- Г-н Райнов, образованието е своеобразна дъвка, за която всяка нова власт се кани и реформира. Докъде са стигнали тези реформи и имат ли резултат?
- Смятам, че не са предприети адекватни реформи, които да доведат до очакваните положителни промени. От 2000 г. досега законодателството не е променяно, а реалността се променя постоянно. В системата на образованието работи Закон от 1991 година, който е вече с остаряла философия. Необходимо е той да е съобразен със съвременните изисквания…
- А какви са те?
- Преди всичко да се отговори на изискванията на родителите и на обществото.
- Някакви значими промени, които оставиха по-трайни следи като че ли единствено Даниел Вълчев направи?
- Да, по негово време като министър бяха извършени две големи реални стъпки. Едната е въвеждането на външното оценяване, а другата- делегираните бюджети на училищата. Необходимо е още да се прецизират начините за измерване и методиката за оценка на учениците.
- Какво по-точно имате предвид?
- Необходимо е, да не кажа дори наложително, да се вдигне летвата спрямо „тройката”. Знанията, срещу които се пише в момента тази оценка, са много нищожни. Не смятам че трябва да се преживява от родителите като нещо много страшно получаването на слаба оценка. Необходимо е правеният в момента компромис да намалява, като в гимназиалният курс вече трябва да е нулев.
- Като че ли и в образованието парите станаха водещи, по-скоро борбата на училищата за повече средства, загърбвайки основната идея- образованост?
- Има залитане в тази посока. Училищата искат да получат по-голям бюджет, по-високи заплати за учителите, като преследвайки тези цели се получава повишаване на неграмотността на учениците.
- Каква е държавната субсидия за издръжката на един ученик?
- Не мога в момента точно да кажа, но е между 1300 лева и 2600 лева в зависимост от специалността, която се получава.
- Говорим за неграмотност, как се контролира това положение?
- В момента се извършва външно оценяване на навършилите 4,7 и 12 клас. Регионалните инспекторати имат право да извършват допълнителни проверки. В Русе това се прави и 5,6 и 9 класове. Добре е да се знае нивото на учениците при преминаване в горния клас не само от учителите, които правят входящи проверки.
Сега приключи проверка по математика в пети клас…
- И резултати вече има ли?
- Все още не. Необходими са от 3 до 6 месеца, за да може да се анализират резултатите.
- Да погледнем нещата от другата страна. Смятате ли, че учителите получават добри заплати, достатъчна ли е, за да се привличат добри специалисти и педагози?
- На този етап и в това състояние на икономиката на страната определено да.
- А колко е средната заплата на учителите в Русе и региона?
- Средната брутна заплата е 770 лева. Но има един доста по сериозен проблем. От 4 години постоянно се увеличава средната възраст на преподавателите. Това доведе до запушване на системата след последните промени на Кодекса на труда. Всеки един преподавател сам решава кога да се пенсионира…
- Искате да кажете, че някой, който реши, може да преподава и на 80 години?
- Да, така е, и в момента имаме учители, които са на 68-69 години.
- А има ли интерес от страна на младите специалисти към учителската професия?
- Има, но няма свободни работни места. Смятам, че застаряването на учителския състав е пагубно за системата. Затова е необходимо да се прецизира законът в частта за педагогическите кадри.
- Много активно се заговори за дуалното образование. Бихте ли направили своя коментар по темата?
- Това, което се предлага, не е нещо ново. Повечето часове практика бяха залегнати в старите учебни преди 1995 година.
- За сегашното състояние на обучението на кадри за икономиката не е виновно само образованието. Тук са необходими малки промени. По- сериозно стои въпросът при бизнеса, дали е готов да приеме учениците в реална производствена среда. В момента много малко ученически практики се провеждат по предприятията.
Още в Закона за професионалното образование, който е от 1999 година е записано, че бизнесът участва в Областните комисии по заетост. За съжаление откакто съм началник на РИО, това не се е случвало.
Най-точна представа за това, което казвам, дава изследване на Стопанска камара, проведено в края на миналата година. 41 от участвалите представители на бизнеса са на мнение, че учениците не притежават практически умения. 29 процента смятат, че са неподготвени за работа в реална работна среда. 19 на сто- че не познават техниката в предприятията. 9 процента- че нямат умения за работа в екип.
И едва 4 на сто са на мнение, че имат слаба теоретична подготовка.
Но от миналата година се забелязва интерес към професионалното образование, макар и да се сравнително малък- 3,5 процента. Това е нещо в сравнение с предходните 10-на години, когато този интерес бе нулев.
Затова и сме заложили 10- процентов ръст на професионалните паралелки. Те са с 4 повече след основно образование и още 4- след 7-ми клас.
- Има ли специалност, която да доминира като интерес?
- Като че ли е естествено това да е компютри и компютърни технологии.
- Прави впечатление, че кандидат студентите не искат да учат в специалности заради математиката. Как стоят нещата в средното училище с този предмет?
- Математиката, а и не само тя, се преподава на академично ниво. Освен това си е трудна за изучаване наука. Необходимо е по-достъпно поднасяне на учебния материал, без изключение на учебните предмети.
- Напоследък се говори за мандатност на директорите на средните училища? Има ли необходимост от това нещо?
- Има моменти, в които един работодател не може да се освободи от некадърен ръководител. Според мен това е основна причина да се търси мандатност.
И сега има възможности да бъде освободен един директор, ако не си върши работата. Но ако все пак това се приеме, то мандатът не трябва да е по-малък от 7 години. Това е времето, за което един директор може да покаже реално възможностите си.
- Вие имахте определено сложни отношения, ако може по-меко да се изразя, с предишната областна управа. На какво се дължеше това?
- Няма да кажа някаква новина с това, че всяка една власт или управляваща партия гледа да си сложи свои кадри. Но няма да скрия, че такова явно противопоставяне не е имало досега. А колкото до причините, аз не съм инициирал тези отношения.
Димитър Райнов е магистър със специалност Физика и Математика. Завършил е Педагогическия институт в Шумен.
Започва работа като учител през 1981 година в с. Батин. Началник на РИО е от 1994 до 1997 г., и от 2002 година до момента.
Женен, с двама синове.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай