Пламен Дилков: Роден на 21 януари 1972 г. в София. Завършва строително инженерство в университета Тренто-Мезиано в Италия. През 1995 г. е част от екипа, проектирал италианската станция в Антарктида. През 1996 г. е асистент в същия университет и работи във водеща за Италия и Европа инженерингова компания. Достига поста вицепрезидент.
От 2006 г. е технически директор в "ПВБ Пауър България" АД и член на борда на директорите на PVB Power Group. Отговаря за управлението на проектите на компанията в Централна и Източна Европа. От тях в България са 9 МВЕЦ на река Искър и 5 МВЕЦ по река Марица. Стойността на инвестицията е над 250 млн. евро, а в Румъния - 7 МВЕЦ със същата стойност на вложенията.
От 2008 г. е изпълнителен директор на "ПВБ Пауър България АД".
Преди дни е избран за член на борда (един от 12 души) на най-влиятелната енергийна асоциация в Европа: European Federation of Local Energy Companies (CEDEC www.cedec.com).
Основател на компанията "България инженеринг" ЕАД.
- Г-н Дилков, как и кога ще се усвои потенциалът на река Дунав от 900 мегавата. Да ви кажа, като млад репортер са ме водили...
- На първа копка ли?
- Не, да ми показват къде ще бъде хидрокомплексът Никопол-Турно Мъгуреле, а него все го няма, както и Силистра-Кълъраш.
- Единствената причина, заради което говоря малко резервирано за проектите на Дунав, е, че не са изцяло български. Първо са трансгранични - между България и Румъния, второ - Дунав е европейски транспортен коридор, така че засяга европейските, включително и транспортни стратегии. Да не говорим, че и енергийно той е европейски проект. Но всъщност е ясно, че ВЕЦ на Дунав е реализируем прекрасен проект. Даже има два проекта - за Силистра-Кълараш и Никопол-Турну Мъгуреле. Вие споменахте 900 мегавата, това е само българската част. Те са два хилядника, които работят заедно. Това е единственият участък от Дунав, на който все още няма ВЕЦ. Със сигурност, когато узрее и се отвори такъв дебат, финансирането няма да е проблем.
- Е, как няма да е проблем, вие самият казахте, че 2800 мегавата (толкова е неусвоеният воден потенция), са 10 млрд. евро, а колко са 1800?
- Няма компания в света, която да не иска да финансира такъв проект. Много пара е, много голяма мощност е, но проектът не е зависим от доставки. Освен това новите технологии, които използват базовия отток на реките, са много напреднали. Европейската комисия сертифицира чрез програма "Лайф" булб-турбините.
- Бихте ли обяснили какво е това?
- Tова е едно съоръжение, което изцяло стои под водата и същевременно позволява миграцията на рибите. Подвижната булб-турбина е безопасна за околната среда висока технология. При този тип нисконапорни руслови централи без деривация
практически няма сграда в реката, реализира се само праг с потопена във водата турбина, която позволява едновременно пропускането на рибите и на твърдия отток. Ще дам пример. В едно населено място в Германия изградихме праг на реката, канал, и поставихме под водата турбина. От турбината излиза кабел средно напрежение, който подава енергията към мрежата. Има и втори кабел, който влиза в турбината. Той е с ниско напрежение и чрез него управляваме подвижната булб-турбина. Тя е едновременно и подвижно затворено съоръжение за регулиране на водния отток. Водата може да минава свободно над и под нея. Когато идва плаващият отток, той преминава свободно над съоръжението. Твърдият отток от друга страна се пропуска под турбината. Тя пропуска и високите води. Когато имаме високи води, тя застава хоризонтално и те минават над, под и през нея. Проектите, които ще реализираме в трета фаза на нашата инвестиция на Искъра, са с по две подвижни булб-турбини.
- Защо трябва турбината да е плаваща и да няма сграда?
- Защото по-екологична от тази практика в момента няма. Веднага намаляваме с 50%
застрояването в реката с железобетонни конструкции. Движението на турбината решава и проблема с посрещнето на високите води. Те идват рядко, но когато дойдат, съществува риск. Една сградоцентрала, част от преградното съоръжение, ще повиши водното ниво и може да предизвика щети за населените места. При подвижната булб-турбина този проблем е решен - тя застава хоризонтално и през нея минава същото количество вода, каквото би минало, ако я няма. Има сигурност, че това съоръжение няма да влоши ситуацията при наводнения.
- Колко такива турбини са внедрени вече?
- В Европа са десетки. Секторът се разширява сериозно. В момента само нашата компания има 50 поръчки.
- Г-н Дилков, наскоро ви избраха за член на борда на Европейската асоциация на местните енергийни компании, какво означава това?
- Това означава, че в стаята с бутоните на европейската енергетика вече има българско присъствие. Европейската асоциация на местните енергийни компании със седалище в Брюксел обединява над 1500 енергийни дружества, предимно с обществено участие и с годишен оборот от над 120 милиарда евро. Компаниите в асоциацията развиват около 70% от енергийния пазар на Европа.
- Вие лансирате тезата за "синя платформа" в енергетиката. Бихте ли разяснили?
- Става дума за бъдещето на хидроенергетиката в България. У нас има водни електрически централи с над 3100 мегавата инсталирана мощност. От тях 2800 мегавата са в централи, които са държавна собственост, стопанисват се и работят перфектно. Делът на частните не е голям- около 300 мегавата. Според специалисти потенциалът на страната ни е 5900 мегавата. По този начин остават 2800 мегавата. Ако те бъдат усвоени чрез публично-частно партньорство, първо ще донесат 10 милиарда инвестиции, а впоследствие - приходи за държавата и инвеститорите за сто години. Нека не подценяваме и фактора надеждност на енергийната система. При това не е нужно държавата да влага пари. Достатъчно е, че тя дава "горивото" - водата, и заслужава един достоен дял от 50% примерно. На практика и нищо не се губи, защото една водна централа не изхабява и един литър. Благодарение на безкрайния натурален цикъл чрез валежите "горивото" - водата, се връща обратно в басейните. Така водата се оросява от праговете и в нея по естествен начин се добавя кислород. А това е добре за живота в нея и пречистването и. Този потенциал от 2800 мегавата не е концентриран в една точка и няма да трябват още милиарди за електролинии, пренос и балансиране. Напротив - той е в различни региони и така ще ги развива и прави независими. Искам да подчертая, че "синята платформа" гарантира и енергийната независимост на страната по отношение на доставчиците на суровините, в т.ч. газ, въглища, ядрено гориво. Водата си е наша. Няма да зависим от вноса на горива и цената на тока в България ще се влияе по-малко от конюнктурата на международните пазари.
- Звучи много позитивно, но екологичните организации не са на същото мнение. Наскоро пак имаше организирани акции срещу унищожаването на реките и щетите за ландшафта от водните централи.
- Трябва да бъде ясно, че потенциалът, който има държавата, е предимно в така наречения базисен отток, където водните тела са вече силно модифицирани. Ние не пресушаваме реки, не строим язовири, а оросяваме и пречистваме водите от индустриалното и битово замърсяване и укрепваме речните корита. Нашите централи работят с амортизирани води, където ландшафтът е вече урбанизиран, а речните корита са променяни и не са в във вида си отпреди няколко века. Освен това, новите технологии, които използват базовия отток на реките, са изключително технологично и екологично напреднали. Не случайно Европейската комисия сертифицира чрез програма "Лайф" точно "подвижните булб-турбини".
- Как стигнахте до водата?
- Аз съм с двойно гражданство, защото съм, така да се каже, осиновен от италианската държава, там са родени децата ми и повече от 20 г. живеят в автономна област Трентино. Благодарение на водата днес автономните области Трентино и Болцано са едни от най-богатите региони в Европа, а само преди половин век тези алпийски планински области са били едни от най бедните в Европа. Чудото се дължи на повече от 300 малки ВЕЦ, реализирани след Втората световна война, гарантиращи пълната енергийна независимост. Благодарение на хидроенергетиката, в пълна симбиоза с местния начин на живот, днес автономна област Трентино е известна и с туризма, спорта и едни от най-хубавите зимни и летни курорти в света, като Мадона ди Кампильо. Бях първият студент на трентинския университет, който си получи обратно всичките инвестирани пари. След което спечелих конкурс да управлявам информационната система на този университет. Една-две години преподавах индустриално строителство като външен доцент. Едновременно работех на две места. В едното се проектираше италианската станция в Антарктида и енергийни инфраструктури в целия свят. В другото - пътни и енергийни инфраструктури в автономна област Третино. Всяка община там си има своята малка централа. Десет години по-късно притежавах половината от водещата инженерингова компания в областта. За това и промотирахме в България на община Своге този модел. Идеята беше не общината да ни продаде нещо, а да стане партньор и след 10 години да е независима от държавния бюджет. Общината да има собствени приходи, за да може да развива собствените си политики за своето население.
- Какъв дял има общината?
- 10% дял, който не е финансов. Не изискваме от нея да участва парично. Дори когато правим увеличаване на капитала, ние внасяме техните 10%. В момента фирмата е сериозно капитализирана - със 75 млн. лв. внесен капитал. Това пак е модел на поведение. Цялата наша идея е, че това не е офшорка, не е фирма, регистрирана в някакъв апартамент. За нашата дейност отговаряме с лицето си и с капиталите си.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай