- Г-жо Буруджиева, една от основните критики на БСП към кабинета за 100-те му дни е липсата на публичност. Това ли е основният проблем според вас?
- Така е. Публичността и обясненията не са пиар. Политическата комуникация е двустранен процес. От една страна, политиците трябва да могат и са задължени да обясняват какво правят, защото то може да се случи само със съдействието и разбирането на гражданите. От друга, гражданите трябва достатъчно свободно да казват на политиците какво искат. Важно е и как се води дебатът, чуваме ли се, какви са средствата. И оттук стигаме до нещо, което винаги съм казвала - липсва ни дебатна култура. Трябва да се учим от малки да изразяваме позицията си. Не е въпрос дали говорим правилно, или не, а дали можем да формулираме позициите си, и то така, че да разговаряме с другия, а не просто да му набиваме с канчето. Огромен път имаме да извървим в тази сфера и трябва да го направим, ако искаме да говорим за демокрация, да се чувства различно обществото. Защото каквото и да направим в материалната сфера, ако не умеем да артикулираме своите позиции и искания така, че другият да ни чуе, но и да го привлечем на своя страна - нищо няма да стане.
- Какъв съвет бихте дали на премиера в тази посока?
- Първо да започне да говори. В политиката е така, особено в медийното общество, в каквото се намираме и ние - ако не си в медиите, просто те няма, все едно нищо не правиш. Освен това България е парламентарна република и ако искаме да е такава, трябва да разберем, че нещата произтичат от парламента, включително и премиерът. Но липсата му в медиите независимо от срещите, които прави с протестиращи, със съсловия, от обиколките му из страната, не могат да създадат общото усещане, че има министър-председател. Което само по себе си се отразява и на това как се интерпретира какво представлява той - дали взема самостоятелно решенията. Неслучайно колкото повече той липсва, толкова повече се задълбочава разговорът Кой? Това е нормалният ефект в едно медийно общество.
- По повод на тезата ви ще дам пример с темата за Пеевски - 3 месеца продължава да се задава въпросът кой го е предложил за шеф на ДАНС. Защо?
- Няма да затихне този разговор, защото предложението за това назначение раздели обществото. Най-интересното беше, че дори тези, които гласуваха "за", бяха на страната на онези, които протестираха срещу него. Така че, бих казала условно разделени.
- Но защо вече толкова месеци Станишев и Местан се страхуват да признаят кой е предложил Пеевски?
- Станишев го каза.
- Да, единия ден каза: ДПС го предложи, но на следващия заяви, че е съвместна кандидатура. А пък Местан обяви, че Станишев нещо се е объркал.
- На тези въпроси трябва да отговарят хората, които са вземали решения. Когато е въпрос на криза, а решението за Пеевски беше кризисно, правилото е, че трябва бързо да се даде ясен отговор. Затова ще се говори още дълго - защото каквото и да се каже след това, остава усещането, че все не е това само защото не си дал навреме ясен отговор. Много е важно да не пропуснеш момента да направиш или кажеш някои неща. Каквото и да се каже, пак ще има неудовлетворени. И пак ще се задават въпроси.
- Тази кандидатура отключи протестите, които продължават вече 3 месеца. Имате ли притеснения, че с настъпването на есента те ще се засилят?
- Единственото, от което имам притеснения, е да не се вземе грешно решение, което да предизвика протести срещу себе си. Това трябва да е постоянното притеснение на всеки политик, за да внимава какво върши.
А протестите сега продължиха дълго, защото от първоначалното им вдигане по конкретен повод бързо се изведе етикетът "Това управление ще прави нещата, от които казваше, че ще ни спаси", което ги подхрани за известно време. За съжаление, с напредване работата на правителството протестиращите се отказаха да оценят какво прави или не то, дали действа в услуга на монополите, или не, и затварянето на аргументите само в назначенията, а не в действия, решения и закони, е обективната основа, която ерозира самите протести.
- Чия беше идеята за контрапротестите в подкрепа на кабинета, което се оказа печеливш ход на БСП?
- От самото начало имаше напрежение в структурите ни, те искаха да изразят мнението си. Беше важно обаче така да им се даде шанс, че да не се стигне до конфронтация и сблъсъци между различните протести. Затова ние в началото казвахме, че ще се разграничим от всеки, който опита да направи пряка конфронтация. И хората се самоорганизираха.
- Но големият контрапротест пред парламента не беше самоорганизиран.
- Що се отнася до контрапротеста пред Народното събрание - беше важно за депутатите да усетят и физически, и звуково, че не всички хора са готови да ги наругаят и наплюят, когато отиват на работа. Бях много изненадана от ефекта, който тези контрапротести имаха върху самите протести. Не искам директно да правя връзката, че едното повлия на утихването на другото, макар че това във времето точно така се случи. Голяма част от протестиращите с ценности и убеждения в крайна сметка видяха, че има хора, които мислят по друг начин. И точно като тях искат да бъдат чути и могат да излязат на улицата. Това, комбинирано с факта, че ръководителите на ГЕРБ излязоха сред протеста, в голяма степен дистанцира хората, протестиращи заради ценности.
В началото на протеста бяха събрани всякакви хора - и леви, и десни. С контрапротеста обаче изкристализира фактът, че в крайна сметка едните протестират в подкрепа на ГЕРБ, а другите - на правителството. Това накара хората, които мислят различно, да се дистанцират от този протест. Това беше големият ефект на контрапротеста. Защото, ако до този момент ГЕРБ мимикриращо стояха отзад и кротичко ползваха предимствата на протеста, в един момент се оказа, че те няма как да не кажат той работи ли за тях, или не. Щом казаха, че протестът работи за тях, това унищожи неговата пъстрота. Хората се замислиха - като си срещу този, какво ще произтече, кое ще е следващото правителство. Това е възможната сила и на Реформаторския блок - ако могат да покажат алтернативата, тогава ще е имало за какво да протестират всички онези, които абсолютно спонтанно и по собствено желание ходеха на протеста.
- Към Реформаторския блок бе създаден съвет. Каква е оценката ви за хората, които влязоха в него, ще помогнат ли те за възкръсването на десницата?
- Има много сериозни имена в този съвет, хора с позиции. Дали десницата има бъдеще с тях? Би трябвало, защото голяма част от тези хора имат идеи, това са хора, които и лично уважавам. Но проблемът е друг - една партия има бъдеще не само защото може да формира идеи, а когато може да увлече хората след тези идеи. А това тепърва ще става ясно за Реформаторския блок. Много ще се радвам, ако в България има сериозна, ясна европейска десница. Защото единственият начин да имаме нормален политически процес е да имаме нормални, незаболели или разкапващи се партии с постоянни интриги и скандали в тях.
Имам известна резервираност обаче, че бидейки с опит и идеи, те не за първи път са част от възможността за подобно движение. И се надявам този път да подходят по друг начин и да излязат от собствените си черупки, за да могат да постигнат повече отпреди.
- Има ли бъдеще партията на Бареков?
- За съжаление, общият културен фон - музиката, която обичаме да слушаме, вицовете, които обичаме да разказваме, книгите, които не обичаме да четем - този общ фон води до това, че подобен тип партия много по-лесно може да увлече хората, отколкото сериозните и рационални политики и ценности.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай