Видеоматериали, показани на конференция на животновъди в Денвър миналата седмица, разпалиха отново дебата за използванeто в месопроизводството на хранителни добавки, стимулиращи растежа, разказва агенция "Ройтерс".
На клиповете, представени от здравния одитор на производителя на месо JBS USA, се виждат крави, които очевидно трудно пристъпват и демонстрират и други признаци на неразположение.
Видеото е било показано на 7 август по време на дискусия на Националната асоциация на отглеждащите говеда за ползите и недостатъците при използването на клас медикаменти, познати като бета агонисти. Това са вещества, давани на добитъка през седмиците, преди да бъде изпратен в кланиците, чрез които се рязко натрупват около 13-14 килограма мускулна маса и се намалява съдържанието на мазнини в месото. От "Ройтерс" не са виждали клиповете, но са разговаряли с четирима души, присъствали на конференцията и станали техни зрители.
Материалите са били представени от д-р Лили Едуардс-Калауей, ръководител на департамента за благополучието на животните в JBS USA – американския клон на най-голямата корпорация в света за преработка на храни – бразилската JBS. Д-р Едуардс-Калауей обяснила на присъстващите, че на говедата във видеото е даван бета агонист, без да уточнява неговата марка. Нейният екип не е установил дали причината за скованото поведение на животните е именно хранителната добавка, но уведомява аудиторията, че ветеринари са предположили, че това е вероятно. По време на панела от JBS са потърсили мнението и на присъстващите експерти.
Същия ден най-големият производител на месо в САЩ Tyson Foods заяви, че повече няма да приема месо от добитък, на който е давана най-популярната марка бета агонист Zilmax. Това е водещият продукт зилпатерол хидрохлорид и се произвежда от американския фармацевтичен гигант Merck & Co.
В писмо до своите доставчици от Tyson уточняват, че решението не е провокирано от притеснения за безопасността на храната, а за поведението на животните. По-късно говорителят на компанията Гари Микелсън изтъкна, че ходът им няма нищо общо с представеното на ресорната конференция видео и че никой от Tyson не е бил запознат с него. Забелязаните в техните кланици проблеми с животните обаче са подобни на тези, разкрити от клиповете, те не се срещали редовно, но достатъчно често, за да предизвикат тревога, обяснява "Ройтерс".
От Merck & Co заявяват, че според собствените им разследвания техният медикамент не е причината за странното поведение на добитъка и че работят съвместно с Tyson, за да изяснят случая.
Решението на Tyson обаче бележи изумителен обрат, тъй като именно тази компания беше първият голям американски производител на месо, който започна да пропагандира употребата на хранителните добавки.
Първоначално създадени преди десетилетие като лекарства против астма при хората, бета агонистите спомогнаха за производството на повече говеждо от по-малко глави добитък. Благодарение на използването на препарати като Zilmax и на други фактори като подобрени храни, през изминалата година американската индустрия е произвела над 12 милиарда килограма телешко от 91 милиона глави добитък. За сравнение, през 1952 г. произведеното 10 милиарда килограма месо е дошло от 111 милиона глави добитък.
Министерството на земеделието на САЩ позволява месото, произведено от животни, на които са давани бета агонисти, да бъде етикетирано като "без хормони", "без антибиотици" и "натурално", тъй като бета агонистите не попадат в категориите на хормоните на растежа или на антибиотичните препарати.
Дебатът за тяхната употреба следва подобен спор за рактопамина – вид бета агонист, забранен в Европейския съюз, Китай и Русия. След като американската индустрия го използваше години наред, през май най-големият производител на свинско месо в света – местната Smithfield Foods – обяви, че спира да дава добавката на половината от своите прасета. Анализаторите видяха в това знак, че корпорацията не иска да изгуби големите пазари в Китай и Русия. Седмици по-късно китайската Shuanghui International обяви, че иска да купи Smithfield.
Новото разпалване на дискусията за използването на фармацевтични препарати в селското стопанство повдига въпроси около крайностите в стремежа за производство на по-големи количества на по-ниска цена. Освен състоянието на самите животни, сред тях е и въпросът за ефекта върху качеството на месото, включително дали след добавките телешкото ще запази ивичките тлъстинки, заради които го купуват някои клиенти.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай