За сега данните на НСИ потвърждават опасенията, че през тази година инфлацията ще се окаже изненадващо висока. Опасенията на макроикономисти, че тази година може да се окаже с изненадващо висока инфлация се потвърждават и от данните на НСИ за февруари. На месечна база (спрямо януари) покачването на цените е 1.2%, а на годишна база (спрямо февруари 2010 г.) е 5.2%. От началото на годината пък покачването на потребителските цени е 1.9%. За цялата 2011 г. правителството прогнозира инфлацията да е 3.6%.
Въпреки, че за сега повечето прогнози вещаят по-нисък от очаквания икономически растеж до около 1-2%, вместо залаганите от правителството 3.6%, не се изключва и високата инфлация да предизвика втора рецесия.
В същото време обаче експертите са на мнение, че антиифлационната политика дори правилно проведена, не може да даде резултати в краткосрочен план и всички усилия трябва да са към повишаване на конкуренцията в сектори като енергетика, комунални услуги, здравеопазване и образование.
По групи потребителски стоки основен принос за високата инфлация имат храните, като на месечна база поскъпването им е 3.1%. След това са транспортните услуги, чиито цени са се повишили с 1.2%, а горивата не са поскъпвали и през февруари са останали на нивото си от януари, допълват от НСИ.
Високите цени станаха причина редица макроикономисти да се притеснят за възстановяването на българската икономика. При неизменни доходи, нарастването на инфлацията означава домакинствата да свият своето потребление. Вече бяха изказани и коментари, че делът на храните и облеклото в потребителската кошница навярно ще нарастнат за сметка на други стоки и услуги, чието търсене ще намалее.
Освен това, за държавата също високата инфлация може да се окаже проблем. През 2007 и 2008 година потребителските цени нарастваха дори с двуцифрени темпове, но тогава доходите нарастваха дори по-бързо, а имаше и ръст на кредитирането. За това и потреблението не бе засегнато, а държавата събираше по-високи от планираните приходи от акцизи и ДДС.
Днес в министерство на финансите вече се притесняват, че високите цени ще принудят домакинствата да свият своето потребление и инфлационният фактор да не предизвика ръст на приходите от ДДС и акцизи. Миналата седмица пък финансовият министър Симеон Дянков каза пред БНТ че е възможно да се направи индексация на пенсиите, заради поскъпването на храните и горивата. Само часове по-късно обаче пак той заяви, че това е само идея, която не била подлагана на анализ. След това експерти от неговото ведомство коментираха, че такава възможност няма, именно защото не очакват допълнителни приходи в бюджета, дори и при условията на изненадващо висока инфлация.
В още по-лошия сценарий, който също се допуска, през тази година икономиката може дори и да се свие, тъй като ефектът от падащото потребление може да обезличи приноса на експортноориентираните компании към БВП, а за инвестициите дори няма единно мнение дали ще надхвърлят миналогодишното си равнище, или ще останат ниски. Лека корекция на инфлацията в посока надолу е възможна през април, когато ще се изчерпи ефекта от поскъпването на цигарите заради повишения акциз, който бе въведен в началото на 2010 г.
Тъй като запасите със стари цигари с акциз на нивото от 2009 година се изчерпаха едва през март и от април започнаха да се потребяват новите - с по-висок акциз (освен контрабандните и нелегалното производство) реално този фактор все още се калкулира в годишната инфлация. От май месец обаче цените на тютюневите изделия ще започнат да се изчисляват спрямо миналогодишни цени със същата акцизна база и това ще свие инфлацията с около 1 процентен пункт, но само за май.
Покачването на потребителските цени вече кара всички макроикономисти да очакват, че правителствената прогноза за 3.6% инфлация ще бъде надхвърлена, а вместване в нейните рамки е по-малко вероятният сценарий. За да се реализира той ще трябва да настъпи успокояване на пазара на петрол и добра реколта, която да понижи цените на хранителните стоки. Иначе според експертите в краткосрочен план, няма възможности за антиинфлационна политика.
Макроикономистът от Център за либерални стратегии Георги Ганев коментира, че най-добрата антиинфлационна политика може да бъде повишаването на конкуренцията. Като пример той посочи, че от 12-те главни групи на потребителските стоки инфлацията е най-ниска там, където пазарът е либерализиран - облекла и съобщения (след навлизането на третия мобилен оператор). В същото време цените остават най-високи в сектори, където има монополи и държавна намеса като - алкохола и производството на цигари, комуналните услуги (вода, ток, парно) и здравните услуги, където има Здравната каса остава монополист. "Макар секторът им да е либерализиран, високи цени поддържат хотелиерите и ресторантите, но там причината е в чуждестранните туристи, които осигуряват платежоспособно търсене", коментира Георги Ганев .Според него изказванията и акциите на земеделския министър все още не са тласнали цените нагоре, но ако държавата започне да се бърка в ценообразуването ефектът щял да бъде катастрофален. "Изключително лошо ще бъде и ако започнат масови проверки в търговските обекти само, защото поддържат високи цени, без да са оценени като рискови по критериите на санитарните или данъчните власти", допълни той.
Директни антиифлационни мерки ще е глупаво да се прилагат. Вместо това е нужна структурирана антиинфлационна политика, а не хаотични действия, но за сега усещането е, че никой не знае какво прави. Не се ли осигури свободен достъп до пазара на повече играчи, не може да се очаква конкуренция и ниски цени. Това се наблюдава в сектора на земеделието, където основната част от субсидиите и производството са концентрирани в малък брой големи производители и това влияе върху цените на храните. На пазара на горивата ситуацията е сходна, а като цяло не може да се води антиифлационна политика, като в същото време дребният бизнес се съсипва", заяви макроикономистът и бивш заместник-министър на финансите Любомир Дацов.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай