Мобилни екипи на Националната агенция за приходите ще могат да спират транспортни средства, които превозват рискови стоки откъм измами с ДДС. Те ще могат да пломбират заредените микробуси, да налагат запори върху рисковите стоки и да следят разтоварването им.
Това е малка част от новите правомощия, които ще получи Националната агенция за приходите (НАП), за да подобри борбата си с ДДС измамите. Те са вписани в проекта за допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и бяха разпространени от Министерството на финансите и би трябвало да влязат в сила от началото на 2014 г. А първите реакции на бизнеса са свързани с опасения, че новите правомощия на данъчната администрация може да не се използват добросъвестно.
В законопроекта не се посочват стоките с висок фискален риск. Те ще се определят от изпълнителя директор на НАП, като списъкът ще е публичен и ще се утвърждава от финансовия министър. По предварителна информация в него ще попаднат хранителни стоки, строителни материали и потребителска електроника – мобилни телефони, GPS устройства и др.
Защо и как се прави
Фирмите, които участват в сделки с рискови продукти, ще трябва предварително да уведомяват НАП, че предстои доставка на стоки с висок фискален риск. След като знаят мястото на натоварване, данъчните ще могат да проверяват и да пломбират превозни средства с такива продукти, когато се изписват от един склад за доставка към друга фирма. Освен това служители на НАП ще могат и да присъстват при разтоварването, за да проверят, че сделката е приключена и доставката е била реална.
Когато стоките се въвеждат на територията на България от страни от ЕС, инспекторите ще могат да поставят маркиращи устройства още на самата граница и да присъстват и при разтоварване в склада на фирмата получател, както и да сравняват декларираните количества във фирмените документ с информация, която ще изискват от шофьорите на фирмите спедитори. Те ще проверяват дали чуждестранният доставчик, посочен в документите, е регистрирано по ДДС лице и при съмнения ще могат да изискват българският клиент да предостави банкова гаранция за стойността на дължимия по този вид стока данък.
Според заместник-министъра на финансите Людмила Петкова, която отговаря за данъчната политика, този тип контрол вече се прилага в Румъния и е допринесъл за ограничаване на данъчните измами.
Под този режим няма да са стоките, които се внасят от трети страни, както и акцизните стоки, защото за тях отговарят митниците.
Опасенията на бизнеса
"И в момента правомощията на НАП не са малко, но невинаги се използват на правилното място. Опасенията на бизнеса са, че потърпевши от новия режим ще са изрядните фирми, а не тези, които би трябвало да подлежат на засилен контрол", казва Милен Райков от "EY България".
Той дава пример с разпоредбата, която дава право на органа по приходите да поиска обезпечение за влязла в България стока, ако НАП разполага с информация, че получателят или купувачът на превозваната стока е лице, което е участвало в измами с ДДС. "Не става ясно каква точно трябва да е тази информация, как точно я е получил органът по приходите и т.н. Наличието на информация за престъпление не означава извършено престъпление. Да не говорим, че искането на обезпечение реално ограничава свободното движение на стоки в рамките на ЕС", допълва той. Неговите опасения са, че много читави фирми ще се откажат да правят търговия тук, ако новите правомощия на данъчната администрация не се използват добросъвестно.
Представител на верига, търгуваща с потребителска електроника, заяви, че очаква компанията да попадне под обсега на промените, защото има доставки на електроника от страни - членки на Европейския съюз. "За доставките ни се грижи логистична компания и поради това очакваме тези въпроси да се поемат от нея. Възможно е обаче нормативно да бъдем засегнати пряко. Още не сме запознати със законопроекта и поради това не можем да го коментираме", обясни той пред Капитал Daily.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай