Борис Георгиев спечели световна награда на Международна атлантическа икономическа асоциация за „Най-добра дипломна работа по икономика”. Отличен е за работата си върху оптимизирането на финансово портфолио, като основната тема на статията е как даден инвеститор да оптимизира по най-добър начин своите инвестиции.
Борис е последна година магистър в университета в Орхус в Дания в специалност международно икономическо консултиране. Има бакалавърска степен по икономика и бизнес администрация от същия университет. За него това е второ участие в престижния конкурс. Миналата година той печели второ място.
Свързахме се с Борис по Skype, за да ни разкаже повече за това как се пише „Най-добрата дипломна работа по икономика” в света.
Какво представлява конкурса и каква беше конкуренцията?
Борис, разкажи ни за конкурса! Какво представлява? Как го спечели?
Конкурсът се провежда ежегодно, като всяка година е на различни места, в зависимост от това къде се провежда икономическата конференция. Като организацията, която стои зад конкурса, се казва Международна атлантическа икономическа асоциация (International Atlantic Economic Society). В нея членуват редица международни икономисти и финансисти. Общо взето, целта на тази конференция е да се съберат изследователи в сферата на икономиката от цял свят и да разискват и споделят последните новооткрития в икономиката. Общо взето, споделят опит и идеи.
Миналата година имах възможността отново да попадна сред финалистите и взех второ място, нареждайки се след един колега от Станфорд. Тази година написах статия на друга тема и за радост отново попаднах сред четиримата финалисти. На финала мисля, че добре успях да я защитя и презентирам, и съответно журито отсъди, че моята работа печели, което много ме зарадва.
Как ти хрумна да кандидатстваш за този конкурс?
По принцип самата асоциация изпраща бюлетин до стотици университети по цял свят. Аз не знаех за това, но научният ръководител на бакалавърската ми дипломна работа миналата година ми спомена, че има такъв конкурс и ми предложи да пробвам. Нямахме много високи очаквания, защото напливът и конкуренцията са големи. За радост се получиха нещата. И тази година, вече като имах някакъв опит от състезанието, бях решил, че ще опитам отново.
В конкуренция с колко кандидати и от кои страни се пребори?
Мисля, че са над 60 или 70 работи. Останалите са отхвърлени на по-ранна фаза. Доколкото знам, кандидати е имало от над 12 страни – Итгалия, Франция, САЩ, Китай.
От кои университети?
Тези, които попаднаха на финала, бяха Станфорд, Университетът в Калифорния – Бъркли, Университетът в Калифорния – Сан Диего и Ууниверситетът в Орхус. А други, които не успяха да намерят място на финала, бяха Харвард, Университетът в Пенсилвания, Мичиганският университет.
Ти си бил единственият представител на европейски университет?
Да, тази година така се получи. Миналата година имаше едно момиче от британски университет. Като тази година единственият европейски университет беше моят.
Как се пише „Най-добрата дипломна работа по икономика” в света? Възможно ли е студенти в български университети да спечелят подобна награда?
Как се пише „Най-добрата дипломна работа по икономика” в света?
С малко повече креативност, много труд и усилия, постоянство. Човек трябва просто добре да се запознае с литературата, да види другите какво са правили и по някакъв начин да опита да комбинира това, което е направено, нещо да видоизмени и да види какъв ще бъде резултатът. Общо взето, така се движи науката, поне в икономиката – с малки стъпки хората черпят идеи от други, виждат какво някой друг е направил, опитват се да го доработят или да го разширят. Отне ми около три месеца писане под ръководството на един доста влиятелен научен ръководител.
Какво в твоята работа спечели журито?
Доколкото се касае до оценяването, то за тях са важни няколко фактора. Тъй като тази статия ще бъде публикувана в академичен журнал, а обикновено напливът за публикации в такъв журнал е огромен, те избират тази работа, която е най-иновативна, най-добре написана академично, най-интересна за читателите и би послужила за основа на други изследователи да работят върху нея и да надграждат.
Какъв беше иновативният момент, който ти добави?
Добавих това, че тествах две алтернативни стратегии за инвестиране на капиталовите пазари и отделно разработих един малко по-видоизменен модел, за да предскажа възвръщаемостта на капиталовите пазари. Всъщност, това е един модел, който е разработен преди много години, който се ползва много на финансовите пазари. На български се казва „Модел за оценка на капиталовата възвръщаемост”, а на английски е Capital Asset Pricing Model (CAPM). Аз реших, че трябва да пробвам друг модел освен този, който е толкова влиятелен в индустрията. Разработих един модел, който е комбинация от този CAPM и един друг модел, който съдържа т.нар. „напред гледаща информация” или на английски forward-looking information. Всичко това, като се комбинира, дава малко по-различни резултати, които като се приложат в тези две стратегии на инвестиране за избиране на оптимално портфолио в продължение на времето дават добри резултати. Мисля, че това спечели журито.
Освен това бях се постарал презентацията ми да бъде максимално изчистена, много детайлна. Същевременно я бях тренирал около 20 пъти. Бях я презентирал пред колеги и професори от университета. С други думи, бях се постарал максимално. И на финала бях спокоен, тъй като знаех, че това, което зависи от мен, съм го направил.
Как инвеститорите могат да спечелят най-добре от вложенията си и в какво е добре да се инвестира сега?
Как един инвеститор може да оптимизира по най-добър начин своите инвестиции?
Общо взето, инвеститорите, когато трябва да построят собствено портфолио, трябва да имат предвид бъдещата възвръщаемост на даден авоар или финансов инструмент. Другият аспект, който трябва се вземе под внимание, това е рискът, т.е. волатилността на даден инструмент. Има, разбира се, акции, които са много волатилни, т.е. има големи скокове в цените им, има спадове, бумове. Много са нестабилни и има голяма вероятност както човек да спечели, ако купи днес, и цената се вдигне утре, така и да загуби заради тази огромна волатилност. Големият въпрос е как един инвеститор да подбере своето портфолио, че да успее да реализира максимална възвръщаемост за сметка на минимален риск, т.е. това е оптимизационният проблем и дилема, пред която е изправен всеки един инвеститор.
Едната част от моя модел е, като се направи преглед как финансовите инструменти и акции се движат във времето (когато има исторически данни, може да се види коя акция как се е развивала). Другата част е точно тази forward-looking information, т.е. какви са очакванията на даден инвеститор за развитието на този финансов инструмент. Тъй като до голяма степен пазарът се движи от очаквания, доверие в пазара. Ролята на очакванията е огромна в икономиката.
В какво е най-добре да се инвестира в момента?
В моята статия това, което бях анализирал, включваше повече американски корпорации и компании, листвани на тяхната борса. Конкретно в моя модел най-голяма част от инвестираната сума попада в компании от фармацевтичната индустрия. Тази индустрия през последните години бележи огромен ръст и е доста перспективна. Освен това в нея се обръща много внимание на иновациите, т.е. това веднага ни насочва, че това е индустрия, разработваща нови продукти, които впоследствие имат огромен потенциал и ефект върху стотици милиони хора по света.
В модела намират място и технологичните компании, като Apple и Google, които бележат солиден ръст през последните години и то въз основа на тяхната иновативност, креативен маркетинг и това, че имат огромна добавена стойност за крайния потребител, което вдига цените на акциите им. Дали така ще продължи, зависи много от това дали ще продължат да бъдат иновативни в бъдеще.
И точно това е целта на този модел, като събере няколко източника на информация, да се опита да направи някаква прогноза за бъдещето, накъде ще отиде акцията и въз основа на това да бъде или да не бъде включена в портфолиото на инвеститора.
Много е важно човек да не инвестира само за един период, т.е. днес инвестира и държи това портфолио до края, тъй като авоарите и тяхната възвръщаемост във времето се променят. Това, което е оптимално днес, не е задължително, че ще бъде оптимално след една година. Именно тук идва нуждата от ребалансиране.
Какво означава за теб тази световна награда?
Наградата за мен най-вече е едно признание за труда, който съм положил. Това е оценка от независим фактор, какъвто е журито. Конкурсът е много добре конструиран, защото имената и университетите върху всички работи, които се изпращат, биват премахнати. Това се прави с цел, когато съдиите четат, да нямат никаква информация кой е писал работата, дали е момиче или момче, от коя страна идва – бедна ли е, богата ли е, от кой университет. Това дава равна основа да се избере по един обективен фактор кои работи са най-добри. Това показва, че всеки труд се отблагодарява. Мога да си пожелая и в бъдеще да имам такива успехи и дано все повече български студенти участват в такива конкурси.
Мислиш ли, че ако беше в български университет би могъл да спечелиш тази награда?
Трябва да призная влиянието, което университетът има върху мен. Все пак цялото ми висше образование съм го завършил в университета в Орхус. Тук получих и бакалавърската си степен. Така че всичко, което съм научил от гледна точка на това, което съм написал, е плод на моите усилия и тукашния университет. Не смятам обаче, че студентите в България са по-малко способни или по-малко умеят да пишат статии. Може би не на това се набляга в университетите. А можи би в България такъв тип информация не достига до студентите и те дори не знаят, че се провеждат такива конкурси. Може би би било добре да се скъси дистанцията между бизнеса и университетите. Може би трябва самите университети да установяват по-динамичен контакт с чужди университети, да има обмен на опит, да идват изследователи на конференции в България и обратно.
Бъдещето в или извън България?
Как виждаш бъдещето си, след като завършиш? Ще се върнеш ли в България?
Имам планове да се върна, но в средносрочен план по-скоро ще се връщам да видя моите близки и приятели. Причината е, че от кариерна гледна точка мисля, че все още другите европейски страни дават много по-висока база за кариерно развитие, дават много добри перспективи, които в България в дадения момент не са налични.
Имаш ли конкретни предложения за работа, или идея какво ще правиш, като завършиш?
Имам идея какво бих искал да правя, но предложения все още нямам. Това, което имам желание да правя, е свързано с консултантската индустрия.
Защо България е на незавидни места в различни икономически класации?
Следиш ли как се развива икономиката на България? Защо страната заема незавидни места по различни икономически показатели?
Опитвам се да следя. Едно от нещата, които съм забелязал във времето, е, че като че ли в България всички сме много добри в индивидуалните изяви. Често виждаме шампиони по бокс, по тенис, т.е. винаги индивидуални спортове. Но пък рядко печелим, когато е нужен екипният дух. Докато в Дания е обратното. Тук има огромен фокус върху отбора и отборното. Когато група хора мислят доброто на друга група хора, мисля, че нещата се получават по-добре. Докато в България лидерството малко надделява над отборния дух и може би затова виждаме подобно разделение както в социалния живот, така и в политическия, което няма как да движи страната напред.
Другото е, че България е сравнително млада държава от гледна точка на демократичното си съществуване. И обикновено, докато индустрията се преструктурира и докато икономиката започне да работи по капиталистическите механизми, отнема доста време. За съжаление, някои страни успяха да минат през тези процеси доста по-бързо, например Полша и Прибалтийските страни. Хърватия също се справя доста добре. Това трябва да даде сигнал на нашите държавници, че това, което се случва, не е най-доброто и има доста поле за подобрение.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай