Русенският университет е партньор в Клъстера „Автономна платформа за граждански въздушни услуги“, чиято цел е да внедри у нас използването на безпилотни летящи платформи-дронове в контролирана въздушна среда. Това съобщиха на пресконференция във висшето училище инж. Явор Йотов, ръководител на клъстера, и проф. Михаил Илиев, ръководител на научния екип на университета, който ще участва в разработването на технологичната платформа. В пресконференцията участваха още доц. Георги Христов от изследователския екип, бизнесмените Венцислав Колев, Андриан Йотов, инж. Венелин Молнар, инж. Петър Костадинов, Тодор Томов и Нено Бончев от „СМК Приста“, също партньор в клъстера.
Безпилотните летящи платформи не са нещо ново, но участниците в клъстера ще създадат иновативна технологична разработка, като обединяват в единна платформа различни системи: за фотограметрия, GPS, картографична дигитализация и сканиране, система на база на радари, LiDar (Light Detection and Ranging) система за създаване на 3D образи на сканираните области. Целите на клъстера са фокусирани върху развитието на комбинациите и интегриране на резултатите в конкретни клиентски модули и системи. Например за организация, която следи състоянието на въздуха и въз основа на тези данни предприема мерки за опазване на околната среда, ще е нужен ежеседмичен вертикален анализ на въздуха в критични от замърсяване зони и вграждането на резултатите в съответен програмен продукт.
Засега в България към безпилотните платформи за видеонаблюдения и изследвания има само любителски интерес. А възможностите на тези технологии са с много широк спектър.Те могат да се използват в Гражданска защита, археологията, метрологията, урбанистиката. Чрез тях се прави въздушно видео заснемане, видео наблюдение и контрол на достъпа, картографиране и анализ на среда, дигитализиране на графични карти на подземна инфраструктура.
При фотограметрията се използва двойка стерео образи, които покриват приблизително дадена област за получаване на стереоскопичен модел. Обикновено се правят въздушни 3D снимки и така се създава източник на цифрова геопространствена база данни. Резолюцията при тях е висока и точността при определяне координатите на обекти е голяма.
За изследване на области и директни измервания е предназначена Глобалната позиционираща система (GPS), която използва станции и предаватели. Има много голяма точност при определяне на позиции. Затова чрез нея се измерват малки области, например места в заселени райони.
За картографичната дигитализация и сканирането се прилагат растерни и векторни техники за преобразуване на съществуващите карти върху хартия в цифров формат. Тази техника се използва основно за дигитализиране на графични карти на подземната инфраструктурна мрежа, каквито са например ВиК мрежите.
Радарните системи постигат много висока резолюция благодарение на сателитна технология. Те наблюдават земи, сгради, водни басейни, пристанища и т.н. от височина и от космоса. Изключително ценни са за картографиране на урбанизираните райони.
LiDar системата интегрира лазерен скенер, GPS система и инертна навигационна система. Може да реконструира автоматично сгради и други обекти и да създаде 3D карта на заселената област.
Клъстерът е създаден през април тази година от 9 организации - една от София, две от Бургас и шест от Русе. Седем от тях са бизнес дружества. Дейностите му се се финансират в рамките на спечелен проект по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“. Най-важната дългосрочна цел на клъстера е да положи началото и да постигне устойчивост в развитието на този нов за България бранш.
На пресконференцията беше направена демонстрация с безпилотен летателен апарат, чийто видеоматериал беше излъчван в реално време пред участниците.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай