Средно на ден във фондовете на пенсионните компании "Съгласие" и "ЦКБ - Сила" влизат общо около 436 хил. лв. Тези пари не са тяхна собственост - те идват от вноските на всички осигуряващи се в двете дружества и отиват по техните лични сметки, наречени партиди. Същевременно от фондовете практически не излиза и лев, защото те още не изплащат пенсии. Работата на мениджърите на "Съгласие" и "ЦКБ - Сила" е да инвестират добре средствата на клиентите си и да печелят от таксите и комисионите, които удържат - част от тях фиксирани, а друга - обвързана с постигнатите резултати.
Дотук теорията свършва, защото практиката показва, че не се случва точно така. Двете пенсионни компании, които са част от групата "Химимпорт", имат над 770 млн. лв. активи (или близо 22% от всички пари за допълнителна пенсия в страната). Заедно с контрола над такъв огромен ресурс и такъв стабилен паричен поток (близо 120 млн. лв. за първите девет месеца на 2010 г.), идва и изкушението да го насочиш към собствените си бизнеси. А около публичния холдинг "Химимпорт" гравитират стотици компании, които се нуждаят от финансиране.
На фондовете е забранено да инвестират в книжа, издадени от пенсионноосигурителното дружество, което ги управлява, или от свързани с него лица и Комисията за финансов надзор (КФН) трябва да следи това да не става. Схемите да се заобиколят ограниченията обаче са много. На въпроса дали на пазара се наблюдават такива практики, главният изпълнителен директор на ПОК "Доверие" Даниела Петкова отговори: "Не - по дефиницията за свързаност, регламентирана в Кодекса за социално осигуряване. Да - в по-широкото тълкуване на свързаността."
Нещо повече. Схемите еволюират и стават все по-мащабни. Преди години най-разпространената практика беше да се подпомагат свързани компании, като се прикрива пряката връзка или инвестицията да минава през взаимен фонд. В последните години към арсенала се добави и тежко въоръжение: специално създадени и качени на фондовата борса компании с щедро оценени активи за десетки и стотици милиони. Такива са "Инвестиционна компания Галата", която излезе на борсата през 2009, и "Велграф асет мениджмънт" - 2010. А вече се подготвя и сделката за 2011 г. Така срещу акциите в дружества, за чиито планове се знае малко въпреки публичния им статут, пенсионните фондове на "Съгласие" и "ЦКБ - Сила" дават съвсем реални милиони. От двете пенсионни компании, както и от "Галата" и от "Велграф", не отговориха на пратените по мейл въпроси на "Капитал" дали има свързаност между тях и как ще се развива бизнесът на двете дружества.
Да си отгледаш борсови гиганти
Една от големите инвестиции на пенсионните фондове около "Химимпорт" е в "Инвестиционна компания Галата". Тя започва живота си като "Асен Николов 1". Кръстена е на варненски индустриалец, който преди Втората световна война притежава предприятия и имоти, включително и близо 50% от капитала на "Българско търговско параходно дружество", което се превръща в Български морски флот. Като негов наследник синът му Милко Николов се опитва да си върне имуществото на баща си и така получава текстилната фабрика "Галатекс" (бивша "Първи май"). Именно този имот се озовава в "Асен Николов 1", а сега е основният актив на "Инвестиционна компания Галата". Там дружеството планира да изгради многофункционален жилищен комплекс, но засега не се знае нито обемът на инвестицията, нито как ще се финансира.
Допреди "Галата" да стане публична през 2009 г., "Химимпорт" е собственик на 60% от капитала й, като делът е оценен на 1.2 млн. лв. Останалите се поделят между компании на Радослав Коев (председател на политическа партия "Отечество" и варненски общински съветник) и на Цанко Цаков (негов съпартиец и едновременно член на организационния комитет на "Новото време"). Преди качването на дружеството на борсата обаче активите са преоценени на около 90 млн. лв. При старта на търговията пазарът също "оценява" компанията на толкова. Коев и Цаков запазват дела си, докато "Химимпорт" продава своя на порции. Според списъците на акционерите, присъствали на общото събрание на "Галата" на 6 април 2010 г., пенсионните фондове на "Съгласие" и "ЦКБ - Сила" държат пряко общо 17% от капитала на компанията или ако се съди по-борсовите цени, те са налели някъде между 14 и 16 млн. лв., които са печалба за продавача "Химимпорт". Всъщност печалбата за холдинга е още по-голяма, тъй като и останалата част от дела му в "Галата" е изкупен от свързани лица и взаимни фондове, които отчасти се финансират и от пенсионните фондове на групата.
Любопитна е и историята на следващия борсов гигант - "Велграф асет мениджмънт". Той е създаден набързо в началото на 2010 г. от сливането на четири компании, като собственици на новото дружество са две компании - "Лориян" (62.34%) и "Блясък" (37.66%). "Лориян" е собственост на Милен Кънчев - двукратен републикански шампион по кикбокс от спортен клуб ТИМ и член на борда на ПФК "Черно море". Дружеството се управлява от Елена Драганова, която е съдружник в счетоводна къща "Химимпорт консулт" (прекръстена на "ХГХ консулт"). "Блясък" пък е собственост на швейцарската Telenor Communication, но е регистрирана в централата на "Химимпорт" на софийската ул. "Стефан Караджа" 2.
От проспекта за листването на борсата на "Велграф асет мениджмънт" става ясно, че компанията притежава множество имоти из цялата страна. Един от ключовите е бившата централа на БГА "Балкан" срещу стария терминал на Летище София, където според сайта на дружеството има проект за изграждане на бизнес център. Повечето от другите имоти са ипотекирани в контролираната от "Химимпорт" ЦКБ. Всъщност точно по-време на старта на търговията с акциите на компанията става и покупката на сериозен пакет от 12 сгради за 18.2 млн. лв. Сделката е финансирана с кредит от ЦКБ за 16.5 млн. лв., а справка в имотния регистър показва, че продавач е... ЦКБ. Става дума за клонове на банката и придобити като обезпечения по кредити имоти, от които банката елегантно се освобождава. А всичко това се финансира от фондовете на "Съгласие" и "ЦКБ - Сила", които към средата на 2010 г. са придобили пряко 21%. За тях са платили около 25 млн. лв., ако се съди по борсовите котировки.
След "Галата" и "Велграф" през предишните години, вече се подготвя и нов гигант за 2011 г. Той ще се казва "Химснаб България" и ще се образува чрез вливането на седем компании в публичното "ЕМПИ". По този начин ще се заобиколи по-тежката процедура по одобряване на проспект, а само ще се иска КФН да одобри сливането. За целта активите на осемте компании вече са оценени на близо 80 млн. лв. - доста пъти над балансовата им стойност (виж схемата).
Да заобиколиш досадните ограничения
Инвестициите на пенсионните фондове в такива специално създадени борсови компании може и да са най-фрапиращите, но далеч не са единствените начини да се насочат средствата на осигурените към свързани компании. Фондовете на "Съгласие" например успяват да инвестират в свързани с "Химимпорт" компании, защото официално не се водят част от групата. Въпреки че "Химимпорт" пряко притежава над 49% от капитала (а чрез свързани лица и над 90%), пенсионната компания се води не дъщерно, а асоциирано дружество. Така нейните фондове могат директно да инвестират в дъщерни на публичния холдинг компании като ЦКБ, Параходство БРП и "Зърнени храни България".
Друг класически начин за заобикаляне на ограниченията са взаимните фондове. Пенсионният фонд инвестира във взаимен, а той на свой ред - в свързани компании. "Химимпорт" и лица около холдинга контролират няколко управляващи дружества - "ЦКБ асет мениджмънт", "Реал финанс асет мениджмънт", "Съгласие асет мениджмънт" и "Инвест кепитъл". Пенсионните фондове на "Съгласие" и "ЦКБ - Сила" са сред най-големите вложители в схемите на тези дружества. Те на свой ред инвестират във "Велграф", "Галата" и в други такива компании. По данни към края на септември 2010 г. над 50% от активите на фондовете на ЦКБ и "Реал финанс" са вложени в акции и облигации на дружества от групата. Ако се вземат предвид и тези начини да се заобиколят правилата, се оказва, че инвестициите на пенсионните фондове на "Съгласие" и "ЦКБ - Сила" в близки компании могат да надвишават и 40% от активите им.
Защо е опасно
Всяка концентрация на инвестиции в една компания или група, дори да няма свързаност, е опасна. "Смисълът на подобно обвързване може да се търси в използване на парите на осигурените лица в максимална степен за развитие на бизнеса на свързаните компании. Точно това е и основният риск - прекаленото концентриране на портфейла може да доведе до нежелани резултати при евентуални финансови затруднения на свързаните дружества", коментира Владислав Панев, председател на съвета на директорите на "Статус капитал".
Когато обаче става въпрос за инвестиране в близки до самото пенсионно дружество компании, опасността е още по-голяма, защото има и личен стимул за облагодетелстване. "Основният риск при инвестиране в свързани с пенсионно-осигурителното дружество лица е да се сключат сделки при неблагоприятни за фонда условия, но благоприятни за свързаното лице", обяснява Ангел Джалъзов, заместник-председател на КФН.
Според Даниела Петкова тази практика е опасна, защото поражда очевидни конфликти на интереси по отношение на търсената доходност, ликвидност на ценните книжа и контрола. "Компанията, в която се инвестират активи на пенсионния фонд, има интерес да ги ползва колкото може по-дълго, а осигурените лица имат интерес пенсионният фонд да инвестира активите в ликвидни инструменти, от които може да се освободи бързо. Компанията, в която се инвестират активи на пенсионния фонд, има интерес да не бъде подлагана на задълбочени анализи на финансовите си отчети, а осигурените лица имат интерес пенсионният фонд да упражнява непрекъснат мониторинг върху дейността на компанията", обясни тя. "Свързаните" компании получават финансиране (под формата на капитал или облигации) на непазарен принцип, което е възможно никой друг да не е готов да им осигури", каза още Петкова.
Защо е възможно
По принцип финансовите пазари имат много защитни механизми, за да се гарантира, че когато управляваш пари на други хора, ще защитаваш интересите им. В България те обаче не действат. Причините са комплексни, но може би най-съществени са законовите пробойни. В Кодекса за социално осигуряване изрично са разписани всички случаи, когато се приема, че има свързаност. Така е възможно юридически да се избегне свързаност, въпреки че на практика има такава. Още през 2009 г. тогавашният заместник-председател на КФН Бисер Петков обясни за "Капитал", че са нужни нормативни промени, които да разширят дефиницията за свързани лица. "Контролът се осъществява трудно, тъй като е нужна проверка на различни хипотези за свързаност и наличие на надеждна информация от различни източници", каза тогава той.
Всъщност справка в регистъра на КФН показва, че през последните години регулаторът все пак е налагал санкции на пенсионни компании, включително и на "Съгласие" и "ЦКБ - Сила", за инвестиране в свързани лица. ПОК "Съгласие" на два пъти е глобявана през 2009 и 2010 г. с 20 и 30 хил. лв. "ЦКБ - Сила" и "Лукойл - Гарант" (което през януари 2010 г. се вля в "ЦКБ - Сила") също имат по едно наказателно постановление за 30 хил. лв. Размерът на тези санкции обаче е нормативно ограничен и прекалено скромен на фона на огромните ресурси и изгодите, които могат да се извлекат от тях. При другите пенсионни компании подобни практики липсват или са доста по-ограничени, защото не са част от такива големи икономически групи.
Не на последно място причина пенсионните фондове да могат да правят инвестиции, които не са непременно в изгода на клиентите си, е и липсата на пазарна санкция. Теорията казва, че ако не управляваш добре парите на клиентите си, те ще намерят алтернативи. Българският осигурителен пазар обаче е млад, а финансовата култура е толкова ниска, че много хора дори не знаят къде се осигуряват, тъй като са били служебно разпределени. Самите фондове разкриват публично детайлна информация за портфейлите си едва веднъж годишно, така че дори за информираните е трудно да направят избор къде да се осигуряват. Още повече че "лошото управление" не си проличава толкова лесно - при компании като "Велграф" и "Галата" практически няма акционери извън групата и борсовите котировки може лесно да се поддържат и дори изкуствено да се покачват. А не на последно място има и бариери за прехвърлянето от фонд във фонд. Таксата за това е 20 лв., което при натрупаните средно по партида 500 - 600 лв. не е малка сума.
Именно затова регулаторът трябва да е още по-внимателен и инвестиционният и осигурителният надзор да действат малко по-съвместно. Комисията може да се задейства още при създаването на компании като "Химснаб България". Според Закона за КФН за целите на осъществявания надзор ресорният заместник-председател може да назначи външни одитори и независими оценители. Така може да се ограничи създаването на борсово търгувани балони. А за вече съществуващите осигурителният надзор трябва да намери начин да идентифицира реалната собственост и да приложи смисъла на закона. А не просто буквата му.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай