Депутатите окончателно приеха промените в Закона за потребителския кредит, които целят да възстановят баланса между правата и интересите на банките и клиентите им. До миналата седмица, когато бяха гласувани промени, въвеждащи със задна дата таван върху годишния процент на разходите от малко над 50%, най-засегнати изглеждаха небанковите играчи, предлагащи бързи кредити. Сега повод за най-голямо недоволство отново имат банките.
Причината е новото изненадващо предложение на Янаки Стоилов (БСП), което беше прието. А именно всички промени да важат само за договори, сключени три месеца след обнародването, освен частта, засягаща таксите за предсрочно погасяване при ипотеките, които ще важат и за стари заеми. Това отваря възможността за клиентите да рефинансират задълженията си при поява на по-добри условия и стимулира конкуренцията между банките, но създава и сериозни рискове за кредитна война между тях, която може да дестабилизира сектора. "Въвеждането на това условие за вече съществуващи договори вероятно ще доведе до преразпределение на пазара и вносителите на законопроекта трябваше да направят оценка на размерите му", обясни Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.
Кой печели
Конкретният текст, за който се предвижда ретроактивно действие, гласи, че кредиторът няма право на обезщетение или неустойка при предсрочно погасяване на жилищните ипотечни кредити, когато са погасени след изтичане на една година от усвояването му, а преди това има таван от 1% върху предсрочно погасения кредит. Досегашната практика на банката е тази такса да е от порядъка на няколко процента, което наред с други транзакционни разходи около прехвърлянето (оценки на имоти, нотариални такси и т.н.) буквално блокираше пазара на рефинансиране.
Приемането на този текст със сигурно ще спомогне той да се отпуши. Клиентите вече ще могат при по-изгодна оферта по-лесно да се прехвърлят в друга банка. Това ще стимулира и банките да предлагат по-конкурентни оферти.
Същевременно обаче дори и без въвеждането му със задна дата премахването на таксите за погасяване е проблемно за банките. Логиката на банката е, че за да осигури дългосрочен ипотечен кредит (които достигат и 30 години), банката привлича дългосрочен ресурс и има разходи по-него (ако се финансира само с краткосрочен ресурс, носи много по-висок риск). Ако кредитът бъде погасен предварително, тя остава с фиксираните си разходи и реално ще понесе загуби.
Един от преките резултати от премахването на таксата ще е изчезването на всякакви продукти с фиксирани и преференциални лихви. Към момента много институции предлагат ипотеки с такива условия за първите няколко години, но след промените клиентите ще могат просто да се възползват от изгодните условия в началото и после да избягат към друга промоция.
И кой поема риска
При отпадането на таксите и по съществуващите договори рисковете се мултиплицират. То носи директни загуби за банките - например ако една институция е сключила наскоро договор с клиент, според който първите пет години той ползва преференциално ниски вноски, които след това се компенсират от по-висока лихва, сега тя ще трябва безпомощно да гледа как клиентът си ползва евтиния кредит за промоционалния срок и след това се премества.
Най-общо казано, отвързването на възможностите за рефинансиране отваря сериозни рискове за приходите на отделни банки. При наличието на сключен договор с конкретни условия банките нормално са си направили очакванията за лихвени приходи. Ако обаче клиентите намерят по-добри условия, те ще са принудени или да намалят лихвите, за да задържат клиентите, или да се примирят с отлив на клиенти. И двата случая за банките означават свиване на приходите.
В умерена степен този процес може да е здравословен - да засили конкуренцията и да направи банките по-ефективни. При свръхликвидността в системата обаче има опасност и процесът да е стихиен и да доведе до сътресения на пазара. Опасението на банкерите е, че ако някоя от банките на пазара реши да предприеме крайно рискова стратегия и да предложи много ниски лихви в опит да привлече клиенти от конкурентите си, сега те няма да имат възможност да ограничат отлива. Така и те ще са принудени да реагират с понижаване на лихвите.
Текущо това ще намали печалбите им или може да ги изведе на загуба. Истинският риск обаче може да се материализира в по-дългосрочен период - сега лихвите в ЕС са исторически рекордно ниски заради излятата ликвидност от ЕЦБ. В някакъв момент обаче те ще се покачат и тогава банките може да се окажат в капан от скъп ресурс и евтино раздадени кредити, което да ги изведе на огромни загуби и да заплаши стабилността им. Още повече че поради особеностите на валутния борд в България те практически нямат достъп до ликвидност от централната банка (БНБ може да действа като кредитор от последна инстанция само при системна опасност). А и другата промяна в закона, която им ограничава възможностите за едностранна промяна на лихвите, ще направи невъзможно този път да прехвърлят част от лихвения риск на клиентите си.
Сега таксата за предсрочно погасяване при ипотечните кредити е сериозна спирачка пред това да се случи рязко пазарно сътресение. Ако някой е решил да рискува прекалено много, останалите могат да го оставят, защото той ще повлияе само на новите кредити, а не на целия пазар. Без таксата за предсрочно погасяване това може да се разпростре и върху старите портфейли и тогава реакцията на всички банки ще е неизбежна. Дългосрочно това може да се окаже опасно за самите банки, защото поемането на прекалено ниска защита в момента, когато лихвените нива са ниски, в бъдеще може да се окаже много опасен капан.
А предвид на досегашните практики в банковия сектор и липсата на реакция на регулатора към тях, опасността да се появи такъв рисков играч не е за подценяване.
Въвеждането на такива драстични промени с популистки привкус без дебат, между четенията, без разчет за страничните ефекти, постепенно се превърна в парламентарна практика. При регулирането на банковия сектор и конкретно на 8.8 млрд. лв. ипотечни кредити това обаче може и да се окаже болезнено.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай