На заседание на Съвета на ректорите с участието на премиера Пламен Орешарски и на земеделския министър Димитър Греков, което се проведе в петък в столицата, министър Клисарова представи стратегията за развитие на висшето образование в България за периода 2014-2020.
Създаване на модерна и ефективна система е основната цел на стратегията, в центъра на която е човекът. Направена е оценка на състоянието във втората част, представени са
приоритетни форми и политики в предстоящите реформи.
Ето какво сподели зам. председателят на Съвета и ректор на РУ проф. Христо Белоев пред www.akcent.bg&
Проф. Белоев, отчете се, че има недостиг на 8000 студенти за прием във ВУЗ-овете, какво следва?
Във втората част на Стратегията за първи път са поставени проблемите, които касаят броя на университетите в България и броя на студентите по различните специалности. Различното от всичко правено до този момент е, че вече е поставен този въпрос, а той е много важен- има дисбаланс или нарушени пропорции в броя на кандидатите, които постъпват в университетите. Обяви се цифрата 8000 непопълнени места в тази година за първокурсниците. Логично е обаче да се смята, че са повече. Като изходна позиция може да се вземе фактът, че 60 000 са завършилите тази година и при 73 000 обявени места /около 12 000 отиват да учат в чужбина/, така че този дисбаланс става доста по-голям. Сега са приети и завършили средно образование в предходни години, а те с времето ще бъдат все по-малко.
За желани специалности- инженерни и педагогически, търсенето е два пъти и половина по-голямо отколкото са записаните студенти.
Това досега не беше ли известно?
Да, знаеше се, но никой не поставяше проблемите и не ги назоваваше с истинските им имена. Все още в икономически и педагогически специалности се обучават много студенти, а пазарът е наситен с такива кадри. Необходимо е да се намерят пътищата за балансиране на тази система - между търсенето и предлагането.
Сумарно студентите в икономическите и юридическите специалности съставляват над 40 на сто от студентите в България. Това определено показва, че има нарушени пропорции …
… и производство на безработни… и при това с държавна поръчка?
На срещата бе поставен и този важен въпрос- има ли държавна поръчка всъщност?
До момента нещата стоят така: има държавна поръчка, която се формира от заявките на университетите. МОН ги обобщава и само съблюдава дали има нарушаване на капацитета на университетите. Ако няма нарушения, тази заявка се одобрява от Министерски съвет. Това е държавната поръчка в момента.
Сега вече стои въпросът- държавата ли поръчва определен вид обучение на съответното ВУ? Вижда се, че т.н. държавна поръчка реално не е възложена от държавата, а само администрирана.
Т.е. под булото на автономността на ВУ се получава този дисбаланс, а държавата трябва да влезе в ролята на регулатор.
Какво трябва да означават нов модел за обучение, управление и финансиране?
Проф. Боян Биолчев, който сега е председател на Националната агенция за оценяване и акредитация постави въпроса, който витае в публичното пространство през последните години- за „хвърковатата чета от професори”. Това са преподавателите, които водят обучение на студенти в няколко ВУ едновременно.
Говори се за прекратяване на практиката преподаватели да ходят и да водят обучение в няколко ВУ едновременно. Ако се въведе ограничението – преподавател да участва в акредитацията само на едно ВУ, то в някои университети ще отпаднат специалности, а може и факултети. Имаме 28 ВУ, в които се извършва обучение по икономика и в 26- по публична администрация. Повече от очевидно е, че техният брой е много голям. На 9 места има юридически факултети.
В Русенския университет академичното ръководство през последните години взема мерки, и положението в катедрите и специалностите на факултет „Бизнес и мениджмънт” вече е стабилно. В последните 20 години за тези специалности ние ползвахме и външни кадри, но вече имам създадени свои доценти и професори и нямаме място за притеснения.
Другият факултет, който ползва външни кадри, е „Обществено здраве и здравни грижи”. В момента имаме осигуреност от 52 процента с преподавателски кадри за лекционните курсове, а по изисквания трябва да бъде 70. И там сме в нормата на изискванията тъй като ние имаме вече три години прием и след още година и половина ще имаме завършил випуск. Дотогава ще приключи процеса на запълване с кадри и в този факултет. Вече имаме разговори с конкретни лекари в Русе, които имат и докторска степен и могат да поемат определени дисциплини.
Най-труден, но не нерешим като проблем остана юридическият факултет. През последните няколко години ние създадохме наши доценти, но все още е голям дялът на външните преподаватели. Предприели сме една по-интензивна програма за кадрите и се надявам до няколко месеца да решим този въпрос…
Смятате, че до края на учебната години или до новата, с евентуалното въвеждане на подобно ограничение, вие вече ще сте решили тези проблеми.
Да, определено няма да имаме проблеми.
Тези регулации ще доведат ли до намаляване на броя на ВУ, поне като процент?
По този критерий може би ще бъдат закрити специалности или факултети. За университети едва ли, но за някои от малките ВУ това е възможно. В големите университети, какъвто е и РУ, ако няколко специалности останат незащитени, това няма да окаже съществен проблем на университета като цяло.
Вие сте в управителното тяло на Съвета на ректорите, дори зам. председател, коя е цифрата или броят на ВУЗ-ове или студенти в настоящия момент. До какъв процент трябва да бъдат намалени по естествен път- държавна поръчка плюс мярката за преподавателите?
На този въпрос не може да се отговори еднозначно. Ще тръгна към отговора от друга отправна точка- модел на финансиране.
Предлаганият в стратегията модел на финансиране към настоящия момент е неработещ. Той може да заработи след 5-10 години. Неработещ е, защото нямаме силно развита и работеща икономика. При нормални условия може да има публични-частни партньорства, поръчки за обучение от бизнеса, стипендии и др. Така се стига и до броя на обучаваните студенти. Говоря за бизнеса, тъй като ние заедно провеждаме обучението на студентите и практическата им подготовка е наша обща задача.
Нека се спрем на територията, която най-общо казано обслужва Русенския университет- областите Русе, Разград, Силистра, Търговище. Може веднага да стане ясно какви са потребностите от кадри с висше образование.
При добре работещ бизнес необходимостта от кадри ще е голяма. И предвид тези факти и тяхната логика е държавната поръчка да бъде в по-ограничена откъм бройки студенти. За нашия регион е много голямо търсенето на инженерни и педагогически кадри с висше образование.
Ако се направи една съпоставка с други държави, ще видим, че в България има прекалено много ВУ. Трудно може да се каже с колко трябва ВУда бъдат намалени. Това не е механичен процес. Тук трябва да действат пазарните механизми. Предполагам, че с приемане на необходимите регулаторни механизми това ще се реши в годините.
Искам да отбележа и това, че за много от предложенията в стратегията Русенския университет вече има натрупани в последните години добри практики. Те са в системите за управение, електронно и дистанционно обучение и най-вече в съвместните дейности с бизнеса.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай