- Здравейте, Вие идвате от Екзарх Йосиф, как намирате това място от русенския регион. Тук имате и имот ….
- Посещавам го достатъчно често, за да изглежда перфектно. Ако трябва да бъдем честни, ако направим едни снимки например, след 5-6 дни как изглежда, няма такова място,нито едно село в Русенко, според мен- обработено и направено като за председател на Комисия по земеделие, например…
- Сигурно и кметът има някаква заслуга за това?
- Не, никаква заслуга… поне през последните 4 години…
- Добре, нека се върнем на причините за Вашето посещение…
- Тук съм за срещи с избиратели, с представители на местните партийни структури на БСП, със земеделски производители.
- Това не са Ви първи срещи хора като тези,какво питат хората председателя на парламентарната комисия по земеделие по места?
- Въпросите се разделят на две групи- какво ни предстои и какво да се очаква, тъй като 2014 г. е преходна. Дали няма сътресения в процедурите, в реда на кандидатстване. През 2015 г. започват доста различни начини на финансиране и подпомагане в земеделието.
Група въпроси са свързани с това кога ще стартира Програмата за подпомагане на селските райони.
И още една, свързана с въпроси по отношение на необходимостта законодателството да се промени… Факт е, че на тези срещи излиза липсата на информация. Причината е, че медиите търсят сензациите, а не въпросите, които искаме да разясним. Това важи особено за Закона за собствеността и ползване на земеделските земи, където бяха извършени сериозни промени. Оказа се, че информация няма, а той се дебатира вече повече от 2 месеца.
Друга група въпроси, които интересуват хората, е свързана с ливадите и пасищата. По време на управлението на ГЕРБ е намерен начин да се получават европейски субсидии и да се усвояват от хора, които нямат нищо общо със земеделието, с животновъдството, за което са предназначени пасищата и ливадите. Затова в Законът който предлагаме още тази година да се реализира, предвижда те да се получат без търг от държавния и общински поземлен фонд. Досега са обсебени около 1,5 млн. декара пасища, за което са получавали около 60 млн. лева годишно. Подобен е случаят и в Две могили, където фондация участвала на търг, която прави една минимална елементарна обработка, която струва 4-5 лева- косене на трева и получава по 30 лева минимум на декар и за необлагодетелствани райони в натура още 22 лева или 52 лева общо. А животновъдите в същото време нямат никакъв достъп.
Те ще сключат договор от 4 до 6 години. Оценката за плащане ще бъде от независими оценители на действащи пазарни цени. По този начин те ще бъдат подпомогнати и чрез плащане за площ. Единственото изискване към животновъдите са от съответното населено место и да покажат документи за това какъв брой животни притежават. Вкаран е и норматив до 20 декара на говедо /крава/.
Важно е да се отбележи, че този закон беше подложен на изключително голям натиск да не се приема…
- От кого?
- От всички според мен извън БСП, но тъй като имаше вече обществена нетърпимост към това, което се е случило, в парламента политическите сили решихме да направим процедура, която да гарантира прозрачност и от 2015 г. животновъдите да имат договори.
- А как стоят въпросите, свързани с картата на земите и реално съществуващите измествания на парцели?
- Става въпрос за една промяна в Закона за подпомагане на земеделските производители, която ще се гледа на второ четене в зала. Там е записано императивно, че пасищата не могат да бъдат преобразувани, защото те са публична собственост. Когато България през 2007 г. е влязла в ЕС, е влязла с определен размер пасища и обработваема земя. В случаите, когато пасищата са разорани, водят до санкции- и за държавата, и за земеделските производители. Затова се забранява разораването на пасища и преминаване в категория земи, а този, който го е направил, трябва да възстанови пасищата. Тяхното запазване е част от екологичната картина.
- Как и дали ще се стимулират на малките земеделски производители с по 1250 евро на декар? Има ли политическо решение това да се случи?
- Това е едно от изкривяванията на информация. Категорично няма такова политическо решение, поне от Коалиция за България.
Тази възможност съществува още от 2010- 2012 година. До 10 процента от директните плащания могат да отидат за подпомагане на малки земеделски стопанства. Но в България няма ясно определение какво е малко земеделско стопанство. Задължително условие е да са земеделски производители, регистрирани по Наредба 3, който да произвежда продукция не само за себе си, но и за пазара.
Не трябва да остава впечатлението, каквото вече има, че всеки, който има дворно място, ще получи и пари. Предстои да се уточни какво е малко земеделско стопанство и колко процента ще бъдат отделени за тази цел. Може да е плаващо- до 10 на сто- според анализ и информация може да бъдат 1-2 процента. Става въпрос за доста голям ресурс от 140 млн. лева. Трябва да се оцени и ефекта от подобно действие.
- А данък върху пустеещите земи ще има ли?
- Няма никаква насока, няма политическо решение да се въвежда данък „пустеещи земи”. Това излезе от едно мероприятие, тип конференция, на което министърът е отговорил на въпрос, че ще бъде създадена работна група. Не мисля, че на този етап това ще се случи. Основното възражение е, че данъкът не трябва да се приема и прилага като наказание. Той не може да бъде санкция спрямо някой, че има собственост. Още повече, че пустеещите земи в България вече са много малък процент. Още повече никой не знае колко са те, има ли ги и защо ги има.
- А има ли някъде пълна картина колко и каква обработваема земя има в страната?
- По принцип възстановената собственост е едно, земята, която се подпомага е друго. Възстановената собственост не се равнява на земята, която се подпомага. Ако има възстановена собственост 52 млн. дка, подпомагат около 36 млн. В най-добрите години по времето на социализма обработваемата земя е била 42 млн. дка.
- Лозарството и овощарството- ще се възродят ли като отрасли и каква помощ се предвижда за тях?
- Националното политическо решение предвижда от 2015 година от директните плащания да отиват за овощарство, зеленчукопроизводство и животновъдство, за подпомагане, обвързано с производството. Това означава, че само за произведена продукция ще има допълнително средства. Това решение го взема всяка страна, но тук Коалиция за България застава зад това, че заделените средства в случая трябва да са 14 на сто, 2 процента има за протеинови култури, която възможност също трябва да се използва.
Очаквам подкрепа, защото в случая става въпрос за производство, където е ангажирана работна ръка. А сега, като пример от Разградско- един арендатор обработва 17000 – 18 000 дка земя с 8 човека…
- Какво трябва още да се прави, за да бъдат насърчавани младите хора да започнат да се занимават със земеделие освен съществуващите до момента стимули?
- Трудно може човек да се занимава със земеделие само с информация, с каквото е чел. Той трябва да се въведе, да му се покажат стъпките, за да обръща внимание на това, какво излиза. Но най- вече трябва желание. В земеделието резултатът идва малко по-късно, трябва да се изкара поне до първия цикъл.
- Какво да очаква свиневъдството занапред, особено Русенския регион, където то е най-силно запазено или развито?
- За Русенска област видях, че миналата година по мярката „Хуманно отношение” е получила около 6, 5 млн. лева при 21 млн. лева ресурс. Темата тук е друга.
От ЕС идва продукция, която е с по-ниски цени поради различни причини, включително и по-високите субсидии. Това не дава възможност за конкуренция. По-голямата част от този внос е нерегламентиран, без данъци и без такси.
От началото на годината мобилните групи към Агенция „Митници” са задържали 200 камиона с такова месо. Влизайки на територията на България, тези автомобили трябва да се съпровождат до границата или до мястото, където трябва да се разтоварят. Оказа се, че това не става точно така и по този начин се подбива страхотно много нашето производство.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай