Първият фестивал на лимеца и живите храни беше проведен във Велико Търново в средата на септември. В рамките на форума се състоя и пилотното изложение “Здраве, Щастие, Красота”. Посетителите имаха шанса да се докоснат до всевъзможни биохрани, да купят и да научат повече за различни билки и билкови екстракти, за полезността на ябълковия оцет, кафявата захар и хималайската сол, природната козметика и др. Бяха представени алтернативни начини за съхранение на здравето, възможностите на юмейхо масаж, аюрведа и системата на акад. Норбеков, лечението с вода и др.
В изложението се включиха над 15 участници от В. Търново, София, Варна, Добрич, Плевен. Организаторът на форума Теодор Неделчев сподели, че борсата ще продължи като пътуващ фестивал във Варна, Бургас, София, ще има и ново издание в старата столица.
Програмата на фестивала включваше лекции, като изключителен интерес предизвикаха темите за производството, полезността и употребата на уникалния лимец. Той е известен като древната пшеница на траките, житото на фараоните, изначалният хляб, последната храна на Христос и т.н. Залата беше препълнена от хора, за да чуят от г-н Ем. Елмазов какви са ценните качества на лимеца, как чрез него да укрепваме своето здраве. Той е човекът, който пръв в България популяризира дивото жито, отглежда го в Балкана, край с. Боженци и произвежда от него хляб, сладкиши и други “живи храни”.
С практическа насоченост беше лекцията на крупния стопанин Даниел Ненков, който представи особеностите на мащабното производство от лимец. Лекторът е изпълнителен директор на известна фирма “БГ Агро”, има сериозен и дългогодишен опит в зърнопроизводството, но вече е покорен от магията на дивото жито. Не само консумира продукти от него, но го отглежда и е убеден, че в България е необходимо мащабно производство. През 2009 г. е стартирал със 7 дка, а сега засява десетки пъти повече декари с растението, хранило фараоните. В района на Вълчи дол първоначално е добивал по 100-120 кг/дка, а сега вече 250-260 кг/дка в зависимост от климатичните условия. В световната практика 260 кг/дка е таванът на реколтата от уникалното растение.
“БГ Агро” вече предлага на своите клиенти и домашна мелничка на дивото жито. Този биопродукт се смила от каменни валци, които не допускат развиване на висока температура и унищожаване на полезните вещества в растението. Уредът е предназначен за мелене и на други зърнени култури – спелта, ръж, пшеница, ориз, елда, камут и други. С такава мелница в домашни условия ще смелите прясно брашно необходимо за 1 хляб само за 2-3 минути, посочи Даниел Ненков. Той даде практични съвети за разликата в отглеждане на културата при засяване през есента и пролетта. Неговото мнение подкрепи и Емил Елмазов, който също препоръча есенно засяване, защото така лимецът концентрира повече светлина и по-пълно развива “букета” от полезните си съставки.
Своя опит в отглеждането на дивото жито сподели зърнопроизводителят Тодор Моралийски от златна Добруджа. Той е един от 12-те апостоли – стопани, които отглеждат тази култура в България. Категоричното му убеждение е, че лимецът има бъдеще. Растението е подходящо за биопроизводство, а хлябът от него е вкусен и полезен. Брашното му съдържа невероятен “букет” от витамини, ензими, микроелементи и е изключителен полезен за организма. Затова дивото жито е е една перспективна ниша за агросектора, защото е свързан с човешкото здраве и екологията.
Стопанинът е сред зърнопрозводителите, които настояват за легализиране на лимеца у нас. Той подкрепя това предложение, което официално е връчено на министъра на земеделието. Дивото жито трябва да влезе в списъците на земеделското министерство. Трябва да се предвиди и субсидиране на тази култура, подходяща за отглеждане от дребните и средни производители – гръбнака на агросектора. Лимецът не се подхранва с торове и не се третира с препарати.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай