България изтегли по-малък от планирания външен заем, като постигнатата доходност е близка до очакванията, пише "Капитал Daily". Накратко - взетият дълг от типа schuldschein е за 290 млн. евро и е с три различни матуритета. Обемите са съответно 30.5 млн. евро при годишна лихва 3.397% за 7-годишния заем, 103.5 млн. евро с лихва 4.10% за 10-годишния заем и 156 млн. евро при 4.60% годишна лихва за 15-годишния заем.
Инвеститорите в новия външен дълг са основно германски пенсионни фондове и застрахователи, български банки са записали почти 19% от заема, като има и малка част, поета от австрийски финансови институции.
Средствата се взимат за финансиране на дефицита и бюджетните плащания до края на годината. Всъщност финансовото министерство съобщи официално за приключването два дни след реалното постъпване на парите. Това се видя във всекидневния бюлетин на Българската народна банка, в който на 11 декември е отразен превод по валутни сметки на близо 775 млн. лв. В него се посочва, че средствата идват основно от емитирането на държавен дълг в евро.
70 млн. евро по-малко
Най-голямата въпросителна в заема е защо размерът му е по-малък. Финансовият министър Петър Чобанов бе упълномощен да емитира книжа на стойност до 360 млн. евро, или 705 млн. лв. Официалното обяснение е, че "инвеститорското търсене превиши максимално определения размер на заемите, но предвид високото търсене на ДЦК на вътрешния пазар и лимитите за държавния дълг Министерството на финансите реши да одобри общ обем от трите заема в размер на 290 млн. евро".
Неформалните реакции обаче са, че не е имало достатъчно интерес. "Заемът тип schuldschein е различен от облигациите, там се преговаря директно с инвеститори и не може да се отчита огромно презаписване", коментира финансист. По информация на вестника в случая търсенето е било от порядъка 380 - 400 млн. евро, но при част от инвеститорите е имало нужда България да изготви допълнителни документи. Вместо това, а и заради местното търсене на ДЦК министерството е свило първоначалния обем.
Доходността
През ноември агенция Reuters публикува границите на очакваната доходност и те бяха следните: по 7-годишния заем тя варира между 170 и 190 базисни пункта над mid-swap (лихвен индекс, над който се прибавя надбавка за кредитен риск); по 10-годишния заем доходността се предполагаше, че ще се движи между 3.90% и 4.10%, а по 15-годишния - 4.40% - 4.60%. Както се вижда от огласените данни, инвеститорите са поискали доходност, близка до горната граница на зададените рейнджове.
Дори и такъв обаче, резултатът може да се счита за благоприятен за страната, която само ден след финализирането на процедурата по заема получи намаление на перспективата пред кредитния рейтинг, придружено с предупреждение, че в следващите две години може да има и понижение на самия рейтинг.
Таксата за обслужване не беше обявена, но практиката е тя да е малко по-голяма, защото заемът не е ликвиден. Таксата за обслужване на последната емисия на външния пазар (пласирана през 2012 г., когато финансов министър беше Симеон Дянков) беше 0.05% от размера на бонда. Финансисти коментираха, че положителната част от новината е, че държавата диверсифицира плащанията по дълга и си осигурява достатъчно време, за да го рефинансира. Най-силната критика към заема пък беше, че това е по-непрозрачен начин за взимане на финансиране. Най-ключов обаче остава въпросът дали честото теглене на дълг от сегашното правителство не удря стабилната досега макроикономическа ситуация в страната.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай