Посрещането на депутатите с протест в началото на есенната сесия на парламента не беше това, което трябваше да бъде. Вместо 20-30-хиляден митинг, в пиковите часове вечерта се събраха около 5 хил. души (4000 според webcafe, 5000-6000 според „Медиапул”, 7000 според offnews). Колкото и да са, 7 хил. или 10 хил. души не могат да свалят правителство, ентусиазмът е спаднал и коментарите из интернет, че протестът се възроди, са по-скоро за вдигане на тонуса.
Протестът е в криза още от 5-я ден,
но още неосъзната. Основното е криза на идентичност. Протестът не е едно цяло, не е политически субект, не е движение на единомишленици. Обединява ги само „Оставка!”. Но после не се знае какво. А някои си имат свои партии.
Протестът не е само на някаква измислена каста от умни и красиви. В протеста са няколко различни течения и групи. Например привържениците на ГЕРБ, които досега онези протестиращи с антибойковистки настроения сякаш не забелязваха. И вчера изведнъж откриха, че на площада има групи от ГЕРБ от провинцията, а Борисов директно се опитва да възседне протеста.
Нека си спомнят обаче как на протестите се явяваше група актьори с Христо Мутафчиев начело, които директно си защитават Бойко Борисов, хвалят предишния министър на културата Рашидов и плачат, че сегашният развалял успехите на предишното правителство.
Освен голяма група в актьорската гилдия, Борисов има
подкрепа и сред журналистите
Всъщност Борисов се изгради като лидер и политик именно благодарение на симпатиите на журналисти и медии. Тази тотална пропаганда в негова полза от 2001 г. насам, откакто стана главен секретар на МВР, съвсем не се получава само от издателска политика. Борисов предизвика блясък в очите на множество журналистки от млада до средна възраст, които искаха да го пипат по мускула.
След ужасното си управление той е загубил до голяма степен симпатиите на медиите, но все още има широка подкрепа, която без затруднения разширява със сделки с медийните собственици.
Повечето в журналистическата гилдия не казват директно, че предишното правителство на Бойко било по-добро от сегашното. Но тази идея витае из медиите. Без да е ясно формулирана, в частни разговори сред колегията директно се казва.
Неотдавна колежка журналистка сподели публично, че БСП и ДПС искали да направят нещо лошо на Борисов, защото бил „по-голям мъжкар от тях”. Друга ми обясняваше, че сегашните на власт са отвратителни, при Борисов поне било интересно, имало забава. За много от журналистите, особено в телевизията, всичко ставащо в политиката е шоу, те се опитват да извлекат именно това, а не някакви идеи и интереси в обществото.
В крайна сметка Бойко Борисов има подкрепа и сред „умните и красивите”. Но мнозина от тях досега сякаш не забелязваха това и не се оглеждаха в редиците си да видят кой кой е.
Реформаторският блок дава сигнали, че е готов на сътрудничество с ГЕРБ и Борисов,
готов е и на коалиция с него след изборите
Лидерът на ДСБ Радан Кънев декларира категорично, че блокът няма да работи с БСП в следващия парламент, понеже били мафия. Но не казва нищо за сътрудничество с ГЕРБ и Борисов. А, да прощават, но ако има нещо в българската политика, което може да се нарече мафия, това е именно Борисов и ГЕРБ. Не като евфемизъм, а директно партия на мафиоти.
И ето как Харалан Александров благо развива идеята като “втори шанс за ГЕРБ в саниран вариант”, “опитомен ГЕРБ” и т. н. в интервю в „24 часа” от 8 август:
„Изглежда, Борисов започва да се вживява в ролята на добрия патриарх, който великодушно ще подбутва младите напред. “Младите да се обичат, пък ние ще помагаме”. Той е талантлив актьор и нищо чудно и тази роля да му пасне… Ако успее, това може да даде втори шанс на ГЕРБ, но в саниран вариант, разбира се. Един опитомен и подмладен ГЕРБ начело с един наедрял и благ Борисов. Така ще бъде по-приемлив като партньор за Реформаторския блок или всяка друга дясна формация…”
Той не е единствения анализатор и политически конструктор, който проектира коалиция между ГЕРБ и реформаторите. Идеята е да се качим на гърба на Борисов в парламента и да управляваме с неговите мускули и нашия акъл. Идеята не е нова, някои вече пробваха в предишния парламент.
А една от най-широките групи сред протестиращите е на хората, симпатизиращи на Реформаторския блок. Техни лидери са на протеста, Радан Кънев е почти постоянно присъствие.
За какво и за кого на практика се бори този протест?
Досега не излъчи никакви конструктивни искания освен „Оставка”. Каква е социалната му база? Хората от офисите, които си плащат сметките? С такава социална база къде са тръгнали да свалят правителство?
Протестът няма да роди нов политически субект
както стана и с февруарския. Няма нова партия (дано се появи). Но сега с протеста набират сили съществуващи партии като ГЕРБ и обединението на изпадналите десни. И се готвят да управляват заедно, без това да се казва открито. Същевременно и в ГЕРБ и в някои партии в Реформаторския блок се развива една болшевизация и яростен антикомунизъм, характерен за ранното СДС, който стеснява силно социалната им база.
Това е като някакъв вирус на самоизолация, който затри последователно партиите СДС и ДСБ. И колкото и да им го повтаряш, те няма да го разберат, това е като болест наистина. От подобна болест са болни и част от протестиращите извън герберските симпатизанти. За тях с това правителство идва комунистически режим, идва Русия (е колко пъти ще идва?) и т. н.
Появяването на човек с фланелка на Сталин на митинг за тях е връщане на комунистическия режим. Да говориш днес против комунизма, сякаш е още на власт, е болестно състояние - 24 години след падането на Берлинската стена и след 7 свободни демократични избори. Та това е повече от половината период от онези 40 години комунизъм след войната.
С такава основна идеология и социална база различните групи протестиращи няма да могат да дойдат на власт, каквато и медийна подкрепа и инжекции от „по-добрата” олигархия да получат.
Алтернативата ще дойде от другаде, още не е ясно откъде. Но няма да стане толкова бързо.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай