Придава екзотичен вкус на храната, помага при проблеми със стомаха и класира България на второ място в света като износител за 2012 г. Това е кориандърът, чиято родина е далеч от нашите географски ширини, но пък именно тук е намерил благодатна почва за развитие през последните години. Българските производители отдавна са създали традиции в отглеждането му и през този сезон има защо да са доволни от решението да засеят кориандър, а не пшеница. Ако в момента тон зърно се предлага за 300 - 350 лв., то кориандърът се изкупува поне 1100 лв. за тон, показва проучване сред изкупвачите на подправката. Според тях няма случай на произведен и непродаден български кориандър, защото търсенето в чужбина е стабилно, а реномето на местната продукция зад граница е повече от отлично.
Най-важната подправка
По данни на "Капитал Daily" през миналата година България е изнесла близо 30 хил. тона от екзотичната подправка, като през годините средният износ варира между 20 хил. и 32 хил. тона. Стойността на експорта е възлизала на 26 млн. лв. при рекорд от 42 млн. лв. през 2008 г., когато цените на кориандъра са били по-високи. От всички подправки, които България продава навън, кориандърът заема дял от 90%. Основните пазари за ароматните семена са Индонезия, Шри Ланка, Пакистан, Малайзия. През годините търсене е имало и от Индия и Европа, където българският кориандър се ползва основно за подправка и като суровина за направата на лекарства.
Според износители догодина България ще падне рязко надолу в класацията на световните износители, тъй като тази година местните фермери са засели много по-малко площи с подправката и производството едва ли ще надхвърли 10 - 15 хил. тона. Те са се демотивирали от ниските изкупни цени през миналата година, когато продукцията им се е изкупувала на 600 лв. на тон. В момента бункерната цена на директно ожънат от комбайна варира между 1100 лв. - 1150 лв. за тон, а почистено до степен 99% тон кориандър струва 1400 лв. -1450 лв., казва Николай Попов, управител на ямболската "Никея трейд".
Цените потвърди и Артур Акопян, управител на "Севан", която изнася около 25% от българския кориандър. Акопян уточнява, че в момента изкупвачите не са започнали активно да продават навън, тъй като очакват цената да продължи да расте. Според него до края на годината тя може да стигне до 1700 лв. - 2000 лв. за тон. В същото време производствените разходи на декар са около 100 лв., а добивът е около 100 кг от декар. За сравнение - при пшеницата разходите на декар са около 130 лв., а средният добив е между 300 и 400 кг от декар.
Количеството има значение
Макар да изглежда доходоносен, кориандърът не е основна култура за селскостопанските производители, които получават ниска цена, когато количествата на пазара са големи (какъвто е бил случаят през миналата година). Почти всеки зърнопроизводител сее от подправката, защото тя му помага в сеитбооборота. Тоест, когато една нива е била засята с пшеница, то на следващата година е добре да се разнообрази с друга култура, а кориандърът не изтощава почвата и не изисква големи разходи, което го прави предпочитан за тази цел. Това е и причината в България да няма изразен голям производител на кориандър, тъй като в бизнеса се включват стотици дребни земеделци от цялата страна.
Поради същите специфики не е изненада, че основна конкуренция на страната като производител и износител са други големи играчи в зърнопроизводството - Украйна и Русия. Българската подправка обаче си е създала традиции сред азиатските потребители, тъй като е по-ароматна и по-малко люта. Освен това производството в Индия, което е също значително като обем, е компрометирано откъм качество. Изследване на Американската агенция за храните и лекарствата, публикувано през тази седмица от New York Times, разкрива, че близо 15% от вносния кориандър е заразен със салмонела, а основният експортьор на подправки за Щатите е именно Индия. Освен това индийският кориандър се появява на пазара в различно време от българския, тъй като узряват по различно време.
Спасител в кризата
Любопитен факт за кориандъра е, че България го открива като спасителен остров именно в момент на криза. Николай Попов от ямболската "Никея трейд" разказва как местните производители са се обърнали по-масово към подправката през 90-те години, когато пазарът за другите селскостопански стоки навън е бил практически затворен. Тогава земеделците са открили кориандъра, който освен всичко друго е носел и доход в американски долари. Имайки предвид, че през 1997 г. девалвацията доведе до курс от над хиляда лева за един долар, е напълно обяснимо как нетипичната за нашенския вкус подправка намира път към сърцата на българите.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай