Националният омбудсман и бивш председател на Върховния административен съд Константин Пенчев коментира политическата криза, отношенията между гражданите и институциите, идеите за промяна в изборните правила и забавянето на най-важните реформи.
В последните два месеца многократно призовахте за диалог между гражданите и властта. Вместо това властта се намеси в протеста. Управляващи и опозиция организираха симпатизантите си на площада. Възможен ли е въобще диалог?
- Насажданото в последните месеци мнение, че има протест и контрапротест, т.е., че едни граждани са срещу други граждани, е абсолютно невярно. Това е манипулация. Единственият възможен сблъсък е на гражданите с институциите. Това е нормално, защото гражданите избират пряко или непряко институциите и оттук нататък те трябва да работят в техен интерес. Ако това не стане, гражданите излизат на протест.
В България не виждам никакви условия за противопоставяне на граждани срещу граждани. Не бива да се пренася предизборната битка, в която митингите в подкрепа на една или друга партия са нормални в сегашните условия, когато сме извън кампания.
Т.е. проблемът е дали гражданите са доволни от управлението. И те казаха категорично, че не са доволни, и то не само от това управление, а от последните 23 години. И ако се вслушаме в изказванията на участниците в така наречения контрапротест, те казват: "Да, ние също сме за промени, за нов обществен договор и т.н.", за нов начин на управление. Просто казват, че смятат, че това правителство може да покаже нов начин на управление, а другите твърдят, че не може и трябва незабавно да подаде оставка.
Но едно е сигурно - всички са недоволни от управлението в последните 23 години и който и да дойде на власт - дали с предсрочни, или с редовни избори, трябва да знае, че хората няма да търпят да бъдат заблуждавани и няма да допуснат да се гледа на тях с пренебрежението, с което поначало администрацията в България гледа на гражданите.
В този смисъл появата на автобусите няма как да внесе промяна. Повече или по-малко масови, протестите продължават вече почти сто дни. Затова отново казвам: единственият изход е диалог, но диалог на институциите с гражданите, а не на едни граждани с други граждани - защото съществени противоречия между двете групи няма. Ако имаше, щяхме да сме в ситуация на потенциална гражданска война, а такова нещо аз не виждам.
Диалогът между гражданите и институциите трябва да е за това накъде ще се развива страната, какви реформи ще се направят. Защото нашият живот е дълбоко нереформиран - съдебна система, образование, здравеопазване, това са болезнени реформи, които чакаме вече 23 години. И без тях просто няма да стане - не можем да променим положението на бедните или броя им, ако не се направят тези важни реформи, до които всеки опира. А не виждам дори програми в тази насока. И не бива да се заблуждаваме, че някакви групи граждани ще се карат по площадите, а на управляващите ще им се разминат реформите. Да, реформите ще са болезнени, ще има много недоволни, но такива винаги има.
А какво ще стане, ако до диалог не се стигне? Преди 40-ия ден предвидихте радикализация на протестите, а оттогава те сякаш затихнаха.
- Ако няма диалог, рано или късно ще се стигне и до радикализация. Казано най-просто, идва зима. И ето, отново има неяснота при формирането на сметките за електроенергия. Не се разбира, специалисти казват, че се е увеличила цената на мегаватчас, а нещо друго отпаднало и това бил резултатът.
С други думи, протестите срещу сметките станаха не просто защото те бяха високи, а защото никой не разбра как се формират. Хората просто останаха с усещането, че за пореден път ги лъжат. Ако веднага компетентните институции не излязат със задоволително обяснение, така че и най-необразованите граждани да разберат със сигурност намалена ли е цената и защо плащат повече, отново ще има бум на недоволството не толкова заради високите сметки, колкото заради убеждението, че отново ни лъжат, отново не ни обясняват, отново живеем в непрозрачност. А от това просто им писна.
Важна е и ролята на регулаторните органи, които трябва да са независими и експертни. Не може министър-председателят да каже "Ще увеличим цената на тока с толкова или ще я намалим с толкова" просто защото хората го искат. Това е абсурд. Видяхме го в последните години. Това са независими регулаторни органи с мандат, които не са подчинени на никого. Тяхната работа не е политически популистка. Затова и там е нужна промяна. Не можем да очакваме монополистът да не иска да печели повече, това е нормално. Въпросът е как го контролираме.
Говорите за образование, здравеопазване и съдебна реформа, а правителството започва с намаляване на сметките за тока, което не се знае точно какво е, и с други базови социални мерки. Грешка ли беше това според вас?
- Социалните мерки са нещо добро, но ако искаме да имаме трайна тенденция на подобряване на живота на хората, тя може да се постигне чрез оживяване на икономиката, което пък не може да се постигне без работеща съдебна система. На пръв поглед няма връзка между развитието на промишлеността и съдебната система, но чужди инвеститори няма да дойдат, когато не са сигурни, че техните инвестиции ще бъдат запазени. А те могат да бъдат запазени само с бърз и ефективен съд. И нашите собствени капиталисти, като не им е им е сигурно в България, ще изнесат капиталите си навън. Това също е нормално.
А връзката на икономиката със здравеопазването и образованието е съвсем пряка - като имаме образование на добро ниво днес, ще имаме предприемчиви и добре подготвени кадри утре. Изключително важно е и нацията да бъде здрава.
Но аз не виждам как въобще могат да се правят реформи при това напрежение в обществото, което не спада, и с това крехко мнозинство в парламента. Те могат да бъдат направени само ако има консенсус и необходимото мнозинство - не само в парламента, а и в целия политически елит, и сред хората. Може да ни заболи, ще закрием една–две болници тук и там, ще закрием едно–две училища тук и там, но това е за добро, за да може да се намалят безсмислените разходи и да имаме ефективно работеща система.
В известен смисъл такова съгласие имаше през90-та въпреки кризите и сменящите се правителства.
- Имаше консенсус първо относно членството в Европейския съюз, не само политически, а и обществен. На моменти имаше и относно реформи в съдебната система. Да не забравяме, че бяха направени три поправки в конституцията в точно тази част – съдебна власт. А тя може да се променя само с конституционно мнозинство. Имаше единомислие и на управляващи, и на опозиция по тези важни неща. В момента, в последните 4 години, тези намерения за реформа в съдебната система изчезнаха и аз не виждам новото правителство да има някаква стратегия.
Говореше се за електронно правосъдие. Да, то е важно, защото това ще намали до голяма степен повсеместната бюрокрация, която съсипва нервите на хората. Но за това говорим от години и някакви милиони се наливат, било от бюджета, било от фондове, и нищо не се случва. Нито с електронното правосъдие, нито със системата за противодействие на престъпността. Това са неща, които в много държави са вече минало, а ние само си мечтаем за тях.
България е болна, спор няма. Трябва да я лекуваме, трябва да има операция, а не да даваме аспирин, за да спадне температурата. Защото сега ще намалим малко тока, ще увеличим малко социалните, но е нужно радикално лечение.
Как гледате на работата на новия главен прокурор и на атрактивните пресконференции, организирани от прокуратурата?
- Пълен мит е, че съдебната система трябва да бъде оставена да се реформира от самите магистрати, защото съдебната власт е независима. Това е абсурд. Каква е тя и как ще бъде реформирана зависи единствено и само от политиците, които взимат решенията, прокарват ги в парламента и променят конституцията, законите и правилата. Това не значи, че съдебната система ще бъде зависима от изпълнителната и законодателната власт. Това значи, че тя ще има необходимите гаранции. Че ще работи, ще бъде отчетна. А тя, работейки по конкретните казуси, разбира се, ще бъде независима.
Сега се оказва, че не е точно така, че има някакво преплитане между властите и медиите, че едва ли не който е на власт, доминира над всички власти. Това не е нормално, не е добро за развитието.
Протестите - и тези през февруари, и сегашните, родиха много идеи за институционални промени, като се започне с мажоритарен вот и се стигне до по-радикални - нова конституция, двукамарен парламент, президентска република. Как гледате на тези идеи?
- Аз смятам, че трябва да започнем веднага реформите, за които говоря, защото сме закъснели твърде много. Не мисля, че законовата рамка е най-важната. Действително трябва да се осигури по-активно участие на гражданите, по-лесен достъп до вземането на решения. Но това нито ще ни накара да гласуваме, ако сме апатични и нямаме желание, нито ще ни гарантира, че ще изберем най-достойните. Нещо друго - къде е гаранцията, че това ще направи държавата по-работеща? Това, което зависи от нас, идва след това - можем да направим нова конституция, нови закони. Не смятам, че трябва да направим нова рамка, по нов начин да наредим пъзела и държавата ще тръгне. Ние сме същите хора. Същите магистрати, същите политици.
Въпросът е може ли със старите хора да бъде нареден по нов начин пъзелът.
- В рамките на тези закони пак могат да се направят много неща. Става дума за здравеопазване, за образование... Законът за здравето е най-често изменяният закон, с най-много подзаконови нормативни актове. Нещо да се е случило добро? Не. Необходими са прости и ясни действия. А хората, които са по върховете на тези институции, не са достатъчно независими и достатъчно компетентни. Това също е много важно.
Ето например събираемостта на здравните вноски е изключително ниска, а те са задължителни. Хората масово не ги внасят не само поради бедност. Трябва да се направи такъв контрол, че всеки да си плаща вноските и данъците. Да спрат измамите, контрабандата. В закона не пише, че тя е нещо добро, пише, че е престъпление. Същото важи за укриването на данъците, за измамите с ДДС. Но трябва да има контрол и спазване на принципите.
А какво мислите за идеята за нов изборен кодекс? След първите няколко заседания на парламентарната комисия отказахте да участвате в обсъжданията.
- Според мен хората не искаха нов изборен кодекс, искаха да бъдат променени някои правила, като например изравняване на достъпа на независимите и партийните кандидати. В съвременната история на България ние нямаме избран независим депутат, въпреки че винаги е имало такава възможност. Очевидно тя е неприложима. Трябваше да се намалят пречките пред независимите кандидати, например да се въведат гражданските листи. И евентуално да се осигури на тези кандидати достъп до медиите. Това искаха хората още от февруарските протести. Вместо това се реши да има нов изборен кодекс и да се преразгледа цялата избирателна система, която в общи линии работи 23 години.
Не смятам, че нов кодекс ще направи революция. И съм скептичен за срока, в който ще бъде готов. Защото едно е да подготвиш три варианта за избирателни системи, друго е те да бъдат приети в парламента на две четения. Не знам дали ще има мнозинство в парламента по отношение на избирателната система.
Идеята за вкарване на независими и за мажоритарни кандидати не е ли опасна? Партиите, добри или лоши, все пак упражняват някакъв контрол върху депутатите си. Независимите кандидати напомнят на номадите в предишния парламент. А местните избори през 2011 г. показаха всички недостатъци на мажоритарния вот.
- Може би е така. Не съм политолог. Но смятам, че дори да се либерализират правилата и да се улесни достъпът на независими кандидати, едва ли ще влязат повече от 5-6 души. За местните избори проблемът е, че кръгът на избирателите е по-тесен и вотът се манипулира по-лесно. В национален мащаб това става по-трудно.
Важното е, че хората искат това. В края на краищата никой не е по-мъдър от народа. Можем да опитаме с независимите кандидати, а времето ще покаже.
Какво мислите за машинното гласуване?
- Идеята не е лоша, съществува на много места. Поне ще се сложи край на попълнените бюлетини и индийските нишки. Предполагам и че броенето ще стане по-лесно, ще намалеят техническите грешки.
Една от по-ексцентричните идеи за институционална промяна беше тази на политолога Деян Кюранов за громбудсман - граждански омбудсман, нов тип фигура, която да осъществява диалога между гражданите и институциите и която да се избира пряко.
- По никой начин не ме е страх да се явя на избор. Но народът избира народните представители, защото сме парламентарна република и най-важният орган в държавата подлежи на избор от гражданите. Избира и президента, който няма кой знае какви правомощия. Това е донякъде излишно. Няма смисъл да получаваш народното доверие чрез пряк вот и да не можеш да свършиш нищо решаващо.
Омбудсманът е институция, дошла от скандинавските страни, която по дефиниция не трябва да има големи правомощия – да наказва, да глобява, да дава задължителни предписания и т.н. Той по-скоро трябва да осигурява защита на гражданите от администрацията и диалог между гражданите и институциите. Така че да бъде избран от гражданите е овластяване от народа, което той не може да оправдае, защото няма правомощия.
Освен това не можем да кажем, че един човек, бил той и избран от народа, представлява цялото гражданско общество. Гражданското общество е многообразно, има различни организации, идеи, инициативи, специализации. Няма как един-единствен човек да говори легитимно от името на народа. Затова и не взимам никакво отношение по въпроса прави ли са тези, които искат оставка веднага, тези, които искат избори по-късно, или тези, които не искат избори въобще. Аз съм омбудсман на всички и трябва да защитавам правата на всички, независимо какви са идеите им и на коя страна на демонстрациите застават.
И все пак, ако трябва да оцените първите сто дни на кабинета...
- Не мога да направя такова нещо. Не е моя работа и да решавам кога е най-добре да има избори. Трябва да защитавам всеки гражданин и всички заедно от своеволията на администрацията, била тя централна, местна, на ниво Министерски съвет или на ниво отделни учреждения. Нека това правителство работи толкова, колкото позволят хората и обстановката. За мен е важно да бъдат защитени интересите на хората и това може да стане само ако реформите вървят напред. Това ще направи хората, ако не по-богати, то поне по-малко бедни. Което също е стъпка.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай