Какво не ви изненада през 2013 г.?
- Не беше изненада избухването на протестите през лятото. Още когато станаха модни "висящите" кафета, ми се стори, че протестът у нас също е станал висящ – може през март да стихна, но протестният потенциал остана висок и можеше да се предвиди, че при първия повод отново ще има протест. Така беше през пролетта – беше отминал зенита си един протест, но вече се знаеше, че обстановката е друга, хората се видяха силни, видяха, че могат да влияят, цяла поредица протести по различни поводи в 2012 и 2013 г. бяха променили облика на политическия живот. Беше ясно, че всичко може да послужи за спусък. Затова и фактът, че изборът на Делян Пеевски доведе до протести, не беше изненадващ. Е, самият избор беше.
Какво спечели и какво загуби страната през годината?
- Спечели гражданско образование. Загуби малко наивност.
Коя е оставката/оттеглянето на годината?
- На Ахмед Доган и на Иван Костов, разбира се. Но нито първата направи ДПС много по-приемливо в очите на мнозина, нито втората още е дала резултат, който да ни позволи да правим изводи. Затова ми се струва, че оставката на годината беше ловкото оттегляне на Бойко Борисов през февруари, което му спести ролята на "обект на гнева", запази остатъчния му политически капитал и му отвори пътя към победа на изборите.
Кой според вас е скандалът на 2013 г.?
- Нямаше скандал на годината, имаше година на скандала.
С какво ще запомните служебното правителство на Марин Райков?
- Извън случая с бюлетините в Костинброд, който трябва да бъде изяснен, служебното правителство вероятно ще се запомни с темата за пренасочването на държавните пари. Донякъде е добре, че едно служебно правителство се помни с малко – значи наистина е било служебно и ситуацията не е станала толкова извънредна, кризисна или драматична, че да му се наложи да управлява по-дълго или да пипа по-радикално. Но да напомним: обществото ни заслужава яснота по казуса с бюлетините.
Какво успя да свърши новото правителство? Къде се провали?
- Успя да се задържи, а в днешната политическа ситуация в страната, това е успех. Успя да развие разбираема икономическа логика на работа, насочена и към уязвимите, и към бизнеса. Дали това ще даде резултат – предстои да разберем. Провали се в публичния си образ – загуби морални аргументи, не успява да даде ясен хоризонт, програма и бъдеще време, не успя да наложи интерпретацията за това, че е експертно.
Справи ли се президентът с предизвикателствата, които му поднесе тази година?
- Основното предизвикателство пред него е намаляващата популярност на институцията. Всеки път, когато действащ президент е заемал ярка позиция в условията на противопоставяне, е рискувал част от подкрепата си. Президентът успя да съхрани личен и институционален авторитет около протестите през зимата, но нямаше как това да се случи през лятото. Причините бяха и собствени имиджови грешки, и сериозна атака отвън.
КСНС преди седмици напомни отново за потенциала на президентската институция. Особено важно е тя да съхрани доверието в себе си – защото във време на взаимно изтребление на авторитети, ще трябва да се намери някакъв остров на легитимност.
Коя е голямата промяна в политиката?
- Неусетна е, но ще си даваме сметка за нея в годините напред – като че ли си отива цял период в политиката ни. Както някъде след 2001 г. осъзнахме, че двуполюсният модел си е отишъл, сега вече знаем, че той беше наследен от циклично нахлуване на ярки популистки проекти и патови ситуации. 2013 г. може да се окаже краят и на това и в идните години да наблюдаваме много по-прояснена политическа карта – с една партия, която говори на възрастните и слабите, с една, която се обръща към хората в големите градове, с една по-елитарна и т.н.
Да, партиите ни не са особено приятни, но попитайте и хората в Западна Европа, например, дали партиите са нещо приятно. На хоризонта няма нов огромен месиански проект (не че няма търсене и не че няма да има опити) и това говори, че бързите политически печалби вече не са толкова лесни, а защо не – и за някакво обществено помъдряване. Занапред пак ще се налагат не особено въодушевяващи коалиции, но какво по-нормално от това? На всичкото отгоре партиите бяха ударени през пръстите от протестите през тази година.
Като събрем всичко казано, изглежда, че 2013 г. може да е нещо като революция към скучност. Чак ме е страх да го кажа, но 2013 г. може да се окаже път към нормализация. Нещо като излизане от закъснелия и тежък пубертет на политическия ни живот. Разбира се, разказвам оптимистичния вариант.
Коя е голямата промяна в обществото?
- Стана по-видимо. Малко по-сърдито. И вероятно сега е доста по-разочаровано. Защото поводите за протести са си живи и здрави – партии, монополи, правителство и пр. си стоят. Много хора в България чувстват ставащото като загуба – ето надигнаха се хора и пак нищо. Аз, обаче, си мисля, че в дългосрочен порядък 2013 г. е печалба – дори само заради гражданската активизация.
Как оценявате първата година на новия патриарх?
- Внесе авторитет. И данните за доверието в църквата го показаха месец след месец. Последните скандали в църквата, обаче, говорят за тежки проблеми.
А първата година на новия главен прокурор?
- За пръв път от много години насам се раздвижиха сериозно показателите за доверие в прокуратурата – това се дължи на активното публично присъствие на Сотир Цацаров. Имаше период, в който Росен Плевнелиев и Сотир Цацаров бяха останали единствените видими личности на политическата карта, незасегнати от общото потъване на авторитетите. По-късно, обаче, и двамата май бях наредени в очерталите се два лагера и започнаха да търпят негативи от това.
Коя тема/събитие незаслужено остана извън медийното внимание?
- Бюджетът за 2014 г., например.
Нова мода в Русе: Масово се увреждат патрони на брави на входни врати
Броят на повредените за 20 дни вероятно е над 1000, за 5 часа един патрон е „ремонтиран” 3 пъти
Румен НИКОЛАЕВ
Масово увреждане на патрони на брави на входни врати отчитат ключарите в Русе. Само в едно ателие в период на 3 седмици са били викани да ремонтират близо 100 брави.
Днес подобни инциденти са наблюдавани както в центъра, така и в ж.к. „Дружба”.
Няма пожален вход, коментират специалистите. Дори дават пример- от 12 до 17 часа трима различни собственици на апартаменти в един и същи вход са носели патрона на входната врата, за да бъде „ремонтиран”.
Странното е, че навсякъде дефектът е един и същ- счупена пластмасова бъркалка за кафе.
Съмнения пораждат извършители да са хора, които имат отношения с фирмите, които поставят чипове.
Въпреки съветите на ключарите гражданите да подадат жалба в полицията, там никой не е дал подобен сигнал.
Отстраняването на „повредата” струва 15 лева.
От полицията обясниха, че без жалба няма как да се предизвика проверка за случилото се. Затова ченгетата призовават при подобни инциденти да бъдат сезирани правоохранителните органи по надлежния ред- за нанесена имуществена вреда. Най- правилно е това да правят домоуправителите, както изисква Законът за етажната собственост.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай