Участници в пленума на 10 ноември: Живков измамен, натъпкан с лекарства

Публикация 10 Ноемв, 2013 / 24 часа / 332

На 3 ноември 1989 г. инж. Иван Пехливанов получава писмо от ЦК на БКП със следния текст:

"По решение на Политбюро на ЦК на БКП на 10 ноември 1989 г., петък, се свиква пленум на Централния комитет на партията при дневен ред: "За хода на преустройството на сегашния етап, за подготовката на ХІV партиен конгрес". Докладчик - Тодор Живков. Пленумът ще се състои в резиденция "Бояна", дом №1, и ще започне в 10 часа. Умоляват се другарите, които желаят да се изкажат, да съобщят своевременно за това в отдел "Деловодство" на ЦК на БКП с оглед определяне времетраенето на пленума. Настоящето важи за пропуск. От секретариата на ЦК на БКП."

Инж. Иван Пехливанов е член на ЦК на БКП, председател на БИСА (Българска индустриална и стопанска асоциация) и на ЦКС (Централен кооперативен съюз), бил е зам.-министър на машиностроенето.

Той прочита писмото и решава, че пленумът е най-подходящото място да говори за деформациите в кооперативната система, за обезличаването на кооперативната собственост, за нарушенията на устава с многократното отлагане на кооперативния конгрес. Както и да предложа идеите си за промени.

Ден преди пленума се обажда на Продан Стоянов, завеждащ отдел "Деловодство", за да се запише за изказване.
Сутринта на 10 ноември се отбива при Стоянов да провери записан ли е. Да, има го в списъка.

"Но Продан ме гледаше блуждаещо и не каза нищо След време разбрах, че навярно ме е приел за наивник, който му пречи да мисли по изпълнение на важното поръчение - да се грижи за успокоителните средства за Тодор Живков по време на пленума", казва инж. Пехливанов.

Той няма как да знае, че Продан Стоянов още на 25 октомври е получил копие от откритото писмо на Петър Младенов срещу Живков. Виждайки какъв горещ картоф държи в ръцете си, Стоянов звъни към 11 часа същия ден и иска спешна среща с Младенов. Виждат се у дома на външния министър, който умишлено не е отишъл на работа. "Прочетох писмото - казва шефът на партийното деловодство. - Ти знаеш какво ще ти се случи, ако го придвижа. Оттегли го, иначе той ще те ликвидира, познаваш го добре..."

Младенов отказва да оттегли епистоларната си атака срещу Живков. Стоянов го завежда по надлежния ред и то още същия ден стига до адресата си: Политбюро на ЦК на БКП. Та как няма да е с блуждаещ поглед Стоянов, след като знае какво ще се случи на пленума, но не знае какъв ще му е краят.

"Преди откриването атмосферата не подсказваше с нищо за предстоящото събитие. Мисля, че като мен поне още 70% от присъстващите не бяха осведомени", казва инж. Пехливанов.

Точно в 10 часа членовете на Политбюро сядат в президиума. Отсъстват Гриша Филипов и Иван Панев, който вече е тежко болен. Той умира на 16 септември 1990 г.

Първи има думата Живков и той произнася доклада си. Няма написан текст, говори в характерния си стил обстойно и систематизирано. Поведението му не излъчва притеснение, че това е последният негов доклад като лидер на партията и държавата.
След това се изказват само двама души. Инж. Пехливанов предполага, че са били от групата на неинформираните, защото говорят по икономически проблеми.

Дадена е почивка от един час. И по време на нея плъзва новината, че Живков пада от власт. Всичко било организирано и подготвено, но не са изключени и изненади. Участниците се пръскат по двама-по трима в двора на резиденцията и оживено коментират новината.

В такава обстановка започва второто заседание на пленума. В залата е много тихо, всички са в очакване. Първи в залата влиза Георги Атанасов и с бодра стъпка се отправя към трибуната. "След него едва пристъпваше някакво подобие на Тодор Живков
- спомня си инж. Иван Пехливанов. - Имах чувството, че няма да стигне до стола си. Случайно или не, плътно зад него вървеше Добри Джуров като символ, обединяващ ролите на грижовен приятел и на бдителен пазач. Следваха ги другите членове на Политбюро..."

Инж Пехливанов пак няма как да знае, че ген. Джуров е лидер на тройката "чавдарци", срещала се два пъти с Тодор Живков и успяла да го убеди за оставката му.
Георги Атанасов открива заседанието и веднага обявява, че е постъпила молба от Живков за освобождаването му от длъжността генерален секретар на БКП и председател на Държавния съвет на НР България. Тишината в залата става оглушителна. Живков мълчи и изглежда напълно ошашавен.

"Той едва седеше на стола, беше неадекватен, не можеше да контролира дори лицевите си мускули. Поведението и здравето му през следващите години показаха, че това е било причинено от силни лекарства, които той едва ли е приемал съзнателно", предполага инж. Иван Пехливанов.

Йордан Йотов обаче дава друго обяснение на този вид на Живков:
"Обективът на камерата е хванал мига, когато Живков беше действително изненадан. От това, че се докладва нещо, което не беше решено на последното заседание на Политбюро - да освободи и председателското място в Държавния съвет. В този момент той осъзнава, че е жертва на заговор.

Това го изненадва до такава степен, че го парализира Познавам го добре и съм го виждал в трудни положения, в които винаги се е овладявал. Но този път като че ли не пожела да воюва за себе си..."

За нов генерален секретар на БКП е предложен Петър Младенов. Той излиза на трибуната, благодари на Живков и го праща на "заслужен отдих". Започват разискванията. Участниците в пленума бързо се "преустройват" и демонстрират гореща подкрепа на промяната и на Петър Младенов.

Има само три изключения. Поетът Орлин Орлинов прави проживковско изказване. След години той ми обясни тогавашното си поведение така: "Свалянето на Живков беше като избухване на газ гризу! Когато всички мълчаха, аз станах от стола и попитах не смятат ли, че трябва да направим нещо. Емоционално и поетично предложих да се вдигнем с автобусите и да идем на връх Бузлуджа. Там да ни поиздуха малко вятърът и да видим какво трябва да сторим и да продължим по пътя си. Те после го изтълкуваха, че едва ли не съм се подмазвал на Тодор Живков"

Иван Масларов (свекър на Емилия Масларова) предлага за генерален секретар Александър Лилов. Акад. Николай Ирибаджаков подкрепя персоналната промяна в ръководството на партията, но предлага тя да се извърши след няколко месеца, на предстоящия конгрес, за да се обмисли добре новият кадрови избор.

Нито едно от предложенията не е подкрепено. Те просто са извън сценария. След години Орлин Орлинов казваше, че преди гласуването на оставката на Живков влезли млади мъже със сиви костюми и застанали от двете страни на залата до стените. Стояли и гледали мълчаливо, но внимателно. "Те явно бяха от специалните служби и задачата им е била да следят нещо да не стане. Но не Живков ги беше повикал, а новите силни на деня", казваше поетът Орлинов.

Инж. Пехливанов се отказва от изказването си. "Участниците в пленума разбираха, че няма време за отлагане - насреща стоеше човек развалина, подписал и подал сам оставката си. Протакането щеше да бъде издевателство над него и да забави новите процеси", обобщава инж. Пехливанов.