямата си част – неуспешни и повечето – проформа. Сега действащият закон за лекарствените средства в хуманната медицина е сравнително добре структуриран, но би могъл да бъде и променен, така че да се даде възможност на държавата да формира по-отчетлива, ясна и резултатна политика с цел понижаване на цените на лекарствата. Три са възможните нормативни начини за това:
Диференцирана ставка на ДДС за медикаментите, които плаща публичния фонд – НЗОК и тези, които са на свободния пазар. Това е нормална европейска практика. В повечето европейски страни ДДС за медикаментите, които се заплащат от публичните фондове ДДС е 0%, а тези, които са на свободния пазар – от 5% до 15%;
Пределен размер на надценката за производители, дистрибутори и крайни разпространители. В момента размерът на надценката е фиксиран. Спокойно може да бъде „от – до“;
Задължително е НЗОК да провежда тръжни процедури за снабдяване с медикаменти. В момента НЗОК по закон договаря размер на отстъпка от ВЕЧЕ ОПРЕДЕЛЕНА ЦЕНА, което предполага много и чести нерегламентирани практики.
Държавата – не само регулатор в сектор здравеопазване, но и добър стопанин
Професионален подход при подбора и назначаването  на управители на държавните здравни заведения и управленските бордове към тях – не на партийната партизанщина.
Въвеждане на практика на сключване на мениджърски договори с управителите на държавните здравни заведения – формиране на възнагражденията им според резултата от дейността им.
Ефективен контрол от страна на принципала върху начина на управление на собствеността.

    Предложение за административни реформи в сектора:
Създаване на ново министерство към МС – сливане на МЗ и МТСП
Съчетаването на експертния потенциал на МЗ с експертния и огромен финансов ресурс на МТСП би било добра предпоставка за решаване на основните проблеми в социалната сфера, които са в основата на демографската криза в България. В този си вид МЗ като структура и липса на достатъчно финансов ресурс като бюджет спокойно може да бъде агенция към Министерство на финансите, но е и институция, която да формира адекватни политики в сектора.
Създаване на обща „Изпълнителна агенция за контрол и безопасност на храните и лекарствените средства“ като самостоятелна структура към МС.
   Такава структура съществува в редица европейски страни, такава има и в САЩ. Целта е пълен и ефективен контрол над всичко, от което зависи здравето на човека.



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha