Любимецът на поколения българи Стефан Данаилов-Ламбо се завърна след няколко месеца отсъствие в пленарна зала. Депутатът от Коалиция за България и председател на комисията по култура в парламента води битка с коварно заболяване, но точно за Първа пролет зарадва колегите и репортери с появата си в кулоарите.
- Добре дошъл, г-н Данаилов!
- Ще ме питате ли нещо? Добре ли изглеждам? (смее се)
- Да. Страхотно и във форма. За Първа пролет сте тук.
- И аз се радвам за интереса. Колко е хубаво от време на време да изчезваш от политическото пространство, но най-интересното е, че аз не включих, че днес е първият ден на пролетта. Просто онзи ден погледнах, че на 19-и ми свършват болничните и съобщих вкъщи, че аз приключвам с болничните. Независимо, че могат да се удължат, тъй като моята битка продължава още. Но реших от 20 март да съм на работа, което пък съвпадна с първия пролетен ден.
През тези 4 месеца трябваше да стоя повечко у дома заради гриповете и имунната ми система. Наблюдавах много от вашата работа, вие ме информирахте добре, тук-таме субективно, тук-таме обективно. Отстрани е по-интересно да гледаш и много бързо разбираш как ти дотяга всеки ден да слушаш политики, остри препирни и конфликти. Може би в такава ситуация бях, когато човек прави преценка за живота си. Виждаш колко е по-добре да получаваш и да даваш положителна енергия, отколкото отрицателна.
И защото, наблюдавайки лицата на много от хората, които са днес в този парламент, някои познавам по-отдавна не само от политически пререкания, а чисто човешки. И у мен остава убеждението, че видят ли я тази трибуна - нещо им става. Не знам кога ще го осъзнаят, не им пожелавам да се разболяват, но е хубаво да си направят една вътрешна преценка и да се отървават по малко от това, което се случва. А то тепърва предстои, защото знаем, че има избори. Така че, извинявайте, но в един момент спрях да гледам политиките по телевизиите и в пресата, разбира се. И преминах на криминални филми и на смешни книги.
И много интересно, че попаднах на интересни книги на мои познати, които са преживели състояние като моето. В Париж бях взел книги на Рангел Вълчанов, Бог да го прости, за да ги предам на една приятелка. И зачетох отново от неговото отношение, неговата усмивка към едно лошо заболяване, което имаш. Една смешна преоценка, което казвам, че по ми харесва. Във всички случаи не мога да преценя доколко българското общество е заредено с позитивна енергия, а не с отрицателна. Извинявайте, но мен най-много ме тревожи това злостно отношение, което съществува в обществото и което не дава оттук (сградата на Народното събрание) и от другите сгради на "Дондуков" опит за позитивност и за някакво съглашателство в нацията. И няма да ни върви, за съжаление. Иначе - това е, идвам тук, любопитно ми е сега, даже измислих, че е най-добре да се плаща на депутати според говоренето.
В Италия, ако гледате италиански сериали, през цялото време звучи музика, която е авторска. И попитах режисьор: "Как се заплаща - само за час?". А той: "Не, всяка минута се плаща". Така че всяка минута се плаща на композиторите заради многото музика. Ако филмът е час и половина - час и 35 минути е музика. И днес се заслушах в зала, слушах разговорите, които се водеха. И прецених, че може би е по-добре тук да се плаща за дълго говорене. Защото излизат - говорят, говорят, говорят, говорят и нищо особено не се казва. Но на този принцип да се дават бонуси (смее се).
- Бюджетът на парламента ще стигне ли при толкова говорене?
- Само бонуси. Шегата настрана, макар че този живот трябва да се гледа и с усмивка.
- Снимате ли?
- Снимам непрекъснато.
- А покани за нови роли?
- Нямам нови роли, но получих една много интересна покана, на която не отговорих. Но понеже скоро, в неделя, ще ходя в една телевизия, моя братска телевизия - bTV, и там ще кажа много неща. Но това, което искам пред всички вас да кажа- нови роли, да!
Не мога все още да поема голяма театрална роля, тъй като сами разбирате, че положението все още е "битката продължава". Но иначе през цялото това време аз продължавах да снимам филма си "Фамилията". Никой от вас не дойде да види екипа, който в продължение на два месеца и половина работеше с маски заради мен. Всички мои колеги бяха все едно в болница, от най-обикновените работници, оператори. Само актьорите, с които си партнирам, бяха без маски. Особено уважение. И ти става драго от това, защото те знаеха и разбираха какво е моето състояние. Така че и това се помни.
- А каква е новата интересна роля?
- В новата интересна роля не мога да вляза, не се свързах с хората, но това е друг разговор. Въпросът е с един Хамлет, който в момента се реализира между Софийска и Благоевградска община. Двата театъра в София и в Благоевград. И понеже споделих с един от моите млади колеги, с когото снимаме във "Фамилията" - той се готвеше за кастинг за Хамлет. И аз му казах: "Виж какво, задължават ли ви да бъде от монолозите на Хамлет?", той казва: "Не". "Я вземи ролята на краля", отговарям му аз. Уникален е монологът на краля. И той ме пита: "Защо?". А аз навремето, като трябваше да играя Хамлет, много исках да играя краля. И ми беше мечта. Но тогава Асен Шопов каза: "Нямаме Хамлет, ти ще играеш Хамлет". А Велко Кънев, Бог да го прости - ще играе краля. И той това го споделил пред хората, че заветна мечта на Ламбо била да играе краля. И в един момент почнаха да ми звънят. А аз през това време съм в Париж. Разпнат срещу апарати, кървища и проверки... Но те решили, че като е заветна мечта, ще я реализирам, но така си и остана.
- Няма ли да приемете сега?
- Не, не може. Но на 22-ри другия месец се връщам и на сцената. Ще играя "Пигмалион". Ще поканя хората от болницата. И накрая искам да ви кажа следното - наистина нашето общество е физически болно, освен психически. Това видях в тези месеци, тъй като всяка седмица ходех в болницата и виждах много хора, които са с подобно или с по-тежко от моето заболяване. Това, което ми прави впечатление, е, че са млади хора. Млади хора, на които можеш само да им дадеш кураж. И в Националната хематология е крайно недостатъчно това, което имат като база. А, смея да твърдя, че лекарите, техниката, с която разполагат, не са на по-ниско ниво от френското. И не крия, че съм се заел всячески, с каквото мога, да повлияя да се замислим за разширяването на хематологията. От цяла България идват хора, пак казвам - старите някакси ще го преживеем, но това млади хора да изпадат в такова заболяване, а те са много, те са много...
- Водихте ли разговор по темата със соцлидера Сергей Станишев, със здравния министър д-р Андреева?
- На другаря Станишев вече му намекнах, защото аз съм подготвил всичко, имам стратегиите. Разбрах, че министър Андреева е поела ангажимент да се срещне с ръководството на болницата. Днес сме четвъртък и сега ще направя справка дали те най-накрая са получили покана да се срещнат. Добре е да бъдем единни, защото в това отношение нашата хематология наистина е напред. Аз имах възможност да замина веднага в чужбина, но от първия си контакт с проф. Михайлов и с целия екип реших, че ще остана в България. И че в България ще си проведа лечението. Нашите доктори имат нужда също от самочувствие. И аз видях все пак как един голям френски професор се отнася към проф. Михайлов, който е много по-млад от него - с уважение. Така че не крия моите послания и лобирания. Сигурно във всички сектори е така, но говоря за здравеопазването. Някои ще кажат: "Трябваше да ти се случи, за да вземеш мерки". Да, трябваше да ми се случи, за да видя с очите си в един дълъг период какво е. И в това отношение - шапка им свалям! Лекари факири и медицински сестри. Идете да ви дупчат ръчичките и през ден да вадят кръв и елате да видите какво става. Ще ви информирам допълнително за моите идеи за болницата, за да ми помагате. Но, пак казвам, дано се чуе от министърката на здравеопазването и да приеме тези двама ръководители на болницата по хематология.
- Ще се включите ли активно в кампанията на БСП за евроизборите?
- Зависи как се развият нещата. Лечението ми продължава, но ако имам възможност - с голямо удоволствие ще помагам, с каквото мога.
(Използвани са въпроси и от други медии)
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай