"Капанът е в това, че бюджетът предвиждаше малки, естествени ръстове както в стандартите за делегираните дейности, така и в субсидиите за местните дейности. За кратко смятахме, че 2014 г. ще е малко по-спокойна за общините от сегашната година. После обаче разбрахме, че тези ръстове са фиктивни, защото се въвежда правилото, че текущо ще се превеждат само 95 процента от субсидията", казва Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на НСОРБ.
Г-жо Чавдарова, как изглежда проектобюджет 2014 през погледа на общините и има ли заложени капани в него?
Да, има капани, макар при частичното запознаване само с частта за общините да имахме друг прочит на бюджета. Но след пълното запознаване с текстовете осъзнахме и капаните.
Най-общо този бюджет изглежда като досегашния – запазване на централизирания модел за финансиране на общините. Продължава негативната тенденция за падане на дела на общините и в брутния вътрешен продукт, и в разходите по консолидирания бюджет. Тоест, ако нещо расте, за общините то расте по-бавно. Това не може да не ни безпокои сериозно. Даваме си сметка, че този проектобюджет е съставен в един много кратък период от време, който не позволява да се смени философията. Затова го приемаме като междинна първа стъпка на база на досегашните реалности, без съществени промени в начина на финансиране.
Капанът е в това, че бюджетът предвиждаше малки, естествени ръстове както в стандартите за делегираните дейности, така и в субсидиите за местните дейности. За кратко смятахме, че 2014 г. ще е малко по-спокойна за общините от сегашната година. После обаче разбрахме, че тези ръстове са фиктивни, защото се въвежда правилото, че текущо ще се превеждат само 95 процента от субсидията.
Такова правило не съществуваше ли и преди време?
Да, имаше го преди 2009 г., прилагаше се три години и тогава ограничението бе до 90 процента. И понеже сме му яли попарата на това правило, знаем, че никога не сме получавали остатъка от субсидията. Основно ни притеснява вкарването под условие на получаването на сегашните 5 процента, ако се спази някакво макросалдо. А върху това условие ние не можем да влияем.
А с какъв мотив се налага това ограничение на субсидията и условието за пълното й получаване – финансова дисциплина или друго?
Нямам представа. Но как може да става въпрос за финансова дисциплина при нещо, върху което всъщност влияят правителството и финансовият министър? Как общините с техните малки бюджети като дял от републиканския може да влияят върху макрорезултати? В същото време ние знаем, че никога не настъпват благоприятните обстоятелства за изплащане на остатъка от субсидията, още повече не сме ние тези, които решаваме какви ще са макропоказателите за изпълнението на бюджета.
С колко ще намалеят трансферите за общините заради ограниченото изплащане на субсидията?
Реално за всички намалението брутно е 37 млн. лв. като най-голямото намаление ще е при делегираните дейности и най-вече при образованието. Това орязване в момента на практика ни кара да разработваме по два бюджета – един в рамките на 95-те процента трансфери от държавния бюджет, защото това ще е реалната рамка за нас, и втори – ако случайно дойдат останалите пари, къде да отидат. Ние обаче смятаме да искаме повече средства по четири приоритета. Трябват ни повече пари за общински пътища и вместо предвидените 60 млн. лв. да ни се предоставят 65 млн. лв., които естествено не са достатъчни за всичките 23 хил. км общинска пътна мрежа, която е в ужасно състояние и това е ежедневен проблем.
Второто ни добре мотивирано искане е за вдигане на капиталовите разходи от сега разчетените в проекта 62 млн. лв. на 72 млн. лв. Тук основният ни мотив е, че вече сме на етап успешно приключване на европейските си проекти, които изискват и съфинансиране, и покриване на неприсъщи и непризнаване разходи по европейското финансиране и разбира се – поемане чрез капиталовата инвестиция на сфери, които досега не са съвпадали в европейските приоритети.
Например?
Например всичките ни разходи за отчуждаване на земи по европейските проекти са за сметка на общинските бюджети, а голяма част от европейските ни проекти са за инфраструктура, която изисква големи терени.
Друг пример са гробищните паркове, които са в окаяно състояние, но не се ползват от еврофинансиране, а в същото време трябва да отговарят на доста нови изисквания като например осигуряване на вода. Без пари водоснабдяването на гробищата е неизпълнимо. Не че и тия пари, които искаме, ще стигнат, но поне ще може да отговорим на част от потребностите.
Ние ще искаме още при възможност да се увеличи изравнителната субсидия с 10 млн. лв. Тя е най-широко използваният и гъвкав инструмент за финансиране на общинските дейности, включително за съфинансиране на европроекти, така че това би помогнало още повече за усвояване на еврофондовете, за да не връща България неусвоени ресурси.
При делегираните дейности смятаме, че предвидените в проектобюджета 183 млн. лв. не са достатъчни и са нужни още 10 млн. лв., защото стандартите за социалните домове за деца и възрастни и хора с увреждания и услугите от резидентен тип са толкова изостанали и има толкова много за наваксване.
И последното ни искане е свързано с увеличението на стандартите за общинската администрация, които са замразени от 2010 г. А сега с ограничението с тези 95 процента ние се връщаме назад. Не знам как с тези средства ще успеем да осигурим и планираното увеличение на минималната работна заплата от 310 на 340 лв., тъй като, за разлика от държавната администрация, в общинската има доста хора, които са на минимална заплата. Само за нейното вдигане и увеличение поне с 10 лв. на заплатата на хората в общините, които сега вземат по 340 лв., ни трябват 8 млн. лв.
А ако не се предоставят, какво се случва?
Има си хас, след като проектобюджетът залага промяна на минималната заплата, да не ни осигури пари за това. Ние няма откъде да ги вземем тези пари, а вече сме приложили в предишни години възможностите за оптимизация на общинската администрация.
Друг притеснителен момент е създаването на този инвестиционен фонд с до 500 млн. лв., пред който министерства и общини едновременно ще кандидатстват с проекти за финансиране по т.нар. конкурентен принцип. Не е ясно обаче как ще е регламентиран достъпът до тези средства, по какви критерии ще се избират проектите, доколко ще са обективни оценките. Всичко това са въпроси без отговори засега, които очакваме да дойдат на следващ етап.
А има ли капацитет общинската администрация да се конкурира с централната при кандидатстване с проекти?
Стига състезанието да е честно, а не предопределено и да е ясно как се мерят качествата на проекта, неговите постижения, а не да има висшестоящи и нисши институции. Общините сме за конкуренцията, защото тя е двигател. Важно е да няма разделение на наши и ваши общини или нещо друго.
Но това разделение на общини, ръководени от кметове от управляващите политически сили, и такива на опозицията, съществува открай време.
Да, за съжаление, но то е антиевропейско по дух и трябва поне да се свива полето му на прилагане, а не да се разширява.
Разминава ли се проектобяджетът за 2014 г. с обещанието на премиера Пламен Орешарски, че общините може и да не получат повече средства, но ще имат повече свобода да разполагат с тях и да се върви към децентрализация?
Извън 2014 г. имаме някакви надежди, че през следващата година ще се случат някакви първи стъпки на децентрализация на общините. С премиера се договорихме, че догодина ще започнем да подготвяме система за финансиране на общините, която да има по-човешки и по-европейски облик. Но това са бъдещи намерения, които не намират място в сегашния бюджет, а ще се разработват тепърва.
Поне съгласували ли сте някакви принципни позиции?
Да, безспорно сме се обединили около това, че ще има нов приходоизточник за общините. До февруари 2014 г. ние сме се ангажирали да разработим съвместно с финансовото министерство варианти за такъв приходоизточник, а после на политическо ниво да се избере най-приемливият от тях. След което пък вече трябва да се разработи базата за прилагането му. До края на 2013 г. обаче ще имаме още едно заседание на съвета по децентрализация, за да структурираме по-добре графиците си, за да не се загуби и бюджет 2015 г. като възможност за прилагането на децентрализацията.
Възможността за собствени приходи на общините – най-вече през данък общ доход, неведнъж е коментирана през годините, има ли нови идеи?
Засега не, но може да се появят в рамките на дискусиите. Нашите предварителни варианти са за отделяне на между 3 и 4 процента от данък общ доход на физическите лица и те да влизат в съответната община по месторабота, без обаче да се увеличава данъчната тежест за работещите. Тоест да се запази 10-процентното облагане, но от тях 3-4 на сто да отиват в местните бюджети, а останалите да са централен данък.
Общините вече имат ли визия какъв ще е моделът за изчисляване на такса смет за бита и бизнеса за 2015 г., когато ще отпадне възможността тя да се определя според данъчната оценка, а ще е според изхвърлените количества отпадъци?
Не, защото това е въпрос на стиковане между различни ведомства. Пробвали сме различни варианти, но сме стигали до липсата на нормативна уредба. Проблемът е, че в момента Законът за местните данъци и такси казва, че в случаите, когато не може да се измерят количествено изхвърляните отпадъци, се прилага или данъчната оценка, или друг метод, който обаче не е посочен. И когато пилотно решим да приложим такъв и той се оспори в съда, съдът ги отменя, защото просто той не е упоменат конкретно в закона.
Всъщност и в момента в над 50 на сто от населените места у нас, където има еднофамилни къщи и е лесно измерването на изхвърляните отпадъци, таксата смет е според реалните боклуци. Проблем са големите градове. Ясно е, че от 2015 г. няма да се прилага данъчната основа, но каква ще е другата – за измерване на количеството в големите градове, тепърва ще се обсъжда.
Нашите искания ще са да се разработят вариантите и те да се запишат в закона и после всяка община да решава каква от изброените възможности да прилага. В някои страни например количеството битови отпадъци се измерва чрез изразходена електроенергия или вода.
А успяхте ли да се "спазарите" с екоминистъра за ръста на отчисленията, плащани от общините за депониране на твърдите битови отпадъци, която от 2014 г. трябва да скочи от 15 лв. за тон на 35 лв. и съответно ще се отрази съществено върху таксата смет?
Не, не успяхме. Предстои ни още работа, защото нашето принципно предложение е това отчисление да не е просто такса вид наказание за произвеждания боклук, а да е и някакъв стимул. Например общините, които в момента заделят пари за сепариращи или компостиращи инсталации, да получават стимули за това, че намаляват депонираните отпадъци. В момента има и доста тежка санкция за общините, които не возят своите битови отпадъци в регионално депо – за тях тази отчисления се удвояват и реално те трябва да плащат по 70 лв. за тон. Трябва да ви кажа, че и сегашните 15 лв. отчисления за депониране едвам се преглътнаха от гражданите и от бизнеса. Не мога да си представя скок на тази такса над 18 лв. за тон, предвид платежоспособността на хората. Всякакъв друг скок ще доведе до неплащане на таксата смет и блокиране на услугата.
Макар че Министерството на околната среда е склонно да намали отчисленията до 25-30 лв., ако все пак се приеме вашето предложение за 18 лв., как това ще се отрази върху таксата смет догодина?
В зависимост от общината ръстът ще е между 4 и 7-8 на сто от сегашните такси. Най-малък ще е в общините, където са регионалните депа, а по-голям ще е в по-отдалечените общини.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай