Елена Йончева е журналистка на свободна практика, авторка на повече от 40 тв филма, заснети в горещи точки по света и у нас. Родена е през 1964 г. в София.
Тъй като баща й е бил дипломат, 4-членното семейство (Елена има брат) живее в Белгия, Франция, Швейцария, Мароко, Алжир. Тя от дете владее френски и руски (майка й е рускиня), знае испански и английски.
През 1989 г. завършва тв журналистика в Московския университет. Започва работа в радиото, скоро след това става част от тв екипа на Иван Гарелов и "Панорама".
След скандалното й уволнение от БНТ през 1999-а създава продуцентска къща и продължава да снима документални филми. Специализирала е в Оксфорд, в ВВС-Лондон и Кардиф, в САЩ, в "The German Marshall Found" и "United States Information Agency".
Журналистическите й награди са десетки. Отличена е с Дамски кръст (първа степен) на ордена на Министерството на отбраната "За вярна служба под знамената" - за смелост при отразяването на живо на събитията в Ирак през 2002-2003 г.
B най-новия си документален филм "Гняв", който беше излъчен в края на юли по тв 7, Елена Йончева потърси отговор на въпроса какво предизвика размириците в Турция. Разговорът ни естествено започва оттам, тъй като тя е още под впечатленията от видяното.
Елена, какво не успя да покажеш в двете части на филма си?
Не може да покажеш всичко за една държава, ако си бил само две седмици там. Показваш елементи, с които да разчоплиш причините, довели до конкретна ситуация. С моя оператор това и направихме. Онова, което не се вижда, е например моето изумление, че българите не знаем нищо за Турция, че една съседна страна ни е напълно непозната. Това е тема, която тепърва си заслужава да бъде разработвана, да се снима и да се разказва каква е днешна Турция, какво се случва, трябва ли да стане част от ЕС.
А у нас за какво става дума в момента?
Хубавото е, че у нас хората излязоха на улицата, че показаха гражданска позиция, когато едно или друго решение на правителството е непонятно или буди съмнения. Тези действия са част от демократичния механизъм, който кара правителствата да преразглеждат своите решения или поне да дават обяснения за тях. Впоследствие обаче протестът показа и друга страна. Протестират основно десни симпатизанти, десни избиратели.
Жалко, че няма силна дясна партия, но за да има силно дясно, демократичният механизъм изисква да се гласува. А много от хората, които сега са на улицата, не гласуваха. В такъв случай защо се изненадват, че конфигурацията в парламента е такава?
Как оценяваш поведението на медиите в тази ситуация?
Нека погледнем какви са медиите в Западна Европа, в САЩ. Те не крият своята ориентация, открито заявяват, че стоят примерно зад либерални или десни идеи, или пък са обществени. Редно е и медиите и у нас да бъдат честни, иначе подвеждат хората. Дори подвеждане е меко казано. Става дума направо за престъпно поведение спрямо зрители, слушатели, читатели. У нас все още има някакво доверие в медиите, а те експлоатират това доверие.
А когато заблуждаваш и откровено лъжеш хората, на изборите се получават някакви резултати, за които после всички се чудят откъде са се взели. Но на тази престъпна безотговорност на медиите скоро няма да се сложи край по простата причина, че пазарът в България е малък и зависим, демокрацията ни е крехка, а цялата ни система е построена на принципи, които много лесно се нарушават. Така че собствениците на медии няма да кажат зад каква политическа идея застават, защото повечето не застават зад идея, а зад онзи политически механизъм, който може да им донесе печалба.
Заради това ли от години си на свободна практика?
Предпочитам да бъда независима, защото така по-лесно и успешно контролирам процесите. Телевизионна продукция се създава с достатъчно голям екип. А аз се притеснявам, щом почувствам, че не мога да контролирам ситуацията изцяло. Когато сам избираш хората, с които работиш, намаляваш риска от провали. А и съкращаваш бюрокрацията, която е присъща на всяка голяма медия.
Моята работа изисква в определена ситуация взимането на много бързи решения. Вярно, че имам собствена продуцентска къща, вече имам снимачна техника, част от постпродукционното студио също е готово. Наела съм офис под наем. Всичко това дава голяма свобода, но и отговорност разбира се. Защото ако нещо не се получи, знам, че цялата вина е в мен.
Създаваш впечатление на индивидуалистка, такава ли си наистина?
Не, но бих искала да държа нещата в ръце. И това е по-скоро недостатък, част от моите страхове.
Какви са другите ти страхове?
Пълна съм със страхове във всякакви планове, както повечето хора, струва ми се. Например страх ме е да кажа от колко време съм в тази професия.
Скоро получи още 2 награди. Те ли са мерило за успех в журналистиката?
Не са мерило, но хич не е неприятно да ги получаваш. А успехът се определя не от това, че си попаднал на мястото "х", което в момента представлява интерес, а че си се върнал оттам, и то с материал. Смятам, че няма колега журналист, който да не се радва на журналистическа награда. Но нашият труд е такъв, че с всеки нов материал, с всеки нов репортаж отново и отново трябва да се доказваме. Т.е. наградите не са алиби за бъдещи неуспехи.
Наградата е удовлетворение, но в същото време е още по-голямо изискване, което си поставяш пред себе си. Иначе е голямо задоволство да разбереш, че твоят екип, че общият ви труд, се оценява. Макар че напоследък журналистиката толкова девалвира и критериите толкова се размиха, че понякога се питам защо продължавам да се занимавам с тази професия. (Със съкращения)
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай