Европейският бюджет не е средство за водене на макроикономическа политика и запълване на дупки в бюджетите на национално ниво, а възможност да се реализират ключови инвестиции по време на криза. Новата многогодишна финансова рамка (2014-2020 г.) действително намалява за първи път в историята на ЕС, но същевременно внася повече разум, контрол и възможности за ефективно развитие на европейските региони какво в новите, така и в старите държави членки. Около тази теза се обединиха европейски депутатите и експерти в рамките на дискусията „Парите на Европейския съюз — бюджетът за следващите 7 години“, която се проведе в Информационното бюро на Европейския парламент на 14 декември.
„Бюджетът на ЕС не може да реши проблемите с безработицата и конкурентоспособността. Тези средства не трябва да се превръщат в олимпийски спорт, в състезание за това колко можем да усвоим, а трябва да мислим за това какъв ще бъде ефектът от тях“, категоричен е Ивайло Калфин (С&Д), който е и докладчик по многогодишната финансова рамка на ЕС. Той обърна внимание на нововъведенията в споразуменията за партньорство със страните членки, които въвеждат много допълнително условия за достъп до европейските фондове. На първо място, правителствата са поставени пред предизвикателството да усвояват средства само при провеждане на реформи в ключови сфери, като например тази на здравеопазването. Второ, ЕС си оставя възможността да спира фондовете за страните, които водят неразумна макроикономическа политика , което, по думите на Калфин, е контрапродуктивен механизъм, тъй като замразяването на средствата за страни с големи финансови проблеми само би ги задълбочило. В тази връзка, по инициатива на европейските социалисти се предвиждат специфични социални параметри – за държавите с много висока безработица и ниво на бедност, или значителен икономически спад, механизмът няма да се прилага.
Андрей Ковачев (ЕНП) подчерта, че консервативният дългогодишен бюджет на ЕС ще бъде ревизиран през 2016 г., изразявайки надежда, че дотогава кризисният манталитет ще е поугаснал и средствата ще бъдат използвани в едни по-добри времена в икономическо отношение. В противен случай, ако ограниченията се запазят, съществува опасността стратегията Европа 2020, която е пряко зависима от успеха на Кохезионната политика, да последва съдбата на провалилата се Лисабонска стратегия.
Според Ковачев, обвиненията, че административните разходи (6.4% от бюджета) са твърде високи, са популистки. Той обърна внимание на притесненията в Брюксел относно финализирането на споразумението за партньорство с България, като за пореден път акцент бе поставен върху съмненията за успеха на новата оперативна програма „Наука“. „Трябва да се направят мерки, които да носят резултатност. Същевременно, не можем без базисна инфраструктура да влезем в дигиталната ера. Имаме много да наваксваме, а това е шансът ни до 2020 г. жизненото ни равнище да бъде съизмеримо със средностатистическото в Европа“, подчерта евродепутатът.
По думите на Владимир Уручев (ЕНП), основните проблеми на ЕС, на които трябва да бъде даден адекватен отговор в новата финансова рамка, са тези с младежката безработица и слабият предприемачески дух. „В бюджета има необходимите послания, но за да се превърнат те в действия, трябва ангажимент и административен капацитет в държавите членки“, заяви той.
В дебата се включи и бившият министър на еврофондовете и депутат от ГЕРБ Томислав Дончев (член на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове в НС), който подчерта, че многогодишната финансова рамка е признак за това доколко Европа вярва в себе си. Фактът, че европейските институции се договориха за сумата от около 960 млрд. евро при предложени над 1 трилион, сам по себе си показва, че ЕС все още си няма достатъчно доверие. Същевременно се прави целенасочен опит да се осъществи една по-добра координация между страните членки, като се намалява свободата на държавите в това как да разходват средствата, въвеждат се предварителни формули. По думите на Дончев, част от вписаните реформи са изключително тежки и той е скептичен доколко българските управляващи ще имат смелостта да ги придвижат.
„Не трябва да противопоставяме едни приоритети на други, например инфраструктура на иновации, образование. Формулата на успеха минава през добре балансирани инвестиции във всички сектори“, убеден е Дончев.
Икономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев коментира, че вижда придвижване в посока рационализация на бюджета, съсредоточаване върху конкурентоспособност и развитието на човешкия капитал. „Този разум е резултат от кризата – кризите са горчиви, но са хубаво нещо – период на вразумяване“, посочи той. Според него, фактът, че с европейския бюджет не може да се прави фискална политика, е огромно и дългосрочно конкурентно предимство на ЕС в състезанието с гиганти като Китай и САЩ, които допускат огромни дефицити.
Николай Вълканов, икономист в Института за пазарна икономика предупреди, че 15-те млрд. лв. за селско стопанство за следващите 7 години, отпуснати на България, са ужасяващо висока сума за малка страна с малко селско стопанство като България. „Този огромен обем средства може да реши много проблеми, но и да създаде нови за земеделието. Новата ОСП е много по-гъвкава и от България зависи ефективното ѝ управление. Трябва да си вземем поука от предходните 7 години и да разпределяме средствата равномерно. Сега обаче, България много се бави с концепцията си за начина, по който ще отговори на тази гъвкавост, като голям проблем е, че решенията ще се вземат изцяло на политически принцип и ще получи този, който вика най-силно, а не този, който има най-голяма нужда“, коментира още той.
Обща информация за МФР 2014—2020
МФР посочва годишни тавани на плащанията на различните политики за многогодишен финансов период. Годишните бюджети на Европейския съюз се приемат въз основа на МФР. МФР за периода 2014—2020 г., одобрена от ЕП, възлиза на 960 милиарда евро за поети задължения и 908 милиарда евро за плащания (при цени от 2011 г.). Основна цел на МФР 2014—2020 г. е да се избегне повтарящият се недостиг при плащанията, който затруднява Европейската комисия в изпълнението на нейните правни и финансови задължения през последните години. В тази връзка, държавите членки се споразумяха да се добавят още 3,9 милиарда евро към бюджета за 2013 година. Основно място заемат различните програми на ЕС за заетост и образование при младежите, като акцент се поставя и върху създаването на „Младежка гаранция“ в размер на 6 милиарда евро.
Бюджет 2014 г.
Бюджетът за 2014 г. е резултат от споразумение между Европейския парламент и Съвета на министрите. Неговият общ размер е 135,5 милиарда евро, като са добавени 500 милиона евро за плащания. Размерът на ангажиментите възлиза на 142,6 милиарда евро, в съответствие с предложението на Комисията по бюджетите на ЕП. За първи път бюджетът е по-нисък от този за предходната година с почти с 6%. Въпреки строгите икономии, повече средства са предвидени за политиките за растеж, научни изследвания, образование и иновации, хуманитарна помощ в Близкия изток и компенсиране жертвите на катастрофалните наводнения и суша през 2013 година.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай