Проф. Пантев, дебатът за образованието и науката тече постоянно. Аз изразих мнение, че от 1992 година насам всички правителства работят за създаването на гласоподаватели, а не на специалисти. Какво е вашето мнение?
От 1992 година се води един дебат - смутителен. Основния въпрос е образованието и науката услуга ли са или добродетел, или ценност. Ако за науката можем да кажем, че има обществената роля да направи конкретния живот на конкретната човек по-добър в образованието това е малко по- различно.... Иначе трябва да си малко по-образован, за да навлезеш в науката.
В това отношение можем да кажем, че образованието във всяка страна не може да бъде оазисът в пустинята. Ако страната изостанала, ако е деградирала... до колкото знам нито в Судан, нито университета в Харту не е най-престижния университет и в това отношение не можем да построим един изкуствен замък на брилянтно образование в една страна, която първо е разтресена от комерсиализъм, от недоволство, от гняв, от все още анонимната корупция и прочее. Така или иначе може да се направи някакво изключение с огледа на нашите традиции още в предосвобожденската епоха. Има такива малки изключения – например Куба е малка страна със световно здравеопазване, Пакистан също. Така че целта на тези добронамерени дискусии е да покаже какво може да се направи в рамките на тези стеснителни обстоятелства и условия в които се намира нашата страна. Ние не може да чакаме тя да стане богата и тогава да имаме добро образование, защото до тогава всички ще бъдат прости. Има една немска поговорка - „който се ражда беден умира глупав”. Тя е много важна за нас. Ние не може да разчитаме само на елитно образование по простата причина, че то е много комерсиализирано. Тук не става дума само за учители и студенти или за преподаватели и ученици.
Става дума за това, че един преподавател станал такъв, още не означава, че е най-възвишената фигура в нашето общество. Самите те не винаги са квалифицирани. Самите те много повече се занимават с комерсиална дейност – печелбарство от колкото с наука. Много добре го каза професор Борисов, че между преподавател и преподавател има разлика. Не може да има гостуващ професор. Не можа да ходиш на 5 места от Варна до Кърджали и от Русе до Перник и да преподаваш дори ако си добър. И на бързо да си вземат часовете и да претупваш препитаването на студентите и така се получава един омагьосан кръг. Идват прости ученици в университета, а ние сме подготвили тези, които им преподават. И като идват простите ученици в университета, ние ги правим още по- прости студенти.
Тук идва мястото на въпроса за броя на университетите, които сега са 53, на фона на десетина университета и института общо преди 10 септември 1989 г., нормално ли е това?
Бяха малко, на до учиш в тях беше много престижно. Имаше и строителни, и технически, и химически институти, в които се преподаваха знания, независимо от всички ограничителни идеологии. Тогава се преподаваха професионални умения много по- качествено.
Сега идеята е всеки преподавател, вайкайки се от ниската си заплата, да преподава на пет различни места. Разбира се, не можем, това чухме и от доклада на професор Борислав Борисов /почетен ректор на УНСС/, и да се сравняваме с Оксфорд и Кембридж. Никога не сме били и никога няма да бъдем Оксфорд и Кембридж.
Въпросът е да се даде едно образование, което все пак да предпази от невежество нашите деца и бъдещето поколение, защото няма нищо по-опасно за едно общество от простия човек. Той е склонен към възприемане на варварски идеологии, той е склонен към престъпление, той е склонен към повличане в разни спорадични идеи за водачи, за фюрери, за вождове и целта на образованието е поне в тези рамки, в които се намира нашето „Отечество любезно” все пак да изкара малко по-грамотни хора. Не може да гледаш студентка от някой университет и то столичен, да каже че столицата на Англия е Белгия и някакви умопомрачителни .... ако има нещо полезно в тези игри там по телевизията ( също са силно комерсиализирани) това е че се показва колко прости хора днес, не само, че живеят добре ами и манифестират популярност и в същото време колко интелигентни тихи хора не напористи живеят едно мизерно ежедневие
Все по-често слушам хора, които се занимават с бизнес и са добре финансово, да казват „откраднаха на хората усмивката” през последните вече 25 години. Вашият коментар?
Усмивката е част от едно битие, при което завистта, неудовлетвореността, идеята, че заслужаваш много по-добра съдба от съседа си, те кара да си злобен и поради това, както вече казах, податлив към насилие и отношение към насилие. И друг въпрос- говорейки за бизнесмени и за общия климат в нашето Отечество. Ако един бизнесмен напише едно заявление за кредит с 3-4 правописни грешки банката няма да се впечатли от това, че той е неграмотен. А от това колко залага като ипотеки и колко ще спечели от него. Така че има едно, ако не презрение, то снизхождение към образованието.
Ако примерно ти знаеш наизуст руски или английски поет, това не ти дава предимства в жизнената среда. И това до голяма степен обяснява защо повечето хора гледат на дипломата като един документ, с който да кандидатстват някъде, но не непременно да станат богати и в този смисъл, често пъти, хора тъкмо завършили университета веднага ги пращат на обучение допълнително, защото въпреки университетския курс, те не са получили тези практически или умствени способности….
… да учат история на компютрите вместо да придобиват практически умения.
Честно, няма нищо укорително в компютрите, но компютърът не мисли, компютърът не изобретява. Той контролира изобретението. Компютърът не може да опише един есенен дъжд, поради тази причина нашата тревога, че може би именно тази материализация на нашия свят ще направи хората много лесно податливи към лудване. Дали е към местен водач, дали е към мода, към парите, сами към себе си, но ние трябва да направим нещо. Трябва самия преподавател да е добър, дали е университетски, дали е учител трябва най-напред да бъде добър, а след това да изисква.
Аз съм трето поколение даскал, който в същото време и учи и внедрява и някакви морални стойност и качества. Не може вечно да упрекваме, че децата са ни неграмотни, а ние нямаме нищо общо с тази работа. Мисля, че имаме много общо.
Всичките тези ненавести, които са натрупани към политическата класа у нас, са основателни, но не са единствени. За положението в България не са виновни само политиците. Знаем, че всичко от движението по магистралите и улиците, качеството на нашите храни, които са станали най-лошите на балканите са виновни и другите хора. За това има един естествен въпрос – кой праща всички тези политици в парламента? Те не идват нито от Венера, нито от Марс, нито от Юпитер. Те идват с гласуване, те идват по един горе- долу нормален начин.
Навлизаме в Параграф 22 - избираме ги, защото няма кого друг да изберем, няма други предложения на тезгяха. ..
Може и така да се каже, но не може вечно да се казва, че електоратът не е виновен. Не е! … Е, и електоратът донякъде е виновен. Ако много се главиш от някого, иди и гласувай против, пусни бяла бюлетина, изрази по някакъв начин отношение, но не може вечерта да гласуваш за един, а на сутринта да кажеш, че той не е бил такъв какъвто го мислиш.
Вие помните с какво възхищение беше приет например Симеон Сакскобургготски. След което стана от осана до разпни го. Така стана и с бившия премиер Борисов. Той беше супермена на българските медии, сега пък е отговорен за абсолютно всичко. Което показва колко нестабилно е нашето обществено мнение. Колко нестабилна е медийната ни политика.
Има ли политическа култура българина?
Има политическа култура. Но той не може да види нищо в перспектива. Когато избираш един политически деец, трябва да знаеш какво може да направи в близките 3 години, не три месеца.
Знае ли избирателят какво трябва да иска от политиците?
Колкото знае… Ако е овца и слуша на всички фантастичните обещания, че ще има 1000 лева пенсия и прочее… Че тук са живеели най-великите личност във вселената и че сме център на Вселената и сме солта на земята, нека да си вярва, но след това на другия ден да не се вайка, че не било така. Основният мотив в нашето поведение е нашето поведенческо отношение, че аз гласувах за него, па то каквото излезе. Всякаква липса на политическа култура е фатална. Но ние сме късметлии, че все пак имаме държава, защото с тази ненавист нещата биха изглеждали далеч по-зле.
Като че ли не съм съвсем съгласен с Вас. Погледнете Румъния, погледнете другите съседни държави – такова неуважение към властта от народа или неуважение на народа от властта няма….
Това у нас е било винаги. Сега разказват, че между двете световни войни България е била най-динамичната страна, че София била като Виена. За Русе може да се каже, че е европейски град и да бъде изключение, но не е правило.
Има едно разрушително отношение към държавата. Може би основано на тази порочна безсмъртна наша черта – завистта. Вижда се и какво е отношението към парламента, когато сме в парламента – парламента е прекрасен, когато сме вън от парламента – за нищо не струва и трябва да бъде щурмуван. Извинявайте, но такава система на отношение, много беди ни е довела до главит4е и вероятно ще ни доведе и други.
Една препоръка, желание, какво бихте отправили на българите като нация?
Аз нямам самочувствие да се обръщам към българите, защото аз съм българин и кой съм аз? Преди да промените другите, променете себе си, защото нашият голям философ Петър Данов а и Лев Толстой са казвали горе-долу същото. Не гледайте паницата на другия, а най-вече помисли дали тази паница, която имате, я заслужавате.
Аз си спомням много учители по време на стачката преди 2-3 години много от тях говореха на диалект, много от тях бяха си написали лозунги с правописни грешки, искаха сто на сто увеличение на заплатите. Представяха се за най-възвишени личности и с най-възвишената професия, а говореха само за пари. Това според мен трябва да се поправи, защото учителството, както лекарите, това е повече призвание, от колкото печалба.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай